Проведе се втори доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие в България

На 18.06.2024 г. в Министерски съвет се проведе кръгла маса на тема „Борба с неравенствата и бедността. Политики в областта на образованието и равенството между половете“. По покана на МТСП Марина Кисьова де Хеус, председател на Фондация „Екатерина Каравелова“ модерира панелната дискусия посветена на Цел 5: Равенство на половете. Целта на срещата беше да се превърне във форум за обмяна на мнения по отношение на постиженията и предизвикателствата на България в изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие, а именно:

Цел 1 „Изкореняване на бедността“

Цел 4 „Качествено образование“

Цел 5 „Равенство на половете“

Цел 10 „Намаляване на неравенствата“

Участие взеха 32-ма представители на неправителствени организации, работодателски и професионални организации, висши учебни заведения и държавни институции. Срещата беше открита от г-жа Наталия Ефремова - заместник-министър на труда и социалната политика, г-жа Емилия Лазарова - заместник-министър на образованието и науката и г-н Радослав Миланов - директор на дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерски съвет и др.

Г-н Радослав Миланов направи преглед на ангажиментите на страната във връзка с програмата на ООН „Да преобразим нашият свят“ и предприетите действия от страна на АМС за създаване на координационен механизъм за устойчиво изпълнение на ангажиментите и проследяване на напредъка. В този контекст беше посочена стартиралата работа по подготовката на вторият за България доброволен национален преглед на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие. В презентацията си г-н Миланов обърна внимание върху основните принципи на Програмата, като универсалност, устойчиво развитие, никой да не бъде изоставен, партньорство и отговорност.

Напредъка на България в изпълнението на Цел 5 „Равенство между половете“ представи г-жа Ани Евгениева от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), с фокус върху законовите гаранции за равнопоставеност между жените и мъжете, ролята на координаторите по равнопоставеност и стратегическата рамка на националната политика за равнопоставеност между жените и мъжете. Бяха разгледани и данните за страната в сравнителен план по Индекса за равенство на половете на Европейския институт за равенство на половете (EIGE), които за България са особено незадоволителни в сферите работа, време и вземане на решения, но страната се представя най-добре в сферите власт и здраве. Г-жа Марина Кисьова посочи окуражаващия факт, че в новият български парламент 27% от депутатите са жени, по-високо участие в сравнение с предишното НС – 24%. В този контекст се включи и г-жа Маруся Цветкова от Националното сдружение на общините в България, която представи данни от последните местни избори, където броят на жените-кметове е по-малък от предходните такива, но пък броят на жените общински съветници е увеличен и посочи, че жените са особено активни на регионално и европейско ниво.

Г-жа Соня