Гласът ни: връзката между думите и действията
25 август 2015 г.
Замисляли ли сте се какво би било, ако на избора на Мая Манолова за омбудсман не реагираме само с протести и обединяване в социалните мрежи, а отговорим с реално събрана подкрепа за алтернативния кандидат или издигнем друг? Ако предложим ние, гражданите, да имаме право да участваме при избора на фигурата, която да защитава нашите интереси? Ако на разигралия се „маскарад" за провеждането на референдум, отвърнем с висока активност и още повече подписи в подкрепа на въпросите, които народните (ни) представители не искат да ни питат? Така, че да нямат право, а задължение да проведат референдум с действително значимите за обществото въпроси? Ако атакуваме текстовете на новоприетия тихомълком Закон за Националната служба за охрана като противоконституционни и противоречащи на стандартите за защита на човешките права?... Замислихте се, нали? Ние, всъщност, нямаме право като граждани да сезираме Конституционния съд. Той явно не работи за нас. Защитава интересите ни де юре – защитавайки Конституцията, но не и де факто – когато гражданският глас може да е единственият коректив и изразител на собствения си интерес. Да, това не можем. Засега.
Да видим обаче какво можем.
Да търсим гаранции, че гласът ни ще бъде чуван и действията ни няма да бъдат пренебрегвани.
Това може да бъде постигнато чрез предвиждане в Закона за нормативните актове и в Закона за администрацията задължение на държавните органи да дават мотивиран и аргументиран отговор защо биват приемани или отхвърляни постъпили предложения от страна на заинтересовани граждани и организации. Към момента консултативният процес преди приемането на промени в нормативни актове, стратегии и други решения на държавните институции бива привидно спазен, но реално обсъждане на постъпилите мнения и становища не се провежда. Това води до демотивация и намаляване на гражданската активност. Ето защо, нормативното закрепяне на отговорността на държавните институции към постъпилите до тях предложения и жалби на гражданите, упражнили свое конституционно право – чл. 45 от КРБ, е необходима стъпка по пътя към стимулиране на гражданското участие, от една страна, и към гарантиране ефективността на процеса на взаимодействие на гражданите с държавните органи, от друга.
Участието в процеса на вземане на решения означава не само да можем да даваме предложения, но и да можем да участваме в обсъждането, одобрението или отхвърлянето им. Въпрос на добра воля на администрацията в момента е включването на гражданския глас в дебатите. На практика, често различните обществени или консултативни съвети канят заинтересовани граждани и представители на граждански организации само за да „отчетат" чисто формално гражданско участие. Необходима на свой ред, в тази насока е промяна в Закона за администрацията, предвиждаща задължителното участие на НПО и граждани в състава на консултативни органи. Не по-малка от 1/3 от общия състав на консултативния орган трябва да бъде квотата, запазена за НПО и граждани. Заедно с това следва да бъдат разработени по-детайлни критерии за мандатността в консултативните органи и публично регламентиран механизъм за избор на представителите на НПО, които се включват в състава. А защо не и да бъде предвидено избиране на граждани на случаен принцип за участие в консултативните съвети? За да бъде осигурена обратна връзка от представителите в тези съвети, трябва да има прозрачност на протоколите от заседанията, лесно осъществима чрез качването им в интернет страницата на съответните държавни органи. Участието на заинтересовани граждани на заседанията на консултативни съвети често бива възпрепятствано от чисто практически причини – те се провеждат в работно време, което е свързано с отсъствие от работа. С приемането на текст в Кодекса на труда, който да задължава работодателите да освобождават своите служители от работа, за да участват в заседания на консултативни органи, тази пречка би била отстранена.
Промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация е също така необходима, за да се гарантира възможността на гражданите действително да участват в процесите на вземане на решения на местно ниво. Следва да се регламентира правото на гражданите и техните сдружения да дават предложения на сесиите на общинските съвети, като бъде предвидено задължителното обсъждане и гласуване на получените предложения от съответния общински съвет. Аналогично, отново трябва да бъде изрично уредено и задължението на местните органи да дават аргументиран отговор на постъпилите предложения и жалби на гражданите относно това защо биват приети или не, съответно, уважени или не.
Всички тези конкретни промени, които можем да постигнем, са само част от предложенията на граждани и граждански организации, публикувани в „Гласът ни" – онлайн платформа, заела се с амбициозната задача да бъде връзката между гласа на обществото и действията на държавните органи. Форум „Гражданско участие", Фондация „Общество.бг", Сдружение „Родители за Варна" и редица други неправителствени организации и множество граждани споделиха своите идеи за развитие по няколко значими за обществото направления на сайта на платформата и по време на тематични дискусии, проведени в София и Варна. (Вижете ги тук.) Дали и кога тези промени ще бъдат реалност, предстои да разберем. „Гласът ни" се ангажира да предвижи събраните предложения към Парламента и да ги постави на вниманието на отговорните институции.
