Още 40 общини може да осъмнат с блокирани сметки

Две общини са с блокирани сметки към момента, а още 40 прогнозират, че вероятността това да им се случи в близките месеци е 80%. Това показват данните на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), съобщи пред "Дневник" изпълнителният му директор Гинка Чавдарова. Към 1 март общините с пари под запор бяха 42 от общо 264.

От сдружението не пожелаха да кажат кои са двете общини, само посочиха, че "едната е малка, а другата - средна". "НСОРБ няма практика да назовава имена, защото всички, на които съответната община дължи някакви пари и до този момент не са предприели мерки, също ще се нахвърлят", обясни Чавдарова.

По данни на организацията в 40-45% от случаите запорите са в резултат на влезли в сила съдебни решения по дългогодишни спорове за имоти между граждани и местната власт. Останалите казуси са свързани с нерешения въпрос с неразплатените, но изпълнени проекти по програма САПАРД. Заради нарушения на общините не им бяха преведени общо 20 млн. лв. и така те не могат да се разплатят с фирмите, изпълнили проектите.

"Намираме се в порочен кръг - плащането на едно задължение води към формирането на такова към друг контрагент на общината и непрекъснато сме под заплаха да осъмнем с блокирани пари", каза Чавдарова. Тя за пореден път заяви, че общините в повечето случаи не са виновни за откритите впоследствие нередности по проектите, тъй като те са били изпълнени със съгласието на фонд "Земеделие".

Блокирането на сметки връзва ръцете на кметовете да плащат за издръжката на детските градини и за социален патронаж, напомни Чавдарова. Местните власти търсели "възможни и невъзможни решения", за да си "освободят" парите.

Решението според ръководството на националното сдружение е обсъжданата от няколко месеци идея за създаването на компенсационен фонд, от който да се плащат финансовите санкции, наложени на местните власти заради нарушения с европейски пари. НСОРБ е получило уверение от министъра по еврофондовете Томислав Дончев, че правителството ще създаде този фонд до края на май.

"Това е начинът да се търси споделена отговорност между управляващите органи и бенефициентите на евросредства. Никоя фирма не може 3 години да издържи да не си получава парите, а ние не можем да си вършим работата с блокирани сметки", коментира Гинка Чавдарова. Затова в сдружението се обмислят законодателни промени, чрез които при запор на общинския бюджет местната власт да може да изпълнява социалните дейности.

Община Хасково беше първата, която осъмна с блокирани пари през тази година. Наскоро това се случи отново и с решение на кмета администрацията спря работа в знак на протест. Това блокира всички услуги за гражданите. Общините завършиха миналата година с над 200 млн. лв. неразплатени дългове.

Как се стигна дотук

От 16 февруари 2010 г. до 14 януари 2011 г. общините се ползваха от привилегията срещу тях да не могат да се завеждат изпълнителни дела. Тя беше въведена с промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Преди това такава забрана действаше само за дълговете на държавата. В този период от близо година на практика беше невъзможно за фирмите и гражданите да получат от общините парите, които местната власт им дължи, ако тя упорства и не плаща доброволно.

Общините можеха просто да игнорират исканията на доставчици и изпълнители по договори, защото законът единствено им предписва да предвидят пари за плащанията в следващия си бюджет. Това предизвика недоволството на предприемачи и на редица юристи и омбудсманът поиска от Конституционния съд (КС) да отмени привилегията на общините и държавата, която ги пази от принудително изпълнение.

На 21 декември 2010 г. КС излезе с решение, с което премахна защитата на общините, но остави тази на държавата. То беше публикувано в Държавен вестник на 14 януари и отвори пътя на стотиците кредитори на местната власт да си търсят парите и да блокират сметки.

Източник: вестник "Дневник", 08.05.2011