Лили Рашкова, лидер в Наградата: Много се надявам Наградата да стане част от образователната система и всички младежи да имат възможност да се включат в нея
19 юни 2015 г.
Лили Рашкова е позитивен човек, който вярва в способностите на младите хора. Тя е работила като журналист и управител на медии в Козлодуй в продължение на осем години. От няколко месеца е част от Наградата като обучител на лидери, провела е две обучения – в Смолян и Копривщица. Като лидер в Козлодуй работи със седем младежи, които случват своята Награда. Като координатор организира събития, свързани с популяризация на програмата в региона на Северозападна България.
1. Как разбра и как реши да станеш Лидер в Наградата?
За Наградата разбрах преди една година. Лятото бях на обучение в Гудевица и Тео ни представи програмата. Стори ми се интересно и толкова. Малко по-късно се запознах с Люба – бях пленена от ентусиазма и вярата й в Наградата и приключенията, които младите хора поставят пред себе си. Миналата есен за мен премина в интересни терзания и въпроси – какво да правя с живота си, кое е важно за мен, накъде да поема. Докато в един хубав ден дойде предложение да участвам в тренинг за обучители на лидери. Това се случи в началото на 2015-а година и след като се върнах от обучението имах възможност почти веднага да вляза в роля и да обучавам бъдещи лидери в Наградата в Смолян. Преживяването беше прекрасно и много вдъхновяващо. Виждайки как учители променят своите гледни точки към младите хора, как са готови да работят с тях доброволно аз самата си дадох сметка, че в Наградата мога да бъда много полезна. Прибрах се в Козлодуй, организирах среща с младежи и така се започна. Вече имам седем регистрирани участници и още десетина се готвят да стартират Програмата. В Козлодуй вече имаме и шестима нови лидери, които са готови да работят с младежи.
2. Според теб какво дава Наградата на младежите, които се включват в нея?
Наградата дава възможности. Възможности за личностно израстване, възможности за справяне с разнообразни ситуации, възможности да предизвикаш себе си. Тук при нас вече имаме общност от млади хора, които се виждат, работят заедно, творят заедно и се чувстват разбрани и подкрепяни. Това в днешните условия е много важно, особено в малък град като Козлодуй. Аз се старая да им давам допълнителна информация за усъвършенстване, за пътувания, за изследвания, като винаги на първо място стои техният избор – това дали те искат да се включат в някоя допълнителна дейност. Често правим тренинги, виждаме се, играем заедно. Сега подготвяме три срещи, в които ще представяме Наградата в Козлодуй. За тях е много важно, защото те стават част от процеса, те самите се натоварват с отговорности и поемат ангажименти, за да случат събитията. Това може само да ме радва.
Сега имаме възможност да стартираме Наградата в Бюрото по труда в Козлодуй. За всички нас, това е голямо предизвикателство. Оказа се, че има млади хора над 18 годишни, които са неграмотни. Скоро ще имаме среща с тях и това, което ще предложиm, вярвам, че ще промени живота им. Ще ги включим в курсове за ограмотяване, ще работим и върху комуникативни умения, ще правим ролеви игри как да се държим на интервю за работа, ще ги срещнем с работодатели. Това са прекрасни възможности, които вярвам, че ще бъдат приети и от участниците и от бизнеса в региона. Това са също част от възможностите, които дава Наградата и аз вярвам, че програмата е доста гъвкава и спрямо нуждите на конкретния регион могат да се случват много интересни и смислени дейности.
3. Като Лидер имала ли си съмнения за позитивите, които дава?
Аз съм позитивен човек и обикновено се съсредоточавам именно в положителните неща. За това и виждам позитивите, които получават участниците. Това, че на първо място могат сами да определят кои са важните дейности в живота им. Това, че те сами носят отговорност за изпълнението на Наградата. Това са само част от положителните неща, които се случват на участниците. Например в Козлодуй имах една сладурка, която започна Наградата и някак си в един момент реши, че ще пропуска доброволчеството. Добре, така да бъде. Не съм се месила, защото тя сама трябва осъзнае какво се случва. Вярвам, че скоро ще дойде момент, в който ще имаме възможност да обсъдим ситуацията и да стане ясно, че да, едно от нещата на които учи Наградата е постоянство.
4. А имала ли си предизвикателства с участниците по отношение на целите и мотивацията им?
Предизвикателства винаги има. Така е интересно. Работата с млади хора е винаги предизвикателство. Но аз вярвам, че когато съм отворена към тях, когато съм директна и честна, когато им давам възможности за избор, винаги се получават добри резултати. Смятам, че младежите много често се поставят в ситуации, в които не виждат изход. Или по-лошо виждат само един изход. Опитвам се да давам варианти, да ги оставям сами да изберат кое е добре за тях. Разбира се вярата в тях, във възможностите им за мен е основна.
Като най-голямо предизвикателство пред мен стои опцията – как да бъдат мотивирани всяка седмица да попълват активностите си в PRB системата. Защото те реално работят и изпълняват Наградата, а пропускат да отбелязват в системата. Към момента съм ги оставила и съм чекнала, че скоро ще имаме среща, на която ще обърнем внимание на този въпрос. Защото психиката на човека е такава – колкото и да му говориш нещо, докато реално не види какво печели и какво губи, той няма да промени навика си. За това аз избрах този метод – с конкретни примери ще стане ясно, че реално имат два месеца дейности, а само един в ORB и това ги ограничава с последващите дейности – приключенски пътувания, вземане на сертификати в първата възможна сесия за това.
5. Как виждаш Международната награда в България след 5 години?
Много се надявам и в България, Наградата да стане част от образователната система и всички младежи да имат възможност да се включат в нея. Вярвам, че след пет години ще имаме над 1 000 участници включени в Програмата, че вече ще има млади хора, които са завършили своята Награда и те самите ще станат добри примери.
1. Как разбра и как реши да станеш Лидер в Наградата?
За Наградата разбрах преди една година. Лятото бях на обучение в Гудевица и Тео ни представи програмата. Стори ми се интересно и толкова. Малко по-късно се запознах с Люба – бях пленена от ентусиазма и вярата й в Наградата и приключенията, които младите хора поставят пред себе си. Миналата есен за мен премина в интересни терзания и въпроси – какво да правя с живота си, кое е важно за мен, накъде да поема. Докато в един хубав ден дойде предложение да участвам в тренинг за обучители на лидери. Това се случи в началото на 2015-а година и след като се върнах от обучението имах възможност почти веднага да вляза в роля и да обучавам бъдещи лидери в Наградата в Смолян. Преживяването беше прекрасно и много вдъхновяващо. Виждайки как учители променят своите гледни точки към младите хора, как са готови да работят с тях доброволно аз самата си дадох сметка, че в Наградата мога да бъда много полезна. Прибрах се в Козлодуй, организирах среща с младежи и така се започна. Вече имам седем регистрирани участници и още десетина се готвят да стартират Програмата. В Козлодуй вече имаме и шестима нови лидери, които са готови да работят с младежи.
2. Според теб какво дава Наградата на младежите, които се включват в нея?
Наградата дава възможности. Възможности за личностно израстване, възможности за справяне с разнообразни ситуации, възможности да предизвикаш себе си. Тук при нас вече имаме общност от млади хора, които се виждат, работят заедно, творят заедно и се чувстват разбрани и подкрепяни. Това в днешните условия е много важно, особено в малък град като Козлодуй. Аз се старая да им давам допълнителна информация за усъвършенстване, за пътувания, за изследвания, като винаги на първо място стои техният избор – това дали те искат да се включат в някоя допълнителна дейност. Често правим тренинги, виждаме се, играем заедно. Сега подготвяме три срещи, в които ще представяме Наградата в Козлодуй. За тях е много важно, защото те стават част от процеса, те самите се натоварват с отговорности и поемат ангажименти, за да случат събитията. Това може само да ме радва.
Сега имаме възможност да стартираме Наградата в Бюрото по труда в Козлодуй. За всички нас, това е голямо предизвикателство. Оказа се, че има млади хора над 18 годишни, които са неграмотни. Скоро ще имаме среща с тях и това, което ще предложиm, вярвам, че ще промени живота им. Ще ги включим в курсове за ограмотяване, ще работим и върху комуникативни умения, ще правим ролеви игри как да се държим на интервю за работа, ще ги срещнем с работодатели. Това са прекрасни възможности, които вярвам, че ще бъдат приети и от участниците и от бизнеса в региона. Това са също част от възможностите, които дава Наградата и аз вярвам, че програмата е доста гъвкава и спрямо нуждите на конкретния регион могат да се случват много интересни и смислени дейности.
3. Като Лидер имала ли си съмнения за позитивите, които дава?
Аз съм позитивен човек и обикновено се съсредоточавам именно в положителните неща. За това и виждам позитивите, които получават участниците. Това, че на първо място могат сами да определят кои са важните дейности в живота им. Това, че те сами носят отговорност за изпълнението на Наградата. Това са само част от положителните неща, които се случват на участниците. Например в Козлодуй имах една сладурка, която започна Наградата и някак си в един момент реши, че ще пропуска доброволчеството. Добре, така да бъде. Не съм се месила, защото тя сама трябва осъзнае какво се случва. Вярвам, че скоро ще дойде момент, в който ще имаме възможност да обсъдим ситуацията и да стане ясно, че да, едно от нещата на които учи Наградата е постоянство.
4. А имала ли си предизвикателства с участниците по отношение на целите и мотивацията им?
Предизвикателства винаги има. Така е интересно. Работата с млади хора е винаги предизвикателство. Но аз вярвам, че когато съм отворена към тях, когато съм директна и честна, когато им давам възможности за избор, винаги се получават добри резултати. Смятам, че младежите много често се поставят в ситуации, в които не виждат изход. Или по-лошо виждат само един изход. Опитвам се да давам варианти, да ги оставям сами да изберат кое е добре за тях. Разбира се вярата в тях, във възможностите им за мен е основна.
Като най-голямо предизвикателство пред мен стои опцията – как да бъдат мотивирани всяка седмица да попълват активностите си в PRB системата. Защото те реално работят и изпълняват Наградата, а пропускат да отбелязват в системата. Към момента съм ги оставила и съм чекнала, че скоро ще имаме среща, на която ще обърнем внимание на този въпрос. Защото психиката на човека е такава – колкото и да му говориш нещо, докато реално не види какво печели и какво губи, той няма да промени навика си. За това аз избрах този метод – с конкретни примери ще стане ясно, че реално имат два месеца дейности, а само един в ORB и това ги ограничава с последващите дейности – приключенски пътувания, вземане на сертификати в първата възможна сесия за това.
5. Как виждаш Международната награда в България след 5 години?
Много се надявам и в България, Наградата да стане част от образователната система и всички младежи да имат възможност да се включат в нея. Вярвам, че след пет години ще имаме над 1 000 участници включени в Програмата, че вече ще има млади хора, които са завършили своята Награда и те самите ще станат добри примери.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 ноември 2024 г.
Проведе се Информационно кафене в Пловдив
На 26.10.2024 г. в Пловдив Асоциация „Голям брат, Голяма сестра – България проведе Информационно кафене – събитие, част от ежего
04 ноември 2024 г.
Младежи се обучаваха как да бъдат активни в своите общности и по време на избори
Младежкият център в Карлово проведе изнесено обучение в град Хисаря за 20 младежи, които обучи в активно младежко гражданство и
04 ноември 2024 г.
