Събуждане за нов живот (историята на Симо)

15 март 2015 г.

Това е разказ за още един малък обитател на „Розовата къща", Център за настаняване от семеен тип, част Комплекса за социални услуги за деца и семейства/КСУДС/ в Русе. Центърът се управлява от СНЦ „Еквилибриум" в партньорство с Клуб „Отворено общество" – Русе.

Симо е на 7 години. Когато е на 4 месеца се разболява. Диагнозата е страшна - огнищна корова атрофия, епилепсия с припадъци и анемия. Изплашената майка изоставя бебето. Животът на детето продължава в Дома за бебета в Шумен. Единственото място, където малкото момче расте е креватчето му. Докато един ден той е посетен от психолога Надежда Петрова от КСУДС – Русе и Галя Бисет от сдружение „Еквилибриум". В предварителни неформални разговори детето е представено като „жив труп", а на първата среща в дома персоналът описва графично всичките му увреждания, заболявания и затруднения от самото му раждане, както и мрачната прогноза, че „подобрение не се очаква". Въпреки това екипът на „Еквилибриум" не се отказва от детето и не след дълго Симо напуска Шумен, облечен в нови дрехи и обувки, за да заживее в новия си дом - „Розовата къща".

Тук животът на момченцето е коренно различен. Детето има хубаво легло без решетки – само за спане. За него се грижат с любов детегледачките от центъра, четат му приказки и му говорят, играе с другите деца в големи стаи. Симо обича надувната кола, пълна с топки. Празнуват различни празници, а на Коледа има елха и много подаръци.

Ако през първите дни след преместването, при събуждане от сън Симо стои мълчаливо в леглото си, то сега той започва „да говори" и ако не бъде чут започва да вика, за да привлече вниманието на детегледачката. Симо вече знае, че има кой да откликва на нуждите му и на желанието му за контакт.

Благодарение на грижите Симо напредва в развитието си – научава се да се обръща от гръб по корем и обратно, може да държи играчка и да си играе с нея. Успява да се подпре на ръцете си и да контролира положението на главата си.

Първите дни и седмици се оказват изключително трудни за екипа на „Розовата къща", защото Симо не е научен да се храни с лъжичка и да поема храна, която не е подсладена и силно пасирана. Сега, година по-късно, Симо много по-успешно приема храната си с лъжичка, като затрудненията са по-скоро епизодични и то тогава, като храната не му харесва. Храненето е продължително, около час, но цялостното му подобрение влияе на способността му да гълта и вече са необходими 30-40 минути.

За физическото развитие на детето се грижат рехабилитаторите кака Вики и батко Сашко.

В началото не си и помисляхме, че Симо може да е във вертикална позиция – има много контрактури и прави спазми, които усукват тялото му. Но след усилена кинезитерапия се стигна и до този момент. Най-голямата ни изненада бе широката усмивка, която озари лицето му. За първи път Симо стоеше „здраво стъпил на краката си", макар и с помощта на вертикализатора. За първи път той имаше възможност да наблюдава случващото се около него по начина, по който го правят всички деца. Сега това за него е ежедневие. Докато е изправен вади и слага играчки в купа, наблюдава отражението си в огледало, общува и е видимо доволен от себе си.

Най- голямата придобивка за малчугана е новата специализирана количка, която му позволява да бъде правилно позициониран в седнало положение, с фиксиране на тялото в удобна за него поза. По този начин Симо има възможност да бъде извеждан на разходка без риск да усуче тялото или крайниците си или да се изхлуе, а също така да бъде много по-активен участник в живота на къщата. Дори и да е студено Симо е с новите си приятели на разходка в градината с количката. Заедно с друго дете от „Розовата къща" Симо посещава специализирана паралелка в детска градина.

Специализираната количка бе закупена благодарение на щедростта на русенци, които се включиха в поредната благотворителна кампания на двете организации под надслов „Благотворителен базар без аналог", състояла се в края на миналата година.

Публикувано от: