Историята на Даяна, носител на Златно ниво в Наградата
11 май 2015 г.
1. Какво те накара да се включиш в Наградата? Къде я направи?
Идеята за участие в програма, която ще ми предостави възможността за личностно развитие и то изцяло по начин, който аз сама си избера, много ме привлече. Направих своята Златна награда във Великобритания. Това може би ми оказа голямо влияние, понеже там изричайки „Наградата" пред учебна институция, веднага си печелиш бонус точки. Съответно на мен ми стана ясно, че след като се цени толкова високо в една страна с такива силни традиции, вероятно Наградата наистина е нещо изключително стойностно и си заслужава. Не съм се колебала, записах се ден след като научих за възможността.
2. Имаше ли моменти, в които искаше да се откажеш от Наградата?
Определено имаше един такъв момент и той беше на втория ден от изпитната ми експедиция, когато валеше, беше адски студено, загубихме се и си удължихме времето за вървене и разстоянието с 50%. За капак спалният ми чувал се намокри и ми се наложи да спя на нещо като чувал за смет или т.нар. survival bag. В онзи ден просто ми се искаше никога да не се бях захващала с това предизвикателство, но когато свърши бях абсолютно сигурна, че си е заслужавало усилията.
3. Какво ти даде Наградата?
От разстоянието на времето бих казала, че Наградата ми даде невероятно много. Когато започнах да я правя бях доста по-непостоянна, неуверена в себе си, абсолютно скарана с всякакъв вид физическа активност и най-вече доста по-незряла. Преминавайки през всички секции, се научих на постоянство, търпение, комуникация с различни хора, научих се да оцелявам и то не само физически в пресечена местност. Наградата ми помогна да открия вътрешните си механизми за оцеляване във всякакъв вид трудна ситуация, било то физически или емоционално трудна. И не на последно място, Наградата ме научи на отговорност и себепознание.
4. Как протича развитието ти след Наградата?
След като завърших А-Level в Англия реших, че мястото ми е тук в България и се завърнах. В момента уча Право и Международни отношения в два различни университета, член съм на НПО и не на последно място горд лидер на Наградата. Освен това се занимавам с различни благотворителни дейности в родния си град.
Идеята за участие в програма, която ще ми предостави възможността за личностно развитие и то изцяло по начин, който аз сама си избера, много ме привлече. Направих своята Златна награда във Великобритания. Това може би ми оказа голямо влияние, понеже там изричайки „Наградата" пред учебна институция, веднага си печелиш бонус точки. Съответно на мен ми стана ясно, че след като се цени толкова високо в една страна с такива силни традиции, вероятно Наградата наистина е нещо изключително стойностно и си заслужава. Не съм се колебала, записах се ден след като научих за възможността.
2. Имаше ли моменти, в които искаше да се откажеш от Наградата?
Определено имаше един такъв момент и той беше на втория ден от изпитната ми експедиция, когато валеше, беше адски студено, загубихме се и си удължихме времето за вървене и разстоянието с 50%. За капак спалният ми чувал се намокри и ми се наложи да спя на нещо като чувал за смет или т.нар. survival bag. В онзи ден просто ми се искаше никога да не се бях захващала с това предизвикателство, но когато свърши бях абсолютно сигурна, че си е заслужавало усилията.
3. Какво ти даде Наградата?
От разстоянието на времето бих казала, че Наградата ми даде невероятно много. Когато започнах да я правя бях доста по-непостоянна, неуверена в себе си, абсолютно скарана с всякакъв вид физическа активност и най-вече доста по-незряла. Преминавайки през всички секции, се научих на постоянство, търпение, комуникация с различни хора, научих се да оцелявам и то не само физически в пресечена местност. Наградата ми помогна да открия вътрешните си механизми за оцеляване във всякакъв вид трудна ситуация, било то физически или емоционално трудна. И не на последно място, Наградата ме научи на отговорност и себепознание.
4. Как протича развитието ти след Наградата?
След като завърших А-Level в Англия реших, че мястото ми е тук в България и се завърнах. В момента уча Право и Международни отношения в два различни университета, член съм на НПО и не на последно място горд лидер на Наградата. Освен това се занимавам с различни благотворителни дейности в родния си град.
Публикувано от:
Международна Награда на херцога на Единбург - БългарияСходни публикации
05 ноември 2024 г.
Проведе се Информационно кафене в Пловдив
На 26.10.2024 г. в Пловдив Асоциация „Голям брат, Голяма сестра – България проведе Информационно кафене – събитие, част от ежего
04 ноември 2024 г.
Младежи се обучаваха как да бъдат активни в своите общности и по време на избори
Младежкият център в Карлово проведе изнесено обучение в град Хисаря за 20 младежи, които обучи в активно младежко гражданство и
04 ноември 2024 г.