„Да поставим децата в сърцето на планирането на политиките“ призовават над 200 експерти, представители на НПО, работещи с деца и родители, млади хора и общини – приятели на детето като част от Годишната среща на НМД

19 юни 2015
Велико Търново, Годишна среща на Национална мрежа за децата

Национална мрежа за децата, като обединение от над 120 неправителствени организации, работещи с деца и семейства в цяла България, настоява пред българското правителство и политическите партии децата да бъдат поставени в основата на планирането на всички политики.

Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и наблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.

По време на срещата участниците изразиха общо притеснение от липсата на политическа воля в България и Европа за поставяне на децата в основата на планирането на политиките.Растящата дистанция между ангажиментите, поети за гарантиране на детските права, и бездействието на европейските и българските институции е знак за липса на дългосрочно планиране и липса на политическа визия.

Децата в Европа

С 26,5 милиона деца, живеещи в риск от бедност или социално изключване, ние сме загрижени, че връщането към парадигмата „работа и растеж" може още повече да изостри социалните неравенства и да постави сериозни пречки не само пред бъдещето, но и пред настоящето на нашите общества.

Една година след изборите за Европейски парламент и шест месеца след като новият състав на Европейската комисия започна работа, ние сме обезсърчени от липсата на воля на новата Европейска комисия да инвестира в децата, както и от видимото отсъствие на децата от „Десетте приоритета" на Комисията. Налице е отслабващ ангажимент за намаляване на бедността и социалното включване и липсва прилагане на Препоръката на Европейската комисия за инвестиране в децата – най-добрата комбинация от дейности за страните-членки на Европейския съюз за борба с детската бедност и социално изключване и подобряване на благосъстоянието, което е тревожен знак. Съществуват и много неясноти за постигнатото от Европейската програма за правата на децата 2011, а това е изключително важно за проследяването и оценката на работата на страните членки.

Децата в България

Повече от половината деца в България (51,5%) живеят в риск от бедност или социално изключване.

България е на едно от първите места в ЕС по смъртност на децата до 1 година, като през последните три години около 540 от българските деца годишно не доживяват 1 година.

През 2013 г. 8991 жени без здравно осигуряване са родили, като много от тях са нямали достъп до здравни грижи по време на бременността. 6,5% от децата до 5 години са с изоставане в ръста, като само 40% от децата на 4-5-месечна възраст са кърмени от майките си. 41% от децата на възраст 6-11 месеца са с анемия, което може да има сериозни последствия за развитието и здравето им.

През последните 3 години ежегодно средно 2000 деца в ранна възраст постъпват в домовете за за деца – основно заради бедност или увреждания. Над 6000 деца годишно преминават през детските педагогически стаи. През последните пет години броят на никога незаписваните и твърде рано напусналите училище средногодишно наброява приблизително 7000 деца. Около 39% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели. 44% от българските ученици са функционално неграмотни по математика.

Препоръки

Участниците във форума се обединиха около следните препоръки към европейските и българските институции, отговорни за децата:

Ние призоваваме европейските институции и правителства за устойчиви усилия за балансиране на социалните и икономическите цели. Вярваме, че единственият начин да построим включващи, сигурни и проспериращи общества е чрез приоритизирането на инвестициите в децата и семействата – така наречения модел „децата на първо място", който подкрепя не само дохода на семействата, образованието и грижата за децата, но и реформата в здравната грижа, достъпа до правосъдие за всички деца и предоставянето на ресурс от структурните фондове по по-координиран начин. Ние приканваме европейските институции да не губят от поглед не само „нашето бъдеще", но и хората, които те реално трябва да представляват.

По отношение на ситуацията в България ежегодният доклад „Бележник 2015: какъв е средният успех на държавата в грижата за децата" отправи препоръки за 10 възможни решения на 10 нерешени задачи, с които децата и родителите се сблъскват в България през последните години:

1. Създаване на Детски омбудсман като в структурата на Омбудсмана на Република България се създаде специална длъжност „омбудсман по правата на детето", чиято основна функция да бъде независим мониторинг на политиките за деца.
2. Актуализиране на приетата през 2004 г. Национална жилищна стратегия и приемане на пакет от програми и нормативни промени за нейното изпълнение, които да адресират приоритетно увеличаването на социалния жилищен фонд, който да се използва за конкретни нужди и насърчаване на социалното включване не само на социално слаби, но и на многодетни семейства, младежи с увреждания и други уязвими групи.
3. Разработване и приемане на цялостна семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемане на семейно ориентирания подход във всички области, засягащи детското благосъстояние – социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето, социално подпомагане и други.
4. Подобряване капацитета на системата за закрила чрез увеличаване броя на социалните работници в Отделите за закрила на детето, разработване на стандарти за тяхната натовареност и осигуряване на подходящо обучение, супервизия и подкрепа.
5. Премахване на двусменния режим на обучение. Сегашната организация на учебния процес прави невъзможни усилията за създаване на съвременна образователна среда за учене и за развитие на цялата училищна общност, както и обезсмисля целодневната организация на учебния процес и ограничава възможностите на училищата да развиват форми за полезно използване на свободното време на децата и учениците.
6. Гарантиране на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят, и от социалния им статус. Предлагаме детските ясли като обществени институции за отглеждане, възпитание и обучение на деца до 3-годишна възраст да се интегрират нормативно и структурно в единна обществена система за ранно детско развитие заедно с детските градини.
7. Гарантиране на загрижена за майката и бебето здравна система, като се променят съществуващите грижи и практики преди и след раждането на дете, които не съответстват на съвременните тенденции като: например разделянето на майките и бебетата, липсата на подкрепа за кърмене, недопускането на придружител по време на раждане и др.
8. Развиване на целенасочена държавна политика за инвестиране и задържане в България на специалисти, завършили ключови за детското здраве и благосъстояние специалности като „педиатрия", „детска психиатрия" и др.
9. Възприемане на политики и насърчаване на култура за нулева толерантност към насилието над деца в обществото. Не може някой „да израсне и узрее", ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ. Редица изследвания показват, че насилието оказва дългосрочен негативен ефект върху детето. Насилието ражда насилие и не трябва да бъде толерирано под никаква форма!
10. Разработване и прилагане на единни стандарти за щадящо изслушване на деца. Използването на специализирани помещения за изслушване и разпит, особено за децата свидетели и жертви на насилие, се утвърждава в България през последното десетилетие в съответствие със съществуващите добри практики в редица европейски държави. В същото време липсва единна философия и подход при тяхното използване, които да гарантират избягване на допълнителното травмиране на детето в процеса на разследване и правораздаване, защита на неговите права и най-добрия интерес и събирането на пълна и точна информация по всеки случай, за да може да се приложи ефективно правосъдие. Все по-очевидна става и необходимостта от въвеждане на специализирани детски съдебни състави.

Четири месеца преди местните избори в България ние сме силно притеснени от нарастващото етническо напрежение между българи и роми. Призоваваме местните и националните политически лидери в хода на предизборната надпреварва да не настройват гражданите на България едни срещу други и да работят за обединение на нацията, което е необходимо условие за изпълнение на горните нерешени задачи.

Национална мрежа за децата