Изменението на климата е неоспоримо и човешката дейност не може да остане безучастна към този процес. Въпреки това настоящите европейски политики в областта на климата не успяват да използват пълния потенциал на частния сектор – производители, мрежови компании, бизнеси и домакинства – за ефективно справяне с проблема. Това е основното заключение от наскоро публикуван доклад на консорциум от седем изследователски центъра от България, Полша, Румъния, Словакия, Украйна , Унгария и Чешката република, координиран от Варшавския институт за предприемачество.

В анализа „Трансформация на енергийния сектор в Централна и Източна Европа“, се подчертава, че конкурентните пазари на електроенергия се декарбонизират 66% по-бързо от неконкурентните. Въпреки това регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) все още не е използвал напълно потенциала на пазара. Изследователите идентифицират 40 различни бариери, които възпрепятстват конкуренцията, увеличават разходите на бизнеса и възпират частните инвестиции, като по този начин забавят декарбонизацията в тези страни.

През последните години наблюдаваме задълбочаване на интеграцията на националните пазари и междусистемната свързаност, което повишава конкуренцията. Този процес е съпроводен с намаляване на регулаторните бариери и административната тежест пред присъединяването на нови ВЕИ мощности, а оттам – и значително увеличаване на инвестициите. Въпреки това новите ВЕИ проекти в България са изправени пред три основни предизвикателства.

Водещо е бавното развитие на мрежата – докато при инвестициите във ВЕИ се наблюдава облекчаване на административните процедури и достъпа до финансиране, същото не се отнася за изграждането на преносната и разпределителната мрежи. Подходът, чрез който те се регулират, трябва да се промени – от реактивен, основан на перфектна информация за присъединяването на нови генериращи мощности, към изпреварващ, основан на стратегически подход, гарантиране сигурността на доставките и защита на интереса на инвеститорите.

Втората причина е концентрирането на предприемаческата енергия върху една-единствена технология. Всички нови инсталации от ВЕИ в България през последните години са във фотоволтаични паркове, което води до редица предвидими ефекти, като например ниски или дори отрицателни цени на електроенергията в определени часове от денонощието. Рано или късно инвеститорите ще видят, че паричните им потоци намаляват, и ще трябва да се потърсят нови бизнес модели, включително предоставяне на спомагателни системни услуги, пазарът за които в България е все още неразвит.

Третият проблем е необоснованата политическа намеса, която възпрепятства функционирането и развитието на пазарите. Един от най-ярките примери в това отношение са продължаващите ценови ограничения, както за производителите, така и за потребителите, които задушават развитието на дългосрочните пазари, нови хеджиращи продукти и ограничават търговията до пазар „Ден напред“. Въпреки че ценовите тавани се въвеждат като антикризисна мярка през есента на 2021 г., те продължават да действат и до днес. Липсата на дългосрочни гаранции за паричните потоци на инвеститорите може допълнително да затрудни способността им да осигурят финансова подкрепа за своите проекти.

Общо предизвикателство за всички страни от ЦИЕ е инфраструктурата. На региона се падат само 13% от капацитета на вътрешните междусистемни връзки на ЕС, въпреки че в него живее 29% от населението на ЕС, създава 15% от БВП на общността и 17% от търсенето на електроенергия. Модернизацията на мрежите и подобряването на достъпа до земя и техническа инфраструктура са от съществено значение за улесняване на енергийния преход.

Националните енергийните пазари в региона на ЦИЕ се радват на различна степен на икономическа свобода. Чешката република се класира най-високо със сравнително либерализиран пазар, но дори и там завършването на проект за вятърен парк отнема най-малко седем години поради бюрократични забавяния. Румъния, с умерено ниво на регулаторни бариери, представлява като цяло благоприятен инвестиционен климат. За разлика от тях Унгария е с най-малка икономическа свобода, характеризираща се с широк държавен контрол и чести законодателни промени, което създава нестабилна среда за инвеститорите. България е изправена пред значителни предизвикателства, включително висока бюрокрация и регулаторна нестабилност, което допълнително възпира частните инвестиции. В Полша енергийният пазар на практика е национализиран, като държавните компании произвеждат около 70% от енергията в страната, което маргинализира частните инвестиции. Дискреционната власт на държавните служители също блокира частните инвестиции в нови енергийни мощности, като например малки модулни реактори (SMR).

За да се смекчат неблагоприятните последици от изменението на климата са необходими около 100 млрд. долара годишно за научноизследователска и развойна дейност в областта на чистата енергия – цел, чието постигане е невъзможно без участието на частен капитал. Дори при настоящите неблагоприятни условия 77% от компаниите в региона на ЦИЕ инвестират в бизнес развитие, като частният капитал представлява почти 70% от инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Тази тенденция подчертава потенциала на пазарно ориентираните политики за привличане на повече частен капитал, което води до намаляване на цените на енергията и облекчаване на енергийната бедност, която е значим проблем в региона.

За отключване на потенциала на иновациите, предприемаческата енергия и ресурси, авторите на доклада предлагат „Пакт за свобода“ между страните от ЦИЕ за интегриране на икономическите им политики, свързани с енергийния пазар, като си представя Централна и Източна Европа като единна специална икономическа зона. Тази рамка би хармонизирала регулациите и данъчните решения, насърчавайки съгласувана, взаимосвързана енергийна екосистема за над 110 милиона души и намалявайки емисиите на въглероден диоксид.

Warsaw Enterprise Institute, lead partner, PL

Centre for Global Studies „Strategy XXI,“ UKR

Civitas Institute, HU

Compass Political and Economic Research Institute, HU

INESS. Institute of Economic and Social Studies, SK

Institute for Market Economics, BG

The Institute for Economic Studies Europe, RO

Liberální Institut, CZ

Kochański and Partners, PL