Дискусия IV- София кандидат за европейска столица на културата 2019

Столична община (Асоциация за развитие на София) и Центърът за култура и дебат „Червената къща" организираха четвъртата поредна дискусия, свързана с издигането на кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019, на тема „Какво ни свързва със София и как го представяме навън?

Модератор на дискусията беше НАДЯ ОБРЕТЕНОВА, журналист, БНТ, а темата бе въведена от доц. д-р АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, директор, Културен център на СУ «Св. Климент Охридски»

Целта на дискусията беше да насърчи творческото мислене и дебата за изготвяне на концепция, с която София да кандидатства за Европейска столица на културата 2019.

Доцент Кьосев представи личния си опит в областта на осмислянето на София и живеенето в нея: визуалния семинар за София, проекта алтернативна карта на София и третия брой на списание „Пирон" на тема „Лични градове". Той обобщи като закономерна посоката на развитие на личната си свързаност със столицата: вместо непрекъснатото критикуване и недоволство от града, макар и с основание, след като не можем да променим София обективно, можем да променим субективните си възприятия за него.

Александър Кьосев очерта следните насоки за размисъл:

1. Всички знаем дефектите на София. Обикновено хората се опитват да ги направят невидими и да показват хубавото: наследство, история, желанието да се „покажем пред чужденците". Другият подход обаче е дефектите да станат ефекти, да се превърнат в чар за София.
2. Кандидатурата на София за Европейска столица на културата може и да не успешна, но от кандидатстването нещо в София трябва да се промени, да се получи траен резултат.
3. Представянето на града ни може да се мисли през няколко опозиции: самохвалство или скромност; външният град или вътрешният, гордият град или интимният град? Това са избори.

Г-н Кьосев насочи дискусията към вътрешния град, който е свързан не толкова с официалния политически живот, колкото с хората, с живота на общностите, със стила на живот и чара на София – разбиране на метафората в антропологически смисъл. Той отправи и предупреждението, че когато извеждаме чара на преден план, има опасност да станем безкритични към проблемите на града.

В дискусията се засегнаха темите гордост, скромност и самоирония в представянето на града, като самоиронията би следвало да се използва с мярка, за да не предизвика усещане за комплекси.

Обсъдени бяха и разликите между вътрешния поглед към София, който често е склонен да бъде самохвален, и външния, чуждия, който търси екзотизма: най-често бедното, малцинственото, шареното. Едното не иска да види и възприеме другото и обратно.

Широко дискутирана беше визията за София като столица на културата, връзката между културното съдържание, неговата публика и целите на инициативата Европейска столица на културата. Участниците се обединиха около идеите, че основната цел на инициативата е да обживява градовете и да повиша качеството на живот в тях, а културните продукти са начин за постигането й. Ето защо при разработване на визията е важно да се разграничи културният елемент от маркетинга. Важно е и да се изясни каква култура прави и ще прави София – за елитите, за младите българи и европейци, или друга.

Голям интерес предизвика и механизмът, по който се набират идеи, те се разработват и представят, и в крайна сметка се прави избор на един. Общите очаквания са за максимално отворен и прозрачен механизъм с ясни отговорности.

В дискусията бяха отправени и редица конкретни идеи и предложения, сред които акцентиране върху културата на социализма и прехода; създаване на христоматия „Размисли за София", която да обедини 120 годишния опит в тази насока; сбор от разсъждения сред младите защо са избрали да живеят в София или защо са предпочели друг европейски град; работа в перифериите на града и активно включване на всички жители на София; създаване на онлайн платформа за споделяне на интересни алтернативни места в София.

Източник: Асоциация за развитие на София, 29.03.2011