Дунавска експедиция 2011 на WWF. Ден 1: "гьолове", бракониери и ибиси

Това се прави за втора година. И преди по Дунава са се правили ежегодни преброявания на дивите птици във влажните зони, но за втори път се случва така организирано: детайлен преглед на всички "гьолове", естествени и ръкотворни, от двете страни на реката в България и Румъния, и по дунавските острови между двете страни, пише за WWF Милен Енчев от Дневник.

Организатор на експедицията е международната природозащитна организация WWF. Целта е да се опресни представата за състоянието на популациите на диви птици във всички водоеми около реката, а началото е сега, защото в момента е брачният им сезон, обяснява Свилен Чешмеджиев от свищовския клон на дружеството за защита на птиците (БДЗП).

Сега птичите семейства имат нови попълнения и Дунавът е на практика една детска градина, в която редките пернати носят храна на малките си, бдейки за редките хищни пернати, които ги дебнат, за да занесат храна на своите.

Тръгваме от Тутракан. Както в повечето градове в Североизточна България тук "хора не са останали" и природата охотно е почнала да си завзема обратно крайбрежната улица. По стрехите и прозорците на няколко от сградите по крайдунавската алея висят на гроздове лястовичи гнезда, а из въздуха хвърчат стотици лястовици - "моята птича ферма", както казва една баба, седнала на пейка с приятелки.

Първата спирка е язовирът в с. Антимово. Тук интригата са не няколкото чапли по брега, а голямата колония полудиви патици. "Полудиви", защото местен човек ги храни в ограждение на брега. Отглежда ги и прави ловни посещения тук, включително с чужденци.

В недалечното село Дичево се забиваме по един тесен асфалтов път, който води до запустяла в момента хижа. Пред нея за изненада и на опитните орнитолози в екипа, попадаме на едно малко блато с пет-шестметрови тръстики. Тук няма кой знае какво за гледане, има само за слушане: характерните писукания на тръстиковото шаварче - нищо и никакво кафеникаво птиче, което обаче има много силен глас.

На единия от язовирите на Дичево намираме няколко латински наименования (с които хората от екипа наричат птиците, докато един записва бройките от всеки вид), двама рибари и един щъркел, който инспектира треволяка недалеч от тях.

Тези скромни камерни сбирки на птици са интересни за ценителите, но за непосветените мястото е с. Малък Преславец. Тукашната влажна зона, някогашен рибарник, приютява щедро множество хвърчащи твари - сред поне стотината рибарки, които кръстостват водоема, настлан с водни лилии,стърчат корморани, плават лебеди.

Ако се загледаш внимателно, ще видиш и тук таме по някое миниатюрно пъстро петънце, кацнало за две секунди на някой клон над водата - земеродно рибарче. Цялото огледало, отделено с 50-100 метра от Дунава, е оградено от гористи хълмове с полянки - чудно място за палатки.

Освен, че е естествено красиво и диво, то е и облагородено незаконно от местната община Главиница, разказват от екипа. Понеже това е защитена зона от мрежата "Натура 2000", беседките и бетонните алеи с пейки не би трябвало да са точно на брега на влажната зона, но преди 3-4 години са сложени точно тук. Една солидна купчинка туристически боклук потвърждава, че не им е тук мястото.

В съседното с. Гарван, където блатото е защитена местност и отново част от защитена зона, се натъкваме на друго нарушение: рибарски мрежи, незаконно опънати в гьола. Докато броим местните чапли, лиски, зеленоноги водни кокошки и даже малко ято блестящи ибиси с биноклите, две диви патета падат жертва, омотани в мрежата. "А ей това е тополата с прилепите", сочи Йордан Куцаров от екипа на изхода на селото - голямо изсъхнало дърво, в което живеят (все още) десетки прилепи.

След още няколко километра между полета жито, царевица и рапица стигаме до първия "пробив" за деня - колония червен ангъч в двата язовира на с. Нова Попина. Застрашен вид водоплаващи птици, които очевидно са скрили малките си в тръстиките на язовирите, обяснява Йордан.

Миазмите, които се оттичат във водоема, вероятно от свинарник по-нагоре по хълма, очевидно не пречат на десетките речни чайки, които са се заселили тук, даже напротив. Днес тук са излезли на разходка и около 40 блестящи ибиса - колонията от съседния резерват Сребърна. Който е следващата влажна, но сухоземна спирка. Утре - на лодки нагоре по островите...



Източник: Блулинк и вестник "Дневник", 22.06.2011