С какво и дали промених отношението си към служителите в МВР?

19 януари 2015 г.

На първо място би следвало да си дам сметка доколко въобще отношението ми към служителите в МВР е имало нужда от промяна. И тук отговорът е НЕ, НЯМАШЕ НУЖДА.

Всъщност не мога да твърдя, че някога съм имал предразсъдъци, които са толкова негативни. Може би е важно, че и като дете още не съм имал мечтите, които повечето момчета споделят – да стана полицай и да се боря с лошите или например пожарникар, да помагам на хората. И така нямайки идеализиран образ в главата си, много трудно мога да имам конфликт и негативни усещания. А и по принцип съм човек, който много трудно допуска предразсъдъци, провокирани от конкретни случки, да се прехвърлят към цели общности.

Факт е обаче, че няколкото срещи, в които имах удоволствието да участвам ме накараха да открия за себе си професията на тези хора. Да я разбера, или поне да се замисля над неща, които реално са част от живота ми, но поради ежедневната забързаност и хилядите задачи, може би съм приемал по-скоро за даденост.

Разбрах колко е трудно, разбрах, колко е ангажиращо, колко е неблагодарно и стресово и най-вече колко много коства да бъдеш служител в МВР.

Разбрах също така и нещо, което ме накара да се радвам. И то е, че независимо от всичко, от трудностите, пречките, липсите, рисковете, натиска... в системата работят хора, които имат сърце за това, които приемат работата си за кауза и които живеят с ясното съзнание, че от тях зависи сигурността на хората в България.

Всъщност нямах лошо отношение, може би нямах никакво отношение, нямах и предразсъдъци, както написах и по-горе, но днес със сигурност мога да кажа, че вече имам доверие в това, което тези хора правят и че развих сензитивност към проблемите им.

Александър Куманов,

Директор на Фондация „Четиридесет и две", обучител и организатор на Форум КЛЮЧ

Публикувано от: