Достъп до начално и средно образование: въпрос на практики, не на политики – епизод 19 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)
18 август 2024 г.
Когато се водят дискусии за проблемите в образователната система, най-често се засягат теми, свързани с това колко е скъпо да изпратиш първокласник на училище, кое произведение е махнато от списъка с изучаваните по литература, липсата на повече млади учители, резултатите от матурите и пр.
В епизод 19 на „Що е то?“ Жоро (Георги Стайков) и Влади (Владимир Станков) обръщат внимание на проблем, който, на фона на останалите, често остава на заден план – достъпността на началното и средното образование.
Има няколко фактора, които възпрепятстват ученици от различни социални групи да получат пълноценно образование. Един от проблемите е свързан с финансови средства. Според информация на Европейската комисия повече от една четвърт от децата в България живеят под прага на бедността. А както научаваме от медиите в началото на всеки септември, изискват се немалко средства, за да се закупи всичко нужно за един първокласник. Но училището не е скъпо само за децата в първи клас. Всеки един училищен етап изисква различни разходи.
Ако в първите класове средствата отиват предимно за големи и издръжливи раници, всевъзможни учебни тетрадки и помагала, моливи, флумастери, ножички, антибактериален пластилин (да, има такъв) и каквото учителите решат, че е нужно, то в следващите парите отиват за учебници и частни уроци, без които кандидатстването за (престижна) специалност в университет у нас или в чужбина е почти невъзможно. Не бива да се пропуска и нуждата от компютър и интернет, без които получаването на пълноценно образование става още по-трудно.
Финансите не са единственото препятствие. Друг проблем, който може да възникне, засяга деца, чийто първи език не е български. По данни на НСИ за 10% от децата в България българският език не е майчин. Проблеми могат да възникнат и за деца от български семейства, които са родени в чужбина, но са се върнали в България. За тях са необходими допълнителни часове по български, за да имат равни шансове за успехи в училище (и след това).
Последното предизвикателство засяга децата със специални образователни потребности и специфични нарушения на способността за учене, което включва деца с дислексия, хиперактивност и дефицит на вниманието.
„В първи клас те се запознават с училището и както изкарат до четвърти клас, така продължават и нататък. Ако в първи клас ги отблъсне училището, това им остава като вярване – че те не стават за целия етап от ученето и много често за цял живот.“ Тези думи са на Ива Бонева – доктор по социална педагогика, председател на управителния съвет на Сдружение за споделено учене и преподавател в Департамент за повишаване на квалификацията на учители и директори. Ако проблемите с ученето на едно дете не бъдат преодолени, това може да има последици върху целия му живот. На първо място, за един неграмотен човек е трудно да се реализира на пазара на труда. Дори и да може да чете и пише, намирането на добре платена работа може да бъде изключително трудно, особено извън София. Това създава един порочен кръг на бедност и маргинализира не само отделни индивиди, но и цели региони.
Според Ива първата стъпка към решаването на проблемите за достъп до образование идва от учителите – тяхната подготовка и нагласа по време на практиката. За да може учителите да вършат добре работата си, те трябва да бъдат подкрепени от държавата и да се намират в стимулираща за работата им среда. За повечето учители в България обаче ситуацията не е такава.
Освен с подпомагане на учителите има и други положителни практики, които могат да се взаимстват от други държави. Предоставянето на равен старт на всички ученици чрез безплатни учебни материали е един такъв пример, както и разработването на по-добри програми за подпомагане на деца със специални потребности.
Доброто образование не бива да представлява привилегия и лукс, запазен само за тези, които могат да си го позволят. То е право на всички хора и не трябва да зависи от финансовите им възможности, региона, в който живеят, народността и потребностите им. Държавата трябва да предоставя достъпно обучение, да дава, доколкото е възможно, равен шанс за развитие и да се погрижи да покрие максимално много аспекти в образованието по възможно най-добрите начини – сред тях са програм за деца със специални потребности, по-добър подход към деца, чийто роден език не е българският, и др. Това е единственият начин за по-добро развитие не само на отделния индивид, но и на цялото общество.
Не пропускайте да чуете целия епизод!
Екип:
- водещи – Владимир Станков и Георги Стайков;
- звук – Владимир Станков;
- камера – Никола Иванов;
- обработка – Владимир Станков;
- социални мрежи – Милена Галунска и Буба Атанасова.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
#праваиценности
Публикувано от:
42 тренингСходни публикации
05 ноември 2024 г.
Първите AI лаборатории в българските училища ще бъдат представени на Националната конференция „Умения за иновации в образованието“
Център за творческо обучение, заедно с Община Бургас ще представи първите по рода си AI лаборатории за българските училища в
05 ноември 2024 г.
Фондация „Карол Знание“ приема кандидатури за годишната докторантска стипендия
Процедурата за кандидатстването за конкурса на фондация „Карол Знание“ за годишна докторантска стипендия в размер на 10 000 лв.
04 ноември 2024 г.
Проект R.E.A.L. променя бъдещето на медийната грамотност сред младите хора в Европа
Проектът R.E.A.L. (Research, Evaluate, Analyze, Learn) е иновативна инициатива, финансирана по програма Еразъм+, която има за