Примерът на Ирландия: Закон за подкрепено вземане на решение (Дееспособност)

Настоящата статия е подготвена в рамките на кампанията за набиране на обществена подкрепа на новата уредба на дееспособността и въвеждането на подкрепено вземане на решения като система от мерки за подкрепа, които да осигурят по-добра защита на правата и интересите на хората с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми, предвидени в проекта на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа.

Законът за подкрепено вземане на решение (Дееспособност), 2013г., представя модерна правна уредба на подкрепата при вземане на решения от пълнолетни лица, които изпитват затруднения при вземането на решения без чужда помощ. Той ще отмени Закона за сключване на брак от душевно болни от 1811г. и ще прекрати действието на Закона за психично болните от 1871г.

Законът също така отменя процедурата по поставяне на пълнолетни лица под настойничеството и попечителството от съда, като я заменя с режим, който не ограничава автономността в такава степен. Последният предоставя поредица от възможности, които максимално разширяват кръга от правни действия, които хората с увреждания могат да извършват, и създава условия за повишаване способността на хората да взимат самостоятелни решения.

Водещи принципи

Законът установява ръководни начала, които са предназначени да защитят автономията и достойнството на хората с увреждания. Принципите се прилагат при всяка намеса, включително и намеса от страна на съда, реализирана в рамките на настоящото законодателство. 

Оценяване на дееспособността

Законът за подкрепено вземане на решение (Дееспособност) от 2013г. замени подхода „всичко или нищо", прилаган доскоро при определянето на правния статус на физическите лица с уврежания, с много по-гъвкава и функционална дефинираност, съгласно която дееспособността на едно лице се оценява само по отношение на конкретен въпрос, възникнал към съответния период от време. Ако се установи, че лицето не е способно да вземе решение по даден въпрос, това не води автоматично до извода, че то е неспособно да вземе самостоятелно решение по други въпроси. Чрез закона се дава признанието, че дееспособността може да се променя в определени случаи.

Компетентен да направи оценка върху дееспособността на едно лице да взима самостоятелни решения е окръжният съд. Той може да си служи с експертни доклади при извършването на тази оценка и избора на декларация за дееспособност на лицето. Съществуват 2 вида декларации, които съдът може да изготви: на първо място, декларация, че лицето е неспособно да взима самостоятелни решения, доколкото не е подкрепено от друго лице, с което съвместно може да взима решения. На второ място – декларация, че лицето е неспособно да взима решения дори и когато е подкрепено от друго лице.

Варианти на подкрепеното вземане на решение

Законът регламентира три варианта на подкрепата при вземане на решение, за да се отговори най-адекватно на нуждите на едно лице, които евентуално могат да се появят във връзка със способността му да взима решения.

1) Подкрепено вземане на решение

Лице може самостоятелно да посочи субекта, който ще го подкрепя при взимането на решения – това може да бъде член на семейството или гледач, като за целта се сключва формално споразумение за оказване на подкрепа при вземане на решение. Страната, с която се сключва споразумението, се задължава да помага на нуждаещия се при търсенето на информация, изясняването й, вземането на решение и неговото обективиране. Отговорността за и от взетото решение остава за самото лице. С Регламент, издаден от Министъра, легално се установи съдържанието на тези споразумения. 

2) Съвместно вземане на решение

Лице може да посочи доверен член на семейството или приятел, с когото съвместно да взима решения, като за целта между тях се сключва споразумение за съвместно вземане на решение и се одобрява от окръжния съд. Насрещната страна по споразумението оказва помощ при търсенето и разясняването на информация, вземане на решение и неговото изразяване. Тя не може да се противопоставя не решение, взето от лицето, когато то е основателно и не би причинило вреда другиму. Действията на назначеното лице подлежат на контрол от службата на Обществения защитник.

3) Представително вземане на решение

Съгласно Закона окръжният съд е компетентен да назначи представител при вземане на решение за онази малка част от хората, които не са способни да взимат решения дори и с чужда подкрепа. Този представител взима решения от името на представлявания, като се съобразява с водещите принципи и действията му в максимална степен трябва да отразяват реалната воля и предпочитания на лицето, когато това е възможно. Функциите на представляващия са ограничени по обхват и продължителност, доколкото е налице практическа нужда. Действията на представителя при вземане на решение подлежат на контрол от службата на Обществения защитник.

Дългосрочни пълномощни

Упълномощаването по смисъла на Закона за адвокатурата от 1996 г. се свежда до възможността да се ангажира пълномощник, който да взима решения от свое име по финансови и бизнес въпроси както и по въпроси от лично естество. Законът разширява обхвата на представителната власт на тези лица, на които им е издадено дългосрочно пълномощно, като включва в нея и въпроси от здравен характер. Той изисква от пълномощниците да се придържат към водещите принципи. Съгласно Закона пълномощниците биват контролирани от службата на Обществения защитник, който осъществява функции по регистриране на пълномощните.

Неформално вземане на решение

Признавайки, че неформалната подкрепа се извърша всекидневно, Законът за подкрепено вземане на решение предоставя правна закрила на субектите, които взимат решения от името и във връзка с личното благосъстояние и здравния статус на лицата с увреждания. В тези случаи подкрепящите не носят отговорност за последиците от тези решения, когато те са необходими и се базират на неформално споразумение между двете страни. Лицата, които неформално са овластени да взимат решения от чуждо име, са обвързани от водещите принципи. 

Служба на Обществения защитник

Службата на Обществения защитник (СОЗ) замести Съдебните служби по настойничество и към настоящия момент ръководи въпросите, свързани с дееспособността на пълнолетните лица. Службата на Обществения защитник осъществява надзор и разглежда жалби срещу подкрепящите вземането на решение, лицата, участващи при съвместното взимане на решения, представителите и пълномощниците, назначени от съда. Той изготвя наръчници за специфични групи и насърчава информираността сред широката публика относно действащото законодателство.

Заварени случаи при влизането в сила на новата уредба

Ще бъде предприето преразглеждане на случаите в съответствие с новата система на лица, които се намират под настойничество или попечителство към настоящия момент. Ако се установи, че лице, намиращо се под настойничество или попечителство, е дееспособно, то ще бъде освободено от настойничеството или попечителството. На такова лице, което продължава да изпитва нужда от чужда помощ при упражняването на своите права, ще му бъде предложен един от вариантите за подкрепа, който в най-голяма степен отговаря на неговите нужди.

Роля на съдилищата

Законът предоставя на окръжните съдилища компетентността да разглеждат голяма част от делата, които се завеждат в рамките на новото законодателство. Специализирани съдии, чийто статут е уреден в Закона за персоналната несъстоятелност, ще бъдат натоварени с тези дела.

Върховният съд запазва своята компетентност по отношение на овластителните сделки и въпросите, свързани с нетерапевтичната стерилизация, отнемането на изкуствен живот – ядрена обработка и даряване на органи.