Глобалната хранителна система уврежда тежко природата, а не изхранва хората

17 октомври 2024 г.

Производството на храна променя облика на нашата планета. Но не за добро.

Световната хранителна система е абсолютно нелогична по своята същност. Тя унищожава биоразнообразието, изчерпва водата и променя климата, но не осигурява необходимата прехрана на хората. Произвежда се рекордно количество продукти, а в същото време над 730 млн. души по света си лягат гладни всяка вечер.

Тези изводи са част от новото издание на доклада „Жива планета“ на WWF. Той е най-мащабното изследване на състоянието на световното биоразнообразие. В новото издание е обърнато специално внимание на глобалната хранителна промишленост, тъй като тя е една от основните причини за колосалните загуби на природа в последните десетилетия.

Звучи парадоксално, но хранителната система, в своето настоящо състояние, подкопава способността ни да изхранваме човечеството сега и в бъдеще. За да работим за нейната промяна обаче, първо трябва да я опознаем по-добре.

Факти за световната хранителна система

В днешно време 40% от цялата обитаема земя се използва за изхранване на хората. От тези 40% около 71% са предназначени за паша на добитък. Освен това 4,6 млрд. декара се употребяват за отглеждане на фураж за животновъдството, така че общо към 82% от всички земеделски земи се използват за изхранване на добитъка.

Междувременно разнообразието от растителна продукция е намаляло значително през последните сто години. Повече от 90% от сортовете култури са изчезнали от полетата на земеделците. Така в момента имаме хранителна система, в която само 10 основни култури съставляват близо 83 на сто от всички произвеждани хранителни калории. Това са: ечемик, маниока, царевица, маслена палма, рапица, ориз, сорго, соя, захарна тръстика и пшеница.

Що се отнася до риболова, промишлен такъв се извършва в над половината от океанските територии. По-голямата част е съсредоточена в плитките и крайбрежните зони. Това води до все по-сериозно влошаване на местообитанията и рискове за застрашените видове. Над 30 млн. декара мангрови гори и други крайбрежни местообитания са били преобразувани за подпомагане на аквакултурите, особено на отглеждането на скариди и тилапия.

Разхищението на храна

По приблизителни оценки 30-40% от цялата произведена храна никога не се консумира. Това представлява около една четвърт от общите калории в световен мащаб. В изгубената или изхвърлена храна са вложени една пета от земеделската земя и водата, използвани за отглеждане на култури, както и 4,4% от глобалните емисии на парникови газове.

Отглеждането на добитък изисква много земя и вода. Въпреки това около 20% от получените в резултат от него продукти се изхвърлят. А по данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН около 45% от всички плодове, зеленчуци, корени и грудки се разхищават. Това се равнява на 3,7 трилиона ябълки и 1 милиард торби с картофи!

За съжаление разхищаване на храна често се случва и в домакинствата.

При риболова случайният улов на нецелеви видове (обикновено наричан съпътстващ улов) води до изхвърлянето на 9 млн. тона мъртви морски обитатели (над 10% от общия улов в океаните), както и до сериозна заплаха за много видове. Тези стойности са наистина стряскащи.

Използването на вода

70% от цялата извлечена сладка вода в света се ползва за селското стопанство. На много места неустойчивото извличане е изчерпило подпочвените води и е допринесло за намаляване на нивата на повърхностните води и речните потоци.

Производството на храни е довело и до широко разпространено модифициране на речните системи чрез селскостопанска инфраструктура (например язовири за напояване, диги за обезопасяване на заливните полета), превръщане на влажните зони в земеделски и аквакултурни зони и замърсяване. Заедно тези въздействия причиняват загуба на сладководно биологично разнообразие. Според доклада „Жива планета“ популациите на сладководни гръбначни животни са намалели с 85% само за 50 години.

Близо 2 млрд. души по света нямат постоянен достъп до чиста питейна вода. В същото време много от водата за селското стопанство се губи.

Неустойчивото използване на прясна вода за производство на храни може да окаже драматично въздействие върху самото производство, особено след като изменението на климата наруши режима на валежите и направи засушаванията по-чести.

Ефектът от обезлесяването

Производството на храни е основната причина за унищожаване на местообитанията на сушата, което води до загуба на биоразнообразие и емисии на парникови газове. Около 90% от обезлесяването е резултат от превръщането на горите в земеделски земи, най-вече в тропиците и субтропиците. Това е отразено в рязкото намаляване на популациите на гръбначните животни в Латинска Америка, Африка, Азия и Тихия океан.

Обезлесяването и преобразуването на местообитанията рискуват да подкопаят производството на храни в дългосрочен план. Продължаващото обезлесяване в Амазония например (главно за отглеждане на добитък) може да доведе до преминаване на повратна точка, както е разгледано в материала ни за шестте опасни повратни точки, към които се движи светът.

В съседния на Амазония биом Серадо засиленото преобразуване на горите и саваните оказва влияние върху регионалния климат и водните цикли. Като се има предвид, че Бразилия е най-големият нетен износител на селскостопански продукти в света, намалената производителност в тези два региона ще наруши веригите за доставка на храни по цялата планета.

Риболовният добив

Всяка година около 90 млн. тона морски дарове се добиват от морски и сладководен риболов. Тази продукция е изключително важен източник на храна. Над 3 млрд. души получават жизненоважни хранителни вещества и поне 20% от животинските си протеини от водни животни, растения или водорасли. Над 500 млн. души се считат за „силно зависими“ от морските екосистеми по отношение на храненето.

Риболовът обаче е натоварен до краен предел. 37,7% от морските рибни запаси по света са класифицирани като свръхулов. Освен че прекомерната експлоатация пряко застрашава рибните популации, тя може да подкопае устойчивостта на цели морски екосистеми, правейки ги по-податливи към преминаване на регионални повратни точки.

Изменението на климата също тласка някои регионални рибни запаси към повратни точки. В западната част на Балтийско море например експлоатацията и променящите се условия на околната среда доведоха до срив на запасите от треска. Надеждата за възстановяване на рибата, която не е адаптирана към затоплените от климатичните промени води, е малка.

Може ли да се промени хранителната система?

Не е пресилено да се каже, че това, което ядем, и начинът, по който го произвеждаме, ще определят съдбата на човечеството.

Хранителната система е основен фактор за влошаване на околната среда, но въпреки това тя не се разглежда адекватно в основните международни политики. Все още липсва координирана глобална програма за трансформация на хранителните системи с ясни, научнообосновани цели и задачи за 2030 г. и по-нататък. Това би осигурило съгласувана насока за действие на национално и местно равнище в съответствие с глобалните цели, както и би спомогнало за насочване на усилията на частния сектор и мобилизиране на необходимото финансиране.

WWF предлага четири цели на такава потенциална програма:

Увеличаване на мащаба на природосъобразното производство, за да се осигури достатъчно храна за всички, като същевременно се позволи на природата да процъфтява;
Осигуряване на пълноценна и здравословна храна за всички хора по света, без да се предизвикват повратни точки;
Намаляване на загубите и разхищението на храна, така че повече от произведената храна да се консумира;
Увеличаване на финансовата подкрепа и насърчаване на доброто управление на устойчиви, издръжливи и благоприятни за природата хранителни системи.

За да се усети реална промяна, е необходим успех и по четирите цели. Решенията обаче трябва да отговарят на екологичните, културните и социално-икономическите особености на местата, където се прилагат. Винаги в центъра им трябва да бъдат хората - най-вече земеделските стопани и рибарите, които може да са само на една загубена реколта разстояние от финансово разорение.

Подробности за природосъобразните практики за производство на храна можете да откриете в съответната глава в доклада „Жива планета“.

Източник снимка: Shutterstock