Нашите родители не са бездушна статистика
15 юли 2015 г.
България е в челната десятка в Европа по застаряване на населението. В края на 2014 г. хората на 65 и повече навършени години са били 1 440 329, или 20.0% от населението на страната. През 2025 година, 1 от всеки 5 българи ще бъде на възраст над 65 г. Първенци сме в „класацията" за най-бедна държава в ЕС. През 2013 г. под прага на бедността в България са били 21.0% от населението. 27,9% от хората над 65-годишна възраст живеят под този праг. Това са близо 388 200 възрастни хора, чиито живот официално е признат за беден.
Но какво се крие зад тези цифри и „класации"? – научен процес, демографски факт, световна конспирация, престъпление - може би и четирите, но преди всичко, там са скрити хора. Ако се вгледаме във всяка една цифра поотделно, ще разпознаем в нея: родителите си, дядовци и баби, които цял живот са работили, създали са дом и семейство, отгледали са деца, внуци, дали са здравето си в името на „Светлото бъдеще", само че, влезли в пенсионна възраст, вместо в светлина са били натирени в затвора на мрачната и суха статистика. И ако в другите европейски държави на възрастните хора се гледа като на „вечни отпускари", заслужили да живеят оттук насетне в пълна свобода и разкош, то за българските хора в пенсионна възраст държавата е строга мащеха, сочеща ги с пръст като виновници за демографски нелицеприятни статистики.
За съжаление, в много от случаите възрастният човек в България не може да разчита и на децата си за помощ, защото те, порасналите му деца, са избягали в друг град, друга държава, за да се спасят от бедността, която заплашва собствените им старини. Така, с ниската си пенсия, възрастният човек трябва да покрива разходите за своето ежедневие, както и растящите списъци с лекарства.
Баба Екатерина е на 78 години, от град Раковски. Живее сама. Дъщеря й се е преселила далече. Възрастната жена страда от много болести - кръвно, диабет, ошипяване, гръбначно изкривяване, остеопороза. Все пак успява да ходи по малко, колкото да си купи хляб от магазина. „А иначе, зеленчуци, като дойде внучката. И комшиите помагат – която отива на магазин, купи ми това, купи ми онова... Държавата какво да ми помогне – никой, нищо... Тя - Ангелина, сестрата към Домашни грижи на „Каритас" в Раковски, ми взима лекарствата, мери ми кръвното, ако по институции нещо се наложи, отиваме... Тя всичко ми казва, пък в болницата и да питаш, те не говорят... нито ти обясняват, нито ти казват кое-какво, нищо... Държат те пет дена, на шестия те изписват, ни ти казват добре ли си, не си ли...".
Това е разказът на баба Екатерина, но той никак не е уникален и далеч не е изолиран случай, защото това е съдбата на около 388 200 български пенсионери - статистически бедни, духовно и физически изоставени от близките и държавата. На „държавата", в лицето на институциите, разбира се, й е много по-лесно да си мълчи. Ние поне можем да се надяваме, че мълчанието й е израз на срам, срам пред тези хора, които дадоха младостта и здравето си, за да я изградят. Защото мълчание, в израз на безхаберие е по-страшно и от най-гръмогласния вик.
Възрастните хора у нас нямат голям избор, но бедността и самотата не са единствените капани, в които попадат. Не дай си Боже да дойде ден, в който да не могат вече да се грижат сами за себе си, съдбата им от нерадостна става кошмарна. Децата са далеч, държавата вдига рамене и само малкото останала човещина у съседите често ги спасява. Да им занесат хляб и мляко, лекарства, евентуално да ги изкъпят, но това е понякога, а и често подобни съседи просто липсват.
Ангелина е сестра към Домашни грижи на „Каритас" в град Раковски, ето какво споделя тя: „Съседството, да си помагат един на друг, това е сегашното доброволчество... И по този начин, животът става малко по-лесен. А иначе, както са в Пловдив – затворени в апартамента, те дори не се познават."
За възрастните хора, мобилните екипи към центровете за Домашни грижи на „Каритас" често се оказват единствената надежда за по-достойно изживяване на старините в собствения дом и възможност за откъсване от мрачните окови на статистиката. Извън нея през изминалата година останаха 383 болни възрастни хора. За тях сътрудниците на „Каритас" полагаха здравни и социални грижи, но не само. Защото предоставените грижи биха били просто понятия, както и „сътрудници" е просто понятие, ако те не са свободният израз на топлото и съпричастно общуване на Ангелина и останалите от екипите към центровете за Домашни грижи на „Каритас". Защото в „Каритас" „служителите" си имат имена и не се крият зад маската на безлична институция. А пък 383 възрастни човека от близо 388 200 имаха възможността да си върнат имената и своята уникална самоличност, благодарение на тях.
Не е нужно много, за да може услугата „Домашни грижи на „Каритас" да достигне до повече възрастни хора. Присъединете се към кампанията на „Каритас" и подкрепете болен възрастен човек. Ние вярваме, че когато сме много, има надежда!
Но какво се крие зад тези цифри и „класации"? – научен процес, демографски факт, световна конспирация, престъпление - може би и четирите, но преди всичко, там са скрити хора. Ако се вгледаме във всяка една цифра поотделно, ще разпознаем в нея: родителите си, дядовци и баби, които цял живот са работили, създали са дом и семейство, отгледали са деца, внуци, дали са здравето си в името на „Светлото бъдеще", само че, влезли в пенсионна възраст, вместо в светлина са били натирени в затвора на мрачната и суха статистика. И ако в другите европейски държави на възрастните хора се гледа като на „вечни отпускари", заслужили да живеят оттук насетне в пълна свобода и разкош, то за българските хора в пенсионна възраст държавата е строга мащеха, сочеща ги с пръст като виновници за демографски нелицеприятни статистики.
За съжаление, в много от случаите възрастният човек в България не може да разчита и на децата си за помощ, защото те, порасналите му деца, са избягали в друг град, друга държава, за да се спасят от бедността, която заплашва собствените им старини. Така, с ниската си пенсия, възрастният човек трябва да покрива разходите за своето ежедневие, както и растящите списъци с лекарства.
Баба Екатерина е на 78 години, от град Раковски. Живее сама. Дъщеря й се е преселила далече. Възрастната жена страда от много болести - кръвно, диабет, ошипяване, гръбначно изкривяване, остеопороза. Все пак успява да ходи по малко, колкото да си купи хляб от магазина. „А иначе, зеленчуци, като дойде внучката. И комшиите помагат – която отива на магазин, купи ми това, купи ми онова... Държавата какво да ми помогне – никой, нищо... Тя - Ангелина, сестрата към Домашни грижи на „Каритас" в Раковски, ми взима лекарствата, мери ми кръвното, ако по институции нещо се наложи, отиваме... Тя всичко ми казва, пък в болницата и да питаш, те не говорят... нито ти обясняват, нито ти казват кое-какво, нищо... Държат те пет дена, на шестия те изписват, ни ти казват добре ли си, не си ли...".
Това е разказът на баба Екатерина, но той никак не е уникален и далеч не е изолиран случай, защото това е съдбата на около 388 200 български пенсионери - статистически бедни, духовно и физически изоставени от близките и държавата. На „държавата", в лицето на институциите, разбира се, й е много по-лесно да си мълчи. Ние поне можем да се надяваме, че мълчанието й е израз на срам, срам пред тези хора, които дадоха младостта и здравето си, за да я изградят. Защото мълчание, в израз на безхаберие е по-страшно и от най-гръмогласния вик.
Възрастните хора у нас нямат голям избор, но бедността и самотата не са единствените капани, в които попадат. Не дай си Боже да дойде ден, в който да не могат вече да се грижат сами за себе си, съдбата им от нерадостна става кошмарна. Децата са далеч, държавата вдига рамене и само малкото останала човещина у съседите често ги спасява. Да им занесат хляб и мляко, лекарства, евентуално да ги изкъпят, но това е понякога, а и често подобни съседи просто липсват.
Ангелина е сестра към Домашни грижи на „Каритас" в град Раковски, ето какво споделя тя: „Съседството, да си помагат един на друг, това е сегашното доброволчество... И по този начин, животът става малко по-лесен. А иначе, както са в Пловдив – затворени в апартамента, те дори не се познават."
За възрастните хора, мобилните екипи към центровете за Домашни грижи на „Каритас" често се оказват единствената надежда за по-достойно изживяване на старините в собствения дом и възможност за откъсване от мрачните окови на статистиката. Извън нея през изминалата година останаха 383 болни възрастни хора. За тях сътрудниците на „Каритас" полагаха здравни и социални грижи, но не само. Защото предоставените грижи биха били просто понятия, както и „сътрудници" е просто понятие, ако те не са свободният израз на топлото и съпричастно общуване на Ангелина и останалите от екипите към центровете за Домашни грижи на „Каритас". Защото в „Каритас" „служителите" си имат имена и не се крият зад маската на безлична институция. А пък 383 възрастни човека от близо 388 200 имаха възможността да си върнат имената и своята уникална самоличност, благодарение на тях.
Не е нужно много, за да може услугата „Домашни грижи на „Каритас" да достигне до повече възрастни хора. Присъединете се към кампанията на „Каритас" и подкрепете болен възрастен човек. Ние вярваме, че когато сме много, има надежда!
Публикувано от:
Каритас БългарияСходни публикации
31 октомври 2024 г.
Живот със зависимост - епизод 6 на видео подкаста „Открито за зависимостите"
В епизод 6 на видео подкаста „Открито за зависимостите“ ви срещаме с двамата души от екипа на Терапевтичен център „Само днес",
20 май 2024 г.
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
19 март 2024 г.
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването