Правото да бъдеш себе си – епизод 25 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)

Пол Найденов

Трудно е да си представим, че за една част от българските граждани гореописаното е типично. Част от обществото, чиито проблеми системно биват пренебрегнати.

В епизод 25 от рубриката ни „Що е то?” Тина (Тина Тодорова) и Влади (Владимир Станков) обръщат внимание на проблемите, пред които са изправени интерсекс и небинарните хора.

Каква е разликата между двете? Толерантно ли е българското общество към тях? Как най-често са третирани от лекарите ни? Това са част от въпросите, чиито отговори ще разберете в епизод.

„Интерсекс са всички хора, които са родени извън това, което обществото приема за типично за мъж или за жена – като тяло, като начин на функциониране на тялото, като хормонален баланс, като кариотип. Общото е, че всички хора, които са родени с такова състояние, в един или друг момент от живота си стават обект на дискусии, обсъждане, включително на външния им вид, на това какво представляват самите те, включително дебати, свързани с половата им принадлежност.”

Такава дефиниция за интерсекс дава Пол Найденов, първият гост в епизода. Пол е първият публично известен интерсекс активист в България. Той е представител на фондация „Билитис“ (най-старата LGBTI организация в страната ни) и е един от съоснователите на общоевропейската интерсекс организация – OII Europe.

Пол разказва своята история, свързана с операциите, на които е подлаган от най-ранна детска възраст. Операции, чието естество не е било напълно ясно на родителите му и чиято основна цел е била да го приближат повече до пола, към който докторите са преценили, че той принадлежи.

На база своя опит Пол обяснява, че липсва връзката между лекар и пациент и това е един от основните проблеми. Лекарите, без да се допитали до своите пациенти, извършват операции, защото са преценили, че така е най-добре за въпросния пациент. Повечето от тези операции не се правят, за да спасят живота на детето, те са по-скоро тип „нормализиращи“. Целта им е да „коригират проблема”, приближавайки детето към това, което се приема за стандард за мъж или жена.

Както Владо отбелязва в епизода, интерсекс състоянието не е болестно състояние и не трябва да се третира като такова. Никой не решава да се роди по този начин. Никой от нас не знае как ще се родят децата му или каква аномалия би могла да се развие у него, която да го направи различно от това, което обичайно се приема за нормално. Нека не забравяме, че не е нужно нещо да ни се случи, за да започне да ни вълнува.

Вторият гост в епизода е Робин Златаров – общностен координатор в „Билитис”, който представя проблемите на небинарните хора.

„Последните няколко години е някакъв ад да съществуваш в нашето общество, особено като трансчовек. Обществото е зле настроено, враждебно. Когато се говори за трансхора, се говори сякаш сме някаква атракция, някаква болест, някой караконджул и това има своя ефект” – споделя Робин.

Той не вижда своето бъдеще в България. Причината не е професия или образование, а настройката на обществото, неговите нрави и предразсъдъци. Една причина за емиграция, която не се обсъжда често, но е решаваща за много и която не бива да подценяваме. Струва си да се замислим дали ние не сме причината някой да иска да напусне родината си. Не политиците, а обикновеният гражданин, който съди и обижда, без да се замисля.

Този епизод не е първият, в който се занимаваме с подобна тематика. Равенството и правото на глас са ценности, по които няма да се откажем да говорим. Те често остават в периферията на обществените дебати, бивайки повдигани сякаш най-вече от онези групи, които се оказват пряко потърпевши. Само че малцинствените групи не са по-различни от средностатическия българин и не е редно правата им да бъдат ограничавани, а проблемите им – замитани. Тези практики далеч не са част от цивилизационния избор, който страната ни направи през 2007 г. с влизането си в ЕС.

Не пропускайте да чуете целия епизод!