Пътят на промяната

02 февруари 2015 г.

"…Понеже най-тегавата част на оплакването и мрънкането като процеси е съотносителността им към самите нас. Да се оплачеш е първата крачка, логично следвана от дръзването. След дръзването идва борбата, а след нея има два избора - побеждаваш или си победен. И нали някак не сме OK да сме в отбора на лузърите / загубеняци б.р./, по-добре да го играем в отбора на пасивните знаещи - така хем не правим нищо, за да не сгрешим, хем си продължаваме да се оплакваме на воля."

M. Касимова

… Работата ми във Федерацията до момента сериозно затвърди увереността ми, че единственият път да намалим стреса е този, по който СФСМВР вече е поела.

Пътят на промяната.

С цената на опита от грешките.

Грешката е естествен резултат от дейността ни да направим нещо.

Успехът не винаги идва веднага. Но за съжаление проблемът на страшно много хора е, че не са готови да губят достатъчно дълго, за да постигнат победа.

Ако се отказваш бързо и не рискуваш, защото те е страх от провал, е много вероятно да не свършиш нищо смислено в живота си.

Проектът "Професионалният стрес: най-голямото предизвикателство за достойните условия на труд", ми помогна да осъзная, че дръзването, което сме направили, може би съвсем неосъзнато и интуитивно е било нашият протест към нереформираността на системата.

Проектът и работата по него ми даде увереност, че в края на тунела има светлина и както често се шегуваме, тя не е от насрещно идващ влак…

Светлина към която се стремим…

Светлина, която неминуемо ще достигнем..стига да не спираме да го желаем и правим…

Дръзването…

За да не станем титуляри в отбора на пасивните знаещи!

Публикувано от: