Институт за пазарна икономика: България загуби 12 места и вече е извън топ 50 в света по икономическа свобода

Виж картата на икономическата свобода по света на института „Фрейзър“

Слабо представяне по върховенство на правото, ръст на публичните разходи и на регулациите, както и висока инфлация тежат на резултата на страната

Канадският институт „Фрейзър“ публикува новото издание на проучването „Икономическата свобода по света през 2024 г.“. За поредна година начело на класацията са Хонконг, Сингапур и Швейцария, а България отстъпва в своя резултат и изпада от групата на най-свободните икономики в света. Резултатите подкрепят наблюденията и препоръките на ИПИ в публикувания наскоро доклад „Икономическата свобода в България: Преглед и препоръки за растеж“, в който се прави анализ на представянето на страната в последните три десетилетия и се търсят причините за изоставане от успешните примери в Централна и Източна Европа.

Изданието за 2024 г. дава на България оценка от 7,16 т. (от максимум 10 т.), което ни класира на 52-ра позиция в света. За поредна година страната получава най-нисък резултат по отношение на правната система и върховенството на правото. Това е категорията, в която България изостава спрямо всички останали страни членки от региона на Централна и Източна Европа. След пандемията в България се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството и регулациите върху бизнеса. В последното издание се регистрира и отчетлив спад на резултата по отношение на стабилността на парите, което е следствие от високата инфлация през 2022 и 2023 година. Комбинацията от всички тези фактори води до отстъплението по икономическа свобода, като България е извън топ 40 на света по всяка една от 5-те водещи категории на проучването.

Скорошният доклад на ИПИ показва, че през последните 25 години икономическата свобода в България се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Въпреки това отстъплението на икономическата свобода в годините след пандемията отправя сериозно предизвикателство пред потенциала за развитие. В условията на продължителна политическа криза и на прага на поредните парламентарни избори, оценките на икономическата свобода дават добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа.

Икономическата свобода изисква ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси, оттеглянето на държавата от определени сфери и политики в подкрепа на конкурентоспособността. От ключово значение е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация. Огромният фокус остава върху ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт.

***

„Икономическата свобода по света“ е годишно проучване, публикувано от канадския институт „Фрейзър“. Изданието измерва степента на икономическа свобода в 165 държави по света. Изследванията показват, че най-свободните държави са поне осем пъти по-богати от най-несвободните и над два пъти по-богати от държавите във втория квартил на класацията. Нещо повече – доходите на най-бедните 10% от обществото са значително по-високи в групата на най-свободните държави, което показва, че свободата води както до просперитет, така и до повече възможности за всички групи в обществото и свиване на неравенствата. Продължителността на живота също е значително по-висока в най-свободните страни, като достига над 80 години при едва 65 години очаквана продължителност на живота в най-несвободните страни.

Виж: Economic Freedom of the World 2024 (Fraser Institute, 2024)

Виж: Икономическата свобода в България: Преглед и препоръки за растеж (ИПИ, 2024 г.)