English   14440 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Нека бъде Светлина!

 
Защо и как след 2 години и 3 съдебни инстанции договорът на държавата с БДЖ видя бял свят
Коментар на адв. Кирил Терзийски от Програма Достъп до Информация

"Я па тия, ще си каже човек – големият успех: две години чакали, на три съдебни инстанции се мотали и сега тръбят, че някакъв си договор им дали… Да, ама не – успехът е голям, защото иде реч за договор, който е със „срок на годност" до 2025 година. Договор, с който „техни величества" уважаемите управляващи са възложили на „БДЖ – Пътнически превози" ЕООД осигуряването на обществената услуга превоз на пътници с железопътен транспорт. Договор, по който хазната излива милиони в касата на всъщност единствения възможен, за нашите географски координати и граници, доставчик на тази услуга. Договор, в чиито Преамбюл гордо е записано, че ще осигури на населението ефективен, привлекателен и съобразен с потребностите му железопътен транспорт и то на приемливи цени.

 

Населението, което в случая се явява в двойното качество на пътник във влака и основен доставчик на сумите в хазната, с които редовно се попълва касата на обещалия тези чудесии национален превозвач, до момента бе напълно лишено от възможността да се запознае с клаузите на този толкова важен договор. Камо ли да си състави собствено мнение по някои много интересни въпроси като тези доколко БДЖ изпълнява задълженията си за иновации или какви санкции са предвидени за превозвача, в случай, че не спазва задълженията си да извършва превоза на пътници съгласно утвърдените разписания и изискванията за продължителност, периодичност и капацитет. То населението на практика не иска много, иска само да знае това, което не знае… Защото и с публичен, и с „таен" договор, населението си знае, че се случва влакове да закъсняват, че понякога пътници висят часове наред блокирани насред някоя линия в пустошта и докато гадаят „защо" и „докога", играят на ези-тура дали ще им донесат скромен сандвич и малко вода. Знае си и, че не съществува адекватен механизъм за обезщетяването му при претърпени вреди от подобни транспортни неудачи. Не че е невъзможно, но пътят минава през качествена правна помощ и търпение за въртележки по много съдебни инстанции.

 

Преди две години този, който поиска да узнае това, което не знае за услугата железопътен транспорт на пътници, бе Варужан Апелян – горд пловдивчанин и искрен почитател на магията на „Железния кон" без значение дали конят препуска из прерията или плавно пристъпва из дебрите на някоя красива клисура. В качеството си на председател на неправителствената организация Асоциация „Приятели на железопътния транспорт" Варужан подава заявление за достъп до информация до Министерство на транспорта (МТ), което е подписало договора от страната на българската държава. Със заявлението се иска копие от самия договор, приложенията към него и отчетите на министерството за изпълнение на договора през последните 4 години. Главният секретар на министерството отказва информацията с мотив, че Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) не е приложим в случая, тъй като договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и информацията, която обществото може да получи за него е само тази, която е публикувана в регистъра на обществените поръчки. За да се застрахова срещу всяка идея за предоставяне на исканата информация, главният секретар развива и довод, че дори да е приложим ЗДОИ, то по неговия ред може да се иска само информация, но не и достъп до конкретни документи каквито „необразованият" заявител е посочил в искането си.

 

Шокът за горкия почитател на локомотиви и влакови композиции от този отговор е голям, точно колкото е и облекчението му, когато разбира, че съществува неправителствена организация като Програма Достъп до Информация (ПДИ), която може да го подкрепи в това, което за него ненадейно се е превърнало от желание да знае в битка срещу мощен враг.

 

При обжалването на отказа на главния секретар пред Административен съд София-град (АССГ) юристите на ПДИ използват всичкия възможен арсенал от боеприпаси, за да пробият отбраната на министерството. Получава се вълна от контрааргументи, която залива отказа на главния секретар като цунами тайландски бряг. Победата е пълна. С решение от 17 март 2013 АССГ отменя отказа и задължава главния секретар да се произнесе отново по заявлението като му дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона[1]. Съдът приема, че предвидените в ЗОП разпоредби за обявяване на информация по сключените договори в публичен регистър не изключват приложението на ЗДОИ по отношение на достъп до конкретни документи. Повече от неизбежен резултат на фона на обстоятелството, че по това време институциите имат задължение да публикуват в регистъра на обществените поръчки само някои елементи на договорите, които сключват, а министерството не е изпълнило дори това си оскъдно задължение за публичност.

 

Министерството естествено събира разпиляната си отбрана и опитва контраатака като обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд (ВАС). Резултатът за контраатакуващите е плачевен и сравним със загубата на Бразилия от Германия на полуфинала на Световното по футбол през миналото лято. Вместо изравняване на резултата се получава разгром в полза на достъпа до информация и прозрачността. Контраатаката е толкова хаотична и недобре построена, че първоначално е спряна от реферите, тъй че лицето, което я е повело, дори не е сред титулярите на терена, а незнайна резерва от редиците на младшите министерски експерти. Касационната жалба не е подадена от юрисконсулт, който да е редовно упълномощен от името на главния секретар на министерството за подаването й. Това довежда до първоначално прекратяване на делото, последвала отмяна на прекратяването и даване на възможност на главния секретар да отстрани нередовностите в подадената жалба [2]. Едва след тази процесуална гимнастика, довела до отлагане на контраатаката във времето, се стига до разглеждането по същество на касационната жалба на министерството от ВАС. Както стана ясно резултатът е негативен за контраатакуващия отбор. ВАС намира касационната жалба на министерството за неоснователна и оставя в сила решението на първата инстанция за отмяна на отказа. Решението на съда е от 25 май 2015 и е окончателно [3].

 

Оттук нататък поведението на сринатата отбрана на министерството е достойно за адмирации. Юристите на ПДИ подават искане до главния секретар, с което го призовават да изпълни влязлото в сила съдебното решение и той казва: „Нека бъде светлина". С негова заповед от 12 юни е наредено предоставянето на пълен достъп до исканата информация на заявителя и то в желаната форма – копия от исканите документи на технически носител. На 18 юни заветният диск, съдържащ договора, приложенията към него и отчетите на министерството по изпълнение на договора до „замъка на техни величества" (Министерски съвет), бива предаден на заявителя. Самото предаване е съпроводено с безгранична любезност от служителите в пресцентъра на министерството, много извинения и дори отказ да приемат дължимата сума за предоставяне на информация на диск – 50 стотинки.

 

Крайният резултат е повече от удовлетворителен за заявителя, нали го помните – Варужан, приятелят на „Железния кон". Същият счита, че полученото знание от предоставените документи ще е изключително полезно в дейността на неправителствената организация Асоциация „Приятели на железопътния транспорт", чиито цели са същите като онези записани в Преамбюла на договора - ефективен, привлекателен и съобразен с потребностите на населението железопътен транспорт на приемливи цени. Заровени в предоставените документи приятелите на железницата вече са смутени от някои свои изводи като този за неадекватния размер на глобите за неизпълнение на задълженията за иновации от страна на БДЖ. Според тях това води до пълна липса на мотивация за БДЖ да въвежда иновации, по-лесно е да се плащат смешните глоби. Притеснява ги и обстоятелството, че броят на пътниците във влаковете по никакъв начин не се отразява на плащанията от държавния бюджет към БДЖ. Пълни или празни влакове, парите си текат… Това обаче едва ли може да учуди населението, онова същото население, дето хем се вози на влака, хем пълни хазната, защото отдавна е свикнало парите му да се преливат от пусто в празно. При всички положения правилният начин за конструктивен диалог между гражданско общество и управляващи е този, когато гражданите също знаят. Само този, който знае какво иска - може да го получи, а онзи, който не знае, получава само това, което му дадат.

 

 

EEA Grants

Коментарът по казуса на Асоциация „Приятели на железопътния транспорт" ?е публикуван е месечния бюлетин на ПДИ за юли 2015 в рамките на проект Увеличаване капацитета на неправителствените организации при търсене на обществена информация, ??финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 (www.ngogrants.bg)?.

 

  ?

?

[1] Решение № 1703/17.03.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 36 състав по а.д. № 4981/2013 г.

[2] Определение № 2363/05.03.2015 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия по а.д. № 2266/2015 г.

[3] Решение № 5972/25.05.2015 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 6396/2014 г.

?


Сходни публикации

Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно

Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно много амбициозно начало на работата през новата 2017 г.

Офелия Кънева-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с третото п

Честит Ден на народните будители!

Честит Ден на народните будители!

Днес е Денят, в който отдаваме своята почит към народните будители. Почит към просветителите, книжовниците, борците ни за

С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец

С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец

На 20.09.2016 г., с финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община бе създаден Съвет на общността към РА