Доклад на ИПИ: Перспективи пред млечното говедовъдство в България след отпадането на квотите в ЕС от 2015 г.
27 октомври 2014 г.
Перспективи пред млечното говедовъдство в България след отпадането на квотите в ЕС от 2015 г.
Българското млечно говедовъдство преминава през процес на преструктуриране през последните седем години. Отглежданите животни намаляват с 8,6%, докато броят на стопанствата се свива наполовина. Този процес се обуславя от редица фактори, сред които:
Същевременно българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското. Както по отношение на средния брой животни в едно стопанство, така и по производителност на глава добитък и средно производство на ферма показателите изостават значително спрямо тези в ЕС. Това е резултат от раздробеността на стопанствата, занемарената развъдна и селекционна дейност през последните две десетилетия и ниското ниво на образование и квалификация в сектора. Националното подпомагане не е насочено към решаването на нито един от тези проблеми и затова резултатите от него са твърде спорни.
Интеграцията на българския пазар с общия европейски пазар има водеща роля при определяне на динамиката на цените на сурово мляко в страната. Занапред те още по-силно ще се влияят от световното търсене и предлагане заради отпадането на квотите за производство от 2015 г.. Липсата на ограничения за обема производство от следващата година ще увеличи конкуренцията в ЕС и най-вероятно ще доведе до регионална концентрация на производството в северозападната част на континента.
Засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство. Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средната млечност. Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже удачно решение само за част от фермите. По-големите ферми с над 50 животни) трябва да се стремят към средна млечност от минимум 7 тона на глава и оптимизиране на разходите, за да бъдат конкурентоспособни в европейски план.
Усеща се необходимост от цялостно преразглеждане на нормативната уредба и облекчаването ?, както и от засилване на контрола върху млекопреработвателните дружества с цел ограничаване на сивите практики в сектора.
Държавата може да използва механизмите на ОСП, за да стимулира окрупняването на фермите и подобряване на развъдната и селекционна дейност. Само по този начин може да се гарантира устойчивостта на животновъдните стопанства, като се създадат предпоставки за конкурентоспособност на фермите, адекватни доходи за заетите в тези стопанства и трайни работни места.
За повече информация и интервюта:
Николай Вълканов, икономист в ИПИ
02/952 62 66
Пълният текст на анализа е достъпен тук.
Българското млечно говедовъдство преминава през процес на преструктуриране през последните седем години. Отглежданите животни намаляват с 8,6%, докато броят на стопанствата се свива наполовина. Този процес се обуславя от редица фактори, сред които:
- влизането на страната в ЕС и въвеждането на нови, по-високи изисквания към фермите;
- противоречивото национално законодателство през годините, свързано с отглеждането на животни, продажбата и преработката на суровина;
- ограничения достъп до финансиране, поне през първите години от приемането на страната в Общността;
- засилената външна конкуренция и интегрирането на местния пазар с европейския, което неминуемо оказва влияние върху цената на суровината.
Същевременно българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското. Както по отношение на средния брой животни в едно стопанство, така и по производителност на глава добитък и средно производство на ферма показателите изостават значително спрямо тези в ЕС. Това е резултат от раздробеността на стопанствата, занемарената развъдна и селекционна дейност през последните две десетилетия и ниското ниво на образование и квалификация в сектора. Националното подпомагане не е насочено към решаването на нито един от тези проблеми и затова резултатите от него са твърде спорни.
Интеграцията на българския пазар с общия европейски пазар има водеща роля при определяне на динамиката на цените на сурово мляко в страната. Занапред те още по-силно ще се влияят от световното търсене и предлагане заради отпадането на квотите за производство от 2015 г.. Липсата на ограничения за обема производство от следващата година ще увеличи конкуренцията в ЕС и най-вероятно ще доведе до регионална концентрация на производството в северозападната част на континента.
Засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство. Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средната млечност. Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже удачно решение само за част от фермите. По-големите ферми с над 50 животни) трябва да се стремят към средна млечност от минимум 7 тона на глава и оптимизиране на разходите, за да бъдат конкурентоспособни в европейски план.
Усеща се необходимост от цялостно преразглеждане на нормативната уредба и облекчаването ?, както и от засилване на контрола върху млекопреработвателните дружества с цел ограничаване на сивите практики в сектора.
Държавата може да използва механизмите на ОСП, за да стимулира окрупняването на фермите и подобряване на развъдната и селекционна дейност. Само по този начин може да се гарантира устойчивостта на животновъдните стопанства, като се създадат предпоставки за конкурентоспособност на фермите, адекватни доходи за заетите в тези стопанства и трайни работни места.
За повече информация и интервюта:
Николай Вълканов, икономист в ИПИ
02/952 62 66
Пълният текст на анализа е достъпен тук.
Публикувано от:
Институт за пазарна икономикаСходни публикации
25 август 2023 г.
EIT Food Challenge Lab 2023 България - отворено за кандидатстване!
На 12-14 октомври 2023 г. Регионална агенция за предприемачество и иновации - Варна (РАПИВ) организира в сътрудничество с
01 юни 2021 г.
Виртуалната конференция на Българска асоциация за управление на хора стартира утре
Пролетната конференция на Българска асоциация за управление на хора ще се проведе в дните от 2 до 4 юни 2021 г. Темата на
02 октомври 2018 г.
Покана за участие в Есенната конференция на Българска асоциация за управление на хора
Споделени практики, иновативни подходи и не/очаквани предизвикателства, свързани с дигитализацията на бизнеса и HR функцията –