Как беше в училище днес?

Как да попитаме детето си „Как беше в училище днес?, без да го питаме „Как беше в училище днес?"

Нещо средно между пълна скука и безгранична досада видях на лицето на 4-годишно момиченце, дъщеря на моя приятелка, след като и зададох въпроса „Как беше в детската днес?". Ясно ми стана, че детето не обича този въпрос. Ако очаквате отговор, различен от „Добре" или „Нищо", няма да го получите. Въпросът блокира комуникацията по темата.

Предполагам, че децата в училищна възраст също не отговарят разпалено, когато ги попитате „Как беше в училище днес?". Облекчени от края на денят в училище, повечето от тях бързат да се втурнат към електронните си джаджи и да потънат в дигиталния свят на игри, музика, видео.

Наскоро прочетох статия, публикувана в блога http://www.simplesimonandco.com, която разказва за опита на една майка да научава наистина как е минал денят на децата и в училище. Тя си поставя за цел да замени въпросът „Как беше в училище днес?" с 25 други въпроса, които са интересни за децата и. Авторът споделя, че чрез тях успява по-добре да разбере какво мислят децата и за училището или поне получава като отговор цяло изречение.

Ето и някои от тях: Кое беше най-хубавото нещо, което ти се случи в училище днес? На какво се смяхте днес с приятелите ти? С кого искаш да седиш на един чин? Кое е най-готино място в училище? Разкажи ми за нещо странно, което чу днес? Ако се обадя на учителя ти тази вечер, какво ще ми разкаже той за теб? Помогна ли на някого днес? Някой помогна ли ти на теб днес? Кажи ми едно нещо, което научи днес? Кога днес беше най-щастлив? Какво те отегчи днес? Ако извънземен кораб дойде в класната ти стая, кого искаш да отвлече? Кой е най-забавният ти съученик? Коя дума най-често използва учителят ти днес? Какво мислиш, че трябва да правиш/учиш повече в училище? (Всички въпроси, можете да прочетете в блога на авторката.)

Каква част от случващото се в училище успяваме да научим, дори и да сме толкова изобретателни и да комуникираме добре с децата си? Те прекарват там почти целия си ден и съм убедена, че много неща, които ги вълнуват и тревожат остават незабелязани и необсъдени вкъщи. Учителите търсят контакт с родителите, когато детето не се справя с ученето или поведението му е неприемливо за тях, с други думи, когато не учи и е непослушно. В много редки случаи учител се обажда на родител, за да похвали какво е направило днес детето му и че има напредък по даден учебен предмет. Така децата възприемат от много малки връзката учител – родител, като нежелана и се стремят да правят всичко възможно, за да стоят родителите по-далече от училището. Те и без това няма по какъв повод и къде да се срещнат извън задължителните родителски срещи. Футболните мачове, които се провеждат в неделя в училищния двор и отборът се състои от момчетата от класа и техните бащи, а момичетата в това време приготвят сандвичи със своите майки в двора; театралните пиеси, конкурсите за най-добър барабанист и музикалните спектакли; посещението на местен завод, който е поканил цялото училище, за да разкаже как и аккво произвежда са или останали някъде далеч назад, или са сцени от живота на малко градче в Америка.

Комуникацията между учителите, родителите и децата е нещо почти изключено днес. А тя е в основата на всички други промени, които не зависят съвсем пряко от нас и не са толкова лесни и бързи за постигане. Нормалното общуване и споделяне между учителите, родителите и децата не изисква особени ресурси и усилия, не изисква промяна на закони и нов стил на работа, не изисква европейски програми и грантове. Нужно е ново отношение и разбиране към живота на децата в училище, модерно възприемане на това какво им е интересно и как могат да бъдат увлечени в учебния процес и училищния живот.

„Как беше в училище днес ?" може да стане и „Кога ще отидем отново заедно в училище?".

Автор: Ана Коларова, Директор „Маркетинг и комуникации" в Национална мрежа за децата