Дими Паница, който живя за хората и за демокрацията в България

Бог да прости Дими Паница, каза развълнувано президентът д-р Желю Желев в края на словото си на тържествената заупокойна служба в памет на Димитър (Дими) Паница в столичния храм "Света София", предаде БГНЕС.

Но веднага след това Желев заяви, че всъщност няма за какво да прощава Господ на Дими Паница, който цял живот се е опитвал да помага на хората и на демокрацията в България. "Между нас и Дими Паница се изправи смъртта, но колкото и непоправимо да е това в нашите души и сърца завинаги ще остане светлият образ на човека, който отдаде сили и енергия за изграждането на свободна и демократична България", повтори Желев думите от съвместния им некролог с президента Петър Стоянов.

Журналистът Христо Христов, един от лауреатите на наградата "Паница" за гражданска доблест, определи като основна черта на Дими Паница неговата доброта. "Той правеше много неща, но никога не влизаше през парадния вход, а винаги оставаше някак настрани. Той е от малкото хора, които са успели и искат да споделят своя успех с други хора и да им помогнат", не можа да сдържи сълзите си Христов, който обеща, че ще продължи съвместния им проект в негова памет.

Много бяха хората, които дойдоха в храма "Света София" да почетат Дими Паница, който почина в Париж на 28 юли 2011 година. Сред присъстващите беше френският посланик Филип Отие, бившият министър-председател на България Филип Димитров, сегашният външен министър Николай Младенов и заместникът му Константин Димитров, депутатът от КБ Георги Пирински, бивш председател на НС, общественици, политици и приятели на Дими Паница.

БГНЕС припомня, че Димитрий - Иван Евстатиев Паница е роден на 2 ноември 1930 година в София. Заедно със семейството на родителите си напуска България през 1948 година и прекарва целия си професионален живот в изгнание между Европа и Съединените щати. Журналистическата му кариера в списание Reader`s Digest (САЩ) започва като младши репортер през 1952 и завършва през 1994 като заместник главен редактор. През 1990 година Дими се завръща в България и година по-късно заедно със съпругата си Ивон Паница основават Фондация "Свободна и демократична България", за да подпомогне процеса на демократизация на българското общество и утвърждаване на ценностите на плурализма, свободна преса, пазарната икономика и обществената толерантност.

Дими Паница е сред основателите и дългогодишен член на борда на Американския университет в България (AUBG), а от 2001 година е Doctor Honoris Causa на университета. Той е основател, дългогодишен председател и почетен председател на Управителния съвет на Българското училище за политика, което от месец май 2011 година носи неговото име. Дими е един от създателите на "Джуниър Ачийвмънт - България", на "Аутуърд Баунд - България", на Сдружение "Деца и юноши", на Института за изследване на близкото минало. Той е сред основателите на Института за пазарна икономика - София.

Дими Паница е основател и председател на Изпълнителния съвет на Журналистическите награди "Паница" (1994 - 2003) и на Наградата за гражданска доблест "Паница". Той е почетен член на Българската академия на науките (1999 - 2010 година) и член на Настоятелството на Нов български университет.

Дими Паница участва в Консултативния комитет на годишната Международна награда за гражданска смелост в Ню Йорк, член е на борда на Балканската фондация за децата и младежта (BCYF). Той е дългогодишен член на Международния институт за стратегически проучвания (IISS) в Лондон, на Англо - американската пресасоциация в Париж, на френския Форум на бъдещето, на Института за демокрация в Източна Европа (IDEE), на международната Тристранна комисия. Едно от последните му големи начинания е гражданската инициатива за връщане на българските архиви от Русия.

За приноса му към утвърждаване на гражданското общество и развитие на журналистиката Дими Паница е удостоен с най-високото българско отличие - орден "Стара планина", Първа степен; Кавалер е на Ордена на Почетния легион на Френската република; носител на почетен Медал за заслуги на Съвета на Европа; Почетен настоятел на Кралския колеж в Лондон.

Източник: ДарикНюз, 02.08.2011