WWF извърши нов мониторинг на животински видове в застрашени от променящия се климат гори

25 ноември 2024 г.

На фокуса на експертите бяха птици, насекоми и прилепи

Екип от специалисти на WWF и партньори за трета поредна година проведоха мониторинг на биологичното разнообразие в гори, застрашени от промените в климата. Проучването е част от проекта „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“ (CLIMAFORCEELIFE) и включва събиране на информация за консервационно значими видове птици, насекоми и прилепи, обитаващи засегнати от променящия се климат райони.

Мониторингът на биоразнообразието е част от мерките по адаптиране към климатичните промени на едни от най-уязвимите у нас гори – културите от бял бор. Горските обекти, в които се провежда теренната дейност, са с площ от 800 ха. Те са внимателно подбрани от експерти на WWF и Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП), съобразно специфични критерии, отчитащи фактори като климат, вид и гъстота на гората, географско разположение и др.

За да бъдат резултатите от мониторинга достоверни, той трябва да се провежда в дълъг период от време и да следва определена методика. Планирано е мониторингът да продължи до 2027-а година, за да стъпи на богата база от данни.

„Още в началото на 2025-та ще публикуваме доклад със средносрочните резултати от мониторинга в България и Словакия. Един от водещите изводи в него е, че най-голямото разнообразие от видове птици, насекоми и прилепи обитава естествените и стари гори. Ние от WWF се надяваме, че след още няколко години част от изкуствените борови насаждения, в районите, където работим, ще започнат да придобиват характера, към който се стремим. Така ще започнем да наблюдаваме и в тях все по-голямо разнообразие от видове“, коментира Яна Барзова, старши експерт в програма „Гори“ на WWF.

Мониторингът се провежда в три типа горски подотдели:

в изкуствено създадени гори от бял бор, където ЮЗДП провежда отгледните сечи;
в гори от бял бор със сходни характеристики, но в които няма да има намеса за повишаване на устойчивостта им. Тези горски подотдели ще послужат като референция;
в естествени гори – отново ще послужат като референция, защото по дефиниция те са най-богатите на видово разнообразие.

Птиците

Конкретните места, избрани за проучването на животинските видове, попадат на територията на Витоша (ДЛС „Витошко-Студена“) и района около Логодаж (ДГС „Невестино“). Целевите групи включват птици, насекоми и прилепи, а сред най-интересните видове, на които тази година се натъкнаха експертите, бяха: белогърбият кълвач, сапроксилни бръмбари и бехщайнов нощник. Те са типични обитатели на старите гори и са индикатор за здрави и устойчиви местообитания. В последните две години специалистите от WWF имаха съмнение за присъствието на белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos) в един от подотделите, но чак тази година успяха да го докажат. Важно е да се отбележи, че при проучването на птици различните видове се регистрират визуално или по звук като се обхождат предварително избрани трансекти. Това се прави рано сутрин, когато птиците са най-активни.

Насекомите

В полевия мониторинг на насекоми ключова роля играе ентомологът доц. д-р Ростислав Бекчиев. С негова помощ екипът на WWF попадна на един от най-редките и красиви бръмбари – алпийска розалия (Rosalia alpina). Сред останалите интересни видове, които бяха регистрирани, са: буковият сечко (Morimus asper), заплетеният карабус (Carabus intricatus) и други.

Прилепите

Най-много време, усилия и внимание изисква мониторингът на прилепи. Той държи експертите будни цяла нощ, за да проверяват опънатите мрежи, с които ги улавят. Тази година в тях попаднаха седем вида, сред които: Кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus), Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii), Малък вечерник (Nyctalus lasiopterus), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus).

Проучването се прави вечер, но мрежите се поставят още в светлата част на денонощието. Попадналите в тях индивиди се освобождават внимателно и специалистите определят вида им. Всичко се прави бързо, за да може прилепите да бъдат пуснати обратно на свобода. Освен чрез улавяне, прилепите се определят също и с помощта на ехолокатори. Записаните звуци впоследствие се обработват със специален софтуер, който позволява на експертите да идентифицират конкретните видове. С детектори за ехолокация бяха засечени видове като: Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus), Ръждив вечерник (Nyctalus noctula). За проучването на прилепите WWF разчита на експертните знания на Елена Стоева.

„Във всяка от годините към мониторинга на прилепи се присъединява и по един доброволец. Често това са студенти, които изучават биологични науки и имат засилен интерес към природата. Ние от WWF сме щастливи, че можем да насърчим техния интерес, да задоволим любопитството им към околната среда и да им предоставим възможност да надградят познанията си с практически опит на терен“, разказва още Барзова.

Други мерки за адаптация на горите към климатичните промени

Проучването на дивия живот е само една от мерките за адаптация на горите към новите климатични условия. Останалите включват:

изготвяне на анализ за здравословното състояние на горите чрез използването на сателитни изображения;
провеждане на експериментални залесявания със сухоустойчиви дървесни видове;
извеждане на отгледни сечи в гори от бял бор, които до голяма степен вече са засегнати от различни природни нарушения. Много от тези гори са изкуствено създадени на нетипични за тях места и това, заедно с промените в климата, са сред основните причини все по-често да стават жертва на повреди и съхнене. Смята се, че сечите ще подпомогнат развитието на естествената растителност, която е по-устойчива на промените в климата.

Източник снимка: WWF България