Ева Борисова, член на УС на асоциация „Родители“: Да отделим взор от магистралите, да погледнем децата

Десет неща, които трябва да имаме волята и смелостта да направим

Наскоро МОМН оповести нова концепция за Закон за училищното образование. Ще се превърне ли тя реално в закон в рамките на това Народно събрание, още е рано да се каже. Едно обаче е ясно – времето за реформи, а изглежда и решителността, изтичат като пясъчен часовник. Финансовата рамка до края на мандата на настоящето правителство не подсказва готовност за сериозни инвестиции в образованието. Отчайващите резултати от международните проучвания все по-малко всяват възбуда сред образователните експерти. Ще имаме ли сила да отделим поглед от колите и магистралите, да погледнем в очите на децата си? Ще имаме ли сили да променим отчайващата загуба на най-хубавите години от живота им и да им помогнем да намерят смисъл в училището, в ученето, в живота?

И за да не замлъква разговорът за образованието, ето 10 идеи, които се надявам да разбудят духовете.

1. Средната учителска заплата в следващите 5 години трябва да достигне 120% от средната работна заплата. Ако наистина вярваме, че децата са нашето бъдеще, вместо да ги обсипваме с купища частни уроци със съмнителен резултат, по-добре е

да стимулираме най-добрите млади хора

да изберат учителската професия, най-добрите учители да си възвърнат самочувствието, а онези, които са напуснали училище, да се завърнат. И аз подобно на мнозина твърдях, че учителите трябва да докажат, че могат да се ангажират с конкретни образователни резултати и едва тогава да получат възнаграждение. Днес признавам, че съм сгрешила. Длъжни сме първо да повишим заплатите като кредит на доверие, за да може да се появят истинските лидери в системата, които да бъдат достатъчно мотивирани, да се изправят срещу инерцията, безотговорността и стоте причини нещо да не стане… И да са в състояние да платят цената на промяната, включително и от гледна точка на собствените им семейства.

2. Бързо да намалим учителските отпуски до нормалните 20-25 дни годишно за повечето професии. В момента платеният годишен отпуск, който длъжността учител гарантира, е около 50 работни дни. При 20 работни дни месечно и като прибавим официалните празници това означава почти 3 месеца отпуск. Бих искала някой директор на училище да ми отговори кога точно ще успее да организира планирането на учебното време и извънкласните дейности, вътрешноучилищни обучения, обучения за повишаване на квалификацията, тиймбилдинги и превенция на burn out – синдром на изгарянето – сериозен проблем в учителската професия, допълнителна работа с ученици с обучителни трудности и такива с проблемно поведение. Години наред като общество допускахме да лъжем учителите, че им плащаме и естествено учителите се научиха да ни лъжат, че работят. Резултатът е ниско качество на образованието и стремглаво повишаване на отпадналите от училище – необучаеми и непригодни за каквато и да било работа. При това положение не е изненадващо, че най-голямото перо в бюджета ни е за затвори и социални разходи. Крайно време е да разберем, че най-добрата социална политика е добрата образователна политика.

3. Нова мисия на учителя – да подкрепи детето, за да открие то силните си страни в процеса на усвояване на нови знания и умения, като мобилизира всички достъпни му ресурси, включително и от страна на семейството или други значими възрастни; като експериментира различни подходи за самостоятелно учене, учене чрез преживяване и работа в екип; като изгражда умение за търсене и ползване на информация в процеса на взимане на самостоятелни или екипни решения, умения за ефективна комуникация, лидерство и предприемачество. Преквалификация на учителите за преподаване на по-широки културно-образователни области, развитие на богат инструментариум от обучителни методи, включително методи за самостоятелно учене, които да отчитат различните нужди на децата. Подготовка за работа с родителите, така че активно да се стимулира изграждането на родителски капацитет чрез припознаване на споделени между семейството и училището цели.

4. Гарантиран образователен минимум за всички деца – да се научим да вярваме, че всички деца могат и искат да учат и да надживеем мита за елитното образование.

Да осъзнаем, че конкурентоспособността на днешната икономика се базира на доброто универсално образование. Децата-чудо винаги са били любимците на авторитарните образователни системи, с които те се фукат пред света. След падането на желязната завеса тези зорко охранявани чудеса на природата последваха сърцето си към значително по-платежоспособни работодатели в развития свят. Страните, които успяха да привлекат чуждестранни инвестиции на собствена територия, не бяха тези с най-ниските данъци, а бяха с най-високото качество на работната сила на вътрешния си пазар. Западните потребители са добре защитени и никой производител не иска проблеми с качеството, а то зависи от дисциплината и готовността за постоянно развитие, за усвояване на нови технологии, нови процеси от ангажираните служители. Публичните средства, инвестирани в образованието на децата, трябва да гарантират, че поне 90% от всички деца в образователната система ще овладеят базисните компетентности, които правят един човек обучаем през целия живот. Без да е в състояние да гарантира основата, системата няма никакво морално право да харчи пари за екстри.

Що се отнася до талантите, добре е да разберем, че през различните етапи на развитие на децата те се проявяват по различен начин. Отделянето на група деца в специализирани училища много наподобява отглеждането на бройлери. На пръв поглед те бързо постигат зададените критерии, но рядко са достатъчно устойчиви, за да оцелеят извън фермата при естествени условия. Казано другояче: не на спортните училища – да на масовия спорт в училище. Добре е да гледаме на спорта преди всичко като на инструмент за развитие на здравето на децата, а не като на бъдеща професионална реализация. Спортът рядко е устойчиво професионално поприще, а професионалният спорт е доста сложен бизнес, който едва ли е логичен приоритет за страна с мащабите на България. Предимството на масовия спорт е, че създава естествена среда за израстване на таланти и изграждане на характери чрез широка конкуренция, където неуспехът е само стъпка към следващата победа. Масовият спорт оставя достатъчно пространство да решиш обичаш ли играта, дори когато губиш, готов ли си да дадеш всичко от себе си, за да бъдеш на върха, как ще продължиш, когато всичко свърши, а ти си само на 35, има ли нещо друго, което би искал да правиш в живота си?

5. Ясно формулирани, измерими, достижими, реалистични и определени във времето образователни цели, гарантиращи базисна грамотност съгласно международните стандарти, припознати от всички училища. Крайно време е да престанем да обясняваме, че международните изследвания са предубедени или политически манипулирани, защото не мерят това, което ние преподаваме на децата. В един глобален свят на конкуренция на работната сила универсалните умения са еднозначно формулирани и напълно измерими. Така че вместо да се оправдаваме, по-добре е да хармонизираме целите си, за да спрем да пропиляваме детството на децата. Всяко училище трябва да може да формулира и специфични образователни цели извън общообразователния минимум, чието изпълнение също подлежи на мониториране и оценка.

6. Силни, демократични и автономни училищни общности, свободни да избират пътя за постигането на образователните цели от конкретните деца, с които работят в своя специфичен социално- икономически контекст. Договаряне на бюджета съобразно ангажимента за развитие. Директорът – оперативен мениджър; училищният съвет – колективен орган за стратегическо управление на училището, представителен за родителите и с пряко представителство на местната власт.

7. Училището – център на местната общност.

Предоставя услуги за учене през целия живот за всички възрасти. Училището трябва да се превърне в пространство, където хората от общността имат най-добри условия за спорт, занимания с изкуство, достъп до най-съвременни информационни технологии и т.н., а не място за разхождане на кучета, пиене на бира и люпене на семки или просто по-пряк път между спирката и дома.

8. Система за обратна връзка и развитие чрез външно оценяване и одитиране на образователните процеси в училище. Въвеждане на образователен борд – временно отнемане на автономността и поемане на директното ръководство от екип за организационно развитие, назначен от министъра с 2-годишен мандат за училища, които не постигат заложените образователни цели за развитие.

9. Решителна децентарлизация на политиките за детско развитие, което да позволи на местните власти да осъществяват комплесни образователно-социални услуги за деца и семейства, базирани на територията на училищата. Кметовете, като пряко избрани от своите съграждани, трябва да имат правото да назначават директори, но и да носят отговорността за качеството на образованието, което осигуряват за децата в своята община.

10. Жива връзка между университетите, научните институти и училищата за осъществяване на изследователски проекти, методическа помощ, продължаваща квалификация, практическо обучение на студенти, съвместно създаване, експериментиране и валидиране на нови обучителни методи, учебници, учебни помагала, експериментални постановки и др. Държавата трябва да предвиди сериозно целево финансиране за изследователски проекти в областта на образованието и да либерализира пазара на методическата помощ, вместо да го заковава в инспекторатите.

Източник: Национална мрежа за децата, 01.04.2011