Да видим обаче какво можем.
Да търсим гаранции, че гласът ни ще бъде чуван и действията ни няма да бъдат пренебрегвани.
Това може да бъде постигнато чрез предвиждане в Закона за нормативните актове и в Закона за администрацията задължение на държавните органи да дават мотивиран и аргументиран отговор защо биват приемани или отхвърляни постъпили предложения от страна на заинтересовани граждани и организации. Към момента консултативният процес преди приемането на промени в нормативни актове, стратегии и други решения на държавните институции бива привидно спазен, но реално обсъждане на постъпилите мнения и становища не се провежда. Това води до демотивация и намаляване на гражданската активност. Ето защо, нормативното закрепяне на отговорността на държавните институции към постъпилите до тях предложения и жалби на гражданите, упражнили свое конституционно право – чл. 45 от КРБ, е необходима стъпка по пътя към стимулиране на гражданското участие, от една страна, и към гарантиране ефективността на процеса на взаимодействие на гражданите с държавните органи, от друга.
Участието в процеса на вземане на решения означава не само да можем да даваме предложения, но и да можем да участваме в обсъждането, одобрението или отхвърлянето им. Въпрос на добра воля на администрацията в момента е включването на гражданския глас в дебатите. На практика, често различните обществени или консултативни съвети канят заинтересовани граждани и представители на граждански организации само за да „отчетат" чисто формално гражданско участие. Необходима на свой ред, в тази насока е промяна в Закона за администрацията, предвиждаща задължителното участие на НПО и граждани в състава на консултативни органи. Не по-малка от 1/3 от общия състав на консултативния орган трябва да бъде квотата, запазена за НПО и граждани. Заедно с това следва да бъдат разработени по-детайлни критерии за мандатността в консултативните органи и публично регламентиран механизъм за избор на представителите на НПО, които се включват в състава. А защо не и да бъде предвидено избиране на граждани на случаен принцип за участие в консултативните съвети? За да бъде осигурена обратна връзка от представителите в тези съвети, трябва да има прозрачност на протоколите от заседанията, лесно осъществима чрез качването им в интернет страницата на съответните държавни органи. Участието на заинтересовани граждани на заседанията на консултативни съвети често бива възпрепятствано от чисто практически причини – те се провеждат в работно време, което е свързано с отсъствие от работа. С приемането на текст в Кодекса на труда, който да задължава работодателите да освобождават своите служители от работа, за да участват в заседания на консултативни органи, тази пречка би била отстранена.
Промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация е също така необходима, за да се гарантира възможността на гражданите действително да участват в процесите на вземане на решения на местно ниво. Следва да се регламентира правото на гражданите и техните сдружения да дават предложения на сесиите на общинските съвети, като бъде предвидено задължителното обсъждане и гласуване на получените предложения от съответния общински съвет. Аналогично, отново трябва да бъде изрично уредено и задължението на местните органи да дават аргументиран отговор на постъпилите предложения и жалби на гражданите относно това защо биват приети или не, съответно, уважени или не.
Всички тези конкретни промени, които можем да постигнем, са само част от предложенията на граждани и граждански организации, публикувани в „Гласът ни" – онлайн платформа, заела се с амбициозната задача да бъде връзката между гласа на обществото и действията на държавните органи. Форум „Гражданско участие", Фондация „Общество.бг", Сдружение „Родители за Варна" и редица други неправителствени организации и множество граждани споделиха своите идеи за развитие по няколко значими за обществото направления на сайта на платформата и по време на тематични дискусии, проведени в София и Варна. (Вижете ги тук.) Дали и кога тези промени ще бъдат реалност, предстои да разберем. „Гласът ни" се ангажира да предвижи събраните предложения към Парламента и да ги постави на вниманието на отговорните институции.
Платформата «Гласът ни» е отворена за твоя глас. Включи се и ти!
Настоящата статия е част от проект на Български център за нестопанско право „Къщата на гражданското общество – общност за развитие" (BG05/576), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 (www.ngogrants.bg).
Автор: Анна Адамова, стажант в Български център за нестопанско право, докторант в Института за държавата и правото към БАН
Facebook
TwetterСходни публикации
01 ноември 2016 г.
Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно много амбициозно начало на работата през новата 2017 г.
Офелия Кънева-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с третото п
01 ноември 2016 г.
Честит Ден на народните будители!
Днес е Денят, в който отдаваме своята почит към народните будители. Почит към просветителите, книжовниците, борците ни за
31 октомври 2016 г.
С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец
На 20.09.2016 г., с финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община бе създаден Съвет на общността към РА
