Добротата като ценност за българина /17.02 е Ден на спонтанните актове на доброта/

Песни, есета, стихотворения – различни са начините, по които разказваме, призоваваме или си спомняме за доброто. Има и специален ден – 17 февруари, посветен на спонтанните актове на доброта. Така освен месец на любовта, февруари се оказва и месец на добротата. Празникът е инициатива на международните благотворителни организации и е повод да се замислим за тази ценност, неподлежаща на обезценяване, независеща от националност, етническа принадлежност или религиозни убеждения. Какво обаче мислят българите за добротата и доколко тя е част от ценностната им система?

„Лесно е да бъдеш отзивчив, мил и добър, когато всичко ти е наред, но я се опитайте да живеете, потопени в проблеми и битовизми и да сте мили и добри", пише в социалната мрежа сънародник, заявил там присъствието си с името „Ники-професора". Контра му е друг българин или може би българка, публикувал мнението си зад прякора „Позитивно мислене": „Истинското добро не е нещо, което даваш; то е нещо, което придобиваш и правиш част от себе си. Когато това се случи, ти никога вече не си същият. Спираш да очакваш одобрение и похвали за добротата си. Може би най-голямото добро идва, когато сме мили едни с други, когато не съдим и не категоризираме околните, когато просто мислим за тях позитивно или премълчим. Доброто е да приемем различията, слабостите и недостатъците – своите и на околните. Доброто е да очакваме и да даваме най-доброто едни на други. Да помагаме, когато и с каквото можем, без да очакваме благодарности."

Общо взето, диалозите по темата протичат със сходната динамика и по-нататък, като в крайна сметка остава усещането, че българинът цени и търси доброто, но все по-трудно се намират в нашите неспокойни времена безкористни хора, които са в състояние на такива „подвизи". Стресът, умората и раздразнението от ежедневието най-често ни правят равнодушни към проблемите на другите хора до момента, в който се окаже, че самите ние се нуждаем от протегната ръка. И тогава търсим подкрепата на хора, за които „безкористна помощ", „състрадание" и „отзивчивост" са не просто думи, а смисъл на живота, призвание и мисия. Едни от тях са българите и техните приятели от различни държави, обединени в сдружение „Самаряни":

© Снимка: samaritans.bg

Димо Димов

Сдружение „Самаряни" съществува вече повече от 13 години – казва Димо Димов, един от основателите на сдружението. – Започнахме като младежка студентска неформална група. Идеята ни е, че е много важно да помагаме не с еднократни, спорадични актове, а да мислим за дългосрочното благоденствие на хората, на които помагаме. Да правим така, че те да са в състояние да поемат в ръцете си кормилото на своя живот и самите те да са в състояние да помагат на други. Доброволчеството е съществена част от работата ни. За нас то е вътрешна потребност и призвание. Опитваме се да приобщим към тази наша мисия колкото се може повече хора с благородни каузи и най-вече млади хора, защото те са нашето „утре". Би било хубаво да растат с чувството, че освен да се грижат за собствените си нужди, могат да направят спонтанно нещо добро за някой друг, да помогнат. Развиваме редица благотворителни инициативи, в които активно участват младежи – ученици и студенти, които освен средства даряват труд, идеи, време. Сред проектите им са такива за ограничаване на агресията сред подрастващите, за превенция на зависимостите, срещу домашното насилие и за популяризиране на човешките права.

Раждаме ли се добри, или това е нещо, което придобиваме благодарение на възпитанието си?

Културата на добротата не е нещо, което се дава наготово – убеден е Димо Димов. – Много е важен примерът, който дават нашите учители, родители, съседи. Добротата има свойството да се мултиплицира в обществото, впрочем също както злото и омразата. Затова нека правим повече добро. Децата са като книга с бели листа и от нас зависи кои думички ще присъстват в разказа на живота на младия човек – дали добро или зло, дали омраза или любов… Когато човек израсне от малък с примери за доброволчество, за дарителство, за милосърдие, това неминуемо се отразява върху поведението му в обществото като зрял индивид. Наша е отговорността да култивираме добротата, да я насърчаваме и поощряваме, за да може всички ние да живеем по-добре.

Истинската доброта не търси отплата, но и не може да остане скрита. Пък и не е ли по-хубаво да не я крием, а да я показваме, да говорим за нея, да я търсим и намираме" – обясни накратко Димо Димов причината за учредената миналата година от сдружение „Самаряни" награда „Добрият самарянин". – Решихме с тази инициатива да накараме нашите съграждани да мислят повече за добротата около нас. Инициативата прерасна в национална и получихме много номинации и предложения от медии, от хора от цяла България. Събрахме различни предложения за номинации на хора, направили през годината нещо добро. Сред тях имаше работници, кметове, ученици… Статуетката „Добрият самарянин" беше връчена на човека, известен като „спасителят от Чирпан". Става въпрос за Стефан Иванов, първият, който помогна на пострадалите при зверската катастрофа на пътнически автобус на автомагистрала „Тракия", станала през лятото на миналата година. Случаен свидетел на инцидента, рискувайки живота си, този човек бе сред първите, самоотвержено притекли се на помощ на жертвите на трагедията – успя да спаси мнозина, а с някои и до днес поддържа връзка и е приятел. Тази силна и трогателна история наклони везните за това той да получи наградата. Самото й учредяване бе много важно за нас, за да обърнем поглед към тези хора, и да се надяваме примерът им да бъде заразителен.

Награда на общността „Добрият самарянин" получи приемният родител Марина Димитрова, събрала най-много гласове в онлайн гласуването на кампанията. Връчена е и допълнителна статуетка за цялостното социално дело на американското семейство Джонатан и Даниела Августин, благодарение на които сдружение „Самаряни" намира приятели и зад граница и които привличат международни хуманитарни организации като американската благотворителна организация Фондация „Деца на света" и европейската организация „Самарянска дейност", Германия. С финансовата им подкрепа успешно се развива дейността на сдружението по дългосрочна грижа за децата и семействата в неравнопоставено положение, подпомагане на социално слаби и болни хора в цялата страна.

Източник: БНР, 17.02.2012