ДОКЛАД НА ИНСТИТУТА ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА - ЗАЕТОСТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА: ПОЛИТИКА ЗА НОВИ РАБОТНИ МЕСТА

Резюме
Последните данни от Европа сочат, че икономиката на ЕС най-вероятно е навлязла в нова
рецесия в края на 2011 г. В същото време пазарът на труда в ЕС отново пое стремглаво надолу,
като безработицата вече устойчиво се настани над 10-процентната граница. В България
проблемите също са видими  – сценарият за  рецесия и у нас през тази година става все по-
реален, а в първите месеци на 2012 г. безработицата прескочи 12-те процента, като
младежката безработица премина над 30%.
На фона на тези обезпокоителни данни, недоумение буди липсата на каквато и да било
структурна политика, насочена към заетост и повече работни места. Всички публични усилия,
обвързани с пазара на труда, се изчерпват с разходни политики, било то за обучения и
квалификация, субсидирана заетост или други подобни и пренебрегват напълно структурните
решения  – промени в трудовите и осигурителни разпоредби. Ако използваме думите на
Нобеловия лауреат за 2010 г. Кристофър Писаридис, всички усилия трябва да са насочени към
„повече гъвкавост, по-малко осигурителни тежести и по-малко административни пречки
пред новите предприемачи”.
Българският опит от последните години потвърди икономическото знание,  че в добри времена
и при “пълна” заетост трудовите разпоредби могат да поддържат краткосрочна заетост, за
сметка на производителността и конкурентоспособността на една икономика. При дълбока
криза обаче, трудовите разпоредби са безсилни пред настъпващата безработица и което е по-
лошото – оскъпяват неестествено труда и спъват създаването на нови работни места.
Осигурителните и трудови регулации са пречка пред заетостта и създаването на нови работни
места, като тук се включват: минимални осигурителни прагове, минимална заплата и правила
за допълнителното възнаграждение, колективни трудови договори и насилственото им
разпространение, административна тежест по отношение на условията на труд и др.
Трудовото законодателство в България е закостеняло и не способства за създаването на нови
работи места. Алтернативата е фокусът да падне не върху разходването на средства, а върху
облекчаване на регулациите и тежестите върху труда.  Изброените по-долу съвсем не
изчерпват административните тежести върху труда, но дебатът върху тях е добра основа за
една нова политика, насочена  към по-гъвкав пазар на труда, по-малко пречки пред
предприемачите и новите работни места, както и повече избор за работник и работодател.
Сред предложенията на ИПИ са:
? Връщане на минималните осигурителни прагове на нивата отпреди кризата (2009 г. )
o За периода 2009 – 2012 г. минималните осигурителни прагове скочиха с около
20%, въпреки нарастваща безработица. Данни на НОИ сочат, че един на всеки
четирима се осигурява на или съвсем близо до минималния праг – от началото
на кризата относителният дял на осигурените на минимума расте именно
заради необоснованото административно покачване на праговете;
? Премахване на минималната работна заплата
o Основната причина за бедността в България е ниската заетост, а не ниските
заплати  – по официални данни  при безработните рискът от бедност е 7 пъти
по-голям от този при работещите.  Покачването на минималната работна
заплата способства за сегментацията на пазара на труда, ощетява ненаетите и
ограничава заетостта. Стр. 4 от 29
? Преосмисляне на трудовите разписания:
o Отпадане на възможността министърът на труда да  разпростира  колективни
трудови договори (КТД)
o Отпадане на някои текстове за допълнително възнаграждение  – като  клас
“прослужено време”
o Равнопоставеност между работник и работодател при подаване на
предизвестие за напускане/освобождаване – достатъчно е работодателят също
да дава предизвестие, както се изисква и от работника, без това предизвестие
да е придружено от  обосновка
o Облекчаване на изискванията за  условия за труд за “нискорискови”
предприятия/сектори
? Свиване на административната тежест в трудовото законодателство:
o По-малко бюрократични изисквания в трудово законодателство  – като
например графика за платен годишен отпуск
o По-малко административни изисквания при разписанията за условията на труд в
“нискорискови” предприятия/сектори (инструктажи и книги; оценка на риска и
програма за намаляване и предотвратяване на риска)
Предвид високия риск от нова рецесия в България и продължаващо вече четвърта година
свиване на заетостта и покачване на безработицата, е крайно време да се помисли за по-
ефективни политики за създаване на работни места. Една такава политика би следвало да
започне от изготвянето на цялостно нов Кодекс на труда, в който да залегне концепцията за
минимални регулаторни, административни и финансови тежести върху труда.