Как да подобрим сигурността в София?
08 септември 2015 г.
Жителите на 16 от 24-те жилищни района в София споделят, че в техните райони има хора с опасно поведение и съществува реален риск от среща с такива хора, а над 30% от жителите на районите Изгрев, Овча купел, Възраждане, Сердика, Подуяне, Средец, Триадица, Лозенец и Студентски съобщават, че са били жертва на криминално посегателство.
Тава е част от статистиката, която послужи като изходна информация по време на дисусията за сигурността в София, проведена в рамките на проект ГРУВИ: Гражданите Решават и Управляват В партньорство с Институциите. Проектът е реализиран от Фондация „Работилница за граждански инициативи" по програма „Европа" 2015 и има за цел превръщането на София в модерен европейски град с активно гражданско общество, което работи в партньорство с местната власт.
В резултат от предварителни интервюта с представителите на общинска полиция и експерти от гражданския сектор бяха изведени три аспекта на сигурността в столицата: безопасност на физическата среда, екологична сигурност и рискове и лична безопастност и рискове, свързани с битова и улична престъпност.
В хода на публичната дискусия по темата „Сигурност" ясно пролича загрижеността на гражданското общество и желанието да се създадат механизми за диалог и сътрудничество в тази област, защото общата констатация на участниците в дискусията бе, че на този етап липсва какъвто и да е диалог между НПО-сектора и местната власт. Всяка от двете страна - и местна власт и граждански сектор, изпълняват специфични функции в областта на сигурността, но по обективни и субективни причини диалогът така и не се е състоял.
Какво ще направи София по-сигурен град за живеене и какви са препоръките на гражданите към местната власт, четете в Анализа на резултатите от интервютата и дискусиите, реализирани в рамките на проекта.
Тава е част от статистиката, която послужи като изходна информация по време на дисусията за сигурността в София, проведена в рамките на проект ГРУВИ: Гражданите Решават и Управляват В партньорство с Институциите. Проектът е реализиран от Фондация „Работилница за граждански инициативи" по програма „Европа" 2015 и има за цел превръщането на София в модерен европейски град с активно гражданско общество, което работи в партньорство с местната власт.
В резултат от предварителни интервюта с представителите на общинска полиция и експерти от гражданския сектор бяха изведени три аспекта на сигурността в столицата: безопасност на физическата среда, екологична сигурност и рискове и лична безопастност и рискове, свързани с битова и улична престъпност.
В хода на публичната дискусия по темата „Сигурност" ясно пролича загрижеността на гражданското общество и желанието да се създадат механизми за диалог и сътрудничество в тази област, защото общата констатация на участниците в дискусията бе, че на този етап липсва какъвто и да е диалог между НПО-сектора и местната власт. Всяка от двете страна - и местна власт и граждански сектор, изпълняват специфични функции в областта на сигурността, но по обективни и субективни причини диалогът така и не се е състоял.
Какво ще направи София по-сигурен град за живеене и какви са препоръките на гражданите към местната власт, четете в Анализа на резултатите от интервютата и дискусиите, реализирани в рамките на проекта.
Публикувано от:
Фондация "Работилница за граждански инициативи"Сходни публикации
12 ноември 2024 г.
Клубът на нестопанските организации в Търговище започва работа по мащабен проект за методология за превенция на семейната раздяла
Клубът на нестопанските организации в Търговище започва работа по мащабен проект за методология за превенция на семейната
06 ноември 2024 г.
Столична община, район Слатина: Със специално събитие откриха Център по медиация в район „Слатина“
Създаването на Центъра е една от ключовите активности по проект „С медиация срещу насилието и езика на омразата – в училище и в
14 октомври 2024 г.
Сакар посреща Фестивала на царския орел на 19 октомври в Тополовград
На 19 октомври 2024 г. в гр. Тополовград ще се проведе Фестивалът на царския орел, организиран от Българското дружество за