Рециклираме децата си по-добре от боклука

Някои злонамерено обвиняват българите, че са доста мърляви и невъзпитани хора. Често като пример за тази негативна черта се дава отказът на населението да се научи да изхвърля отделно боклука си въпреки дългите години опити да бъде възпитано в тази посока. Оказва се обаче, че критиците много грешат за културата на българския гражданин. Според неправителствения сектор се оказа, че народът много добре е научен къде да изхвърля "боклуците", за които се знае, че е много важно да не се мотат по улицата. Спрямо тези отпадъци българинът е светнат как се рециклира и в коя боклукчийска кофа могат да бъдат разпределени.
Преди дни фондация "За нашите деца" представи поредната тъжна статистика, според която годишно у нас се изоставят около 2000 деца. Начините, по които биологическите родители се отървават от децата си, обикновено са толкова бързи и ефикасни, че еколозите със сигурност могат да почерпят опит за по-ефикасното сметосъбиране. За някои хора изоставянето си е като рециклирането. Въпреки липсата да речем на образование, гражданска култура и т.н. тези хора много добре знаят къде точно да разпределят нежеланото отроче. Или поне се сещат, че подходящото депо за преразпределение се намира в родилното. А спор, че повечето домове за сираци са в по-лошо състояние от кофите за смет, няма.

За страничните хора децата са си деца. Цифрите, представени от организацията, обаче показват, че лекотата и бързината, с която подрастващите или новородените се зарязват от родителите, е аналогична с това как без всякаква мъка се отърваваме от ненужните парцали и мебели и ги нареждаме около кофата за смет.

Проблемът с безотговорните към бебетата и децата нямаше да е толкова страшен, ако държавата имаше способността да реагира бързо и адекватно. Навсякъде по света има хора, които по различни причини са изоставили отрочетата си. Някои са провокирани от финансовата невъзможност да отгледат дете, други не се успели навреме да премахнат нежеланата бременност. Някои смятат, че дават по-добро бъдеще на детето си, като се отказват от родителските си права. Решението им не може да бъде оспорвано от никого. След изоставянето на ход идва държавата. България стартира процедурите за деинституционализацията на малчуганите от общо над 130 домове. Старанията на управляващите най-после да осигурят нормални условия на изоставените деца, както и на тези с увреждания, е похвално. За съжаление обаче изглежда, че ходът на изваждането на подрастващите от институциите не е достатъчно бърз, за да реагира адекватно на големия брой изоставени деца. Докато държавата осигурява средства от европрограми за добра грижа за изоставените и изпълнява дългогодишния план за деинституционализация, домовете, от които децата трябва да бъдат изведени, ще се пълнят с нови жертви на безгрижните родители. Неправителственият сектор полага неимоверни усилия да подпомогне процеса на затваряне на този род институции. За съжаление тяхната дейност не може да обхване всички малчугани, останали без родителска грижа.

Според повечето специалисти най-доброто решение за децата освен осиновяването е настаняването им в приемно семейство. Според фондация "За нашите деца" за момента у нас има едва над 600 семейства, които се грижат за изоставени деца. Тази цифра показва, че при 2000 изоставени деца на година шансът на малките да получат приемна грижа не е много голям. Освен опитите да се популяризира този вид семейство от организацията предлагат то да се превърне в професия. Така хората, решили да отглеждат по този начин дете, ще подписват договор, което ще гарантира правата и сигурността на детето в семейството. Тук отново ключовата роля е на държавата, която трябва адекватно да стимулира финансово и социално гражданите да поемат грижата за изоставените.

Работата с бъдещите родители и особено с майките в риск също все още не е на нужното ниво. От една страна, няма държавна политика спрямо групите, в които най-често се изоставят деца. Освен канските усилия на неправителствения сектор да работят с майките и да ги превърнат в родители, а не в хора, захвърлящи детето си, липсва целенасочена политика в тази посока. От друга страна, е факт, че сексуалната култура на тийнейджърите у нас е под всякаква критика. Използването на предпазни средства за младежите явно е ретро и представлява просто едно ненужно усложнение пред половия акт. Според Дружеството по акушерство и Асоциацията по семейно планиране и сексуално здраве например абортите сред по-младите момичета са повече в сравнение с тези при по-възрастните жени. Това показва, че на тийнейджърите никак не им се иска да се предпазват. Грижата за възпитанието в тази посока от гледна точка на статистиката изглежда належаща, защото другият възможен вариант освен аборта е изоставянето на нежеланото дете.

Въпреки стряскащата статистика за броя на изоставените деца други загрижени за доброто на нацията организации провеждат именно кампания срещу абортите. Дори стигнаха дотам, че обявиха, че за последните 50 години у нас са извършени 6 млн. убийства под формата на аборти. От една страна, в кампания, която светва младежите как да се пазят здрави и да не забременяват, няма нищо лошо. От друга обаче, да обявиш премахването на нежелана бременност едва ли не за престъпление е някак си безотговорно. Съпоставяйки призиви като "не на аборта" с цифрите на изоставените деца, излиза, че някои организации може би, без да искат, се превръщат в основен снабдител на малчугани за социалните домове.

Лошо е, когато опитите да възпитаваш отговорност в новата генерация всъщност внушават безотговорност. Във въпросната кампания най-лошото е, че създават у младите впечатлението, че родителството е само песни и цветя. Някак си пропускат да покажат, че да имаш дете е най-вече голяма отговорност и е въпрос на огромни усилия, които често са непосилни за твърде младите хора. Трудностите за съжаление се установяват не преди, а след раждането, което от своя страна някак си води до голямата цифра на зарязаните на произвола деца.

Ден след като стана ясно, че проблемът с изоставянето на деца е още по-сериозен, отколкото си мислим, излязоха и част от данните от преброяването на населението. Според тях нацията ни намалява и прогресивно застарява. Връзката между данните на НСИ и на фондацията показва една доста грозна картинка. От нея виждаме, че докато се тръшкаме как българите се превръщат в екзотично малцинство, с лека ръка сме готови да опропастим или затрием и бъдещето на нацията.

Източник: вестник "Новинар", 07.04.2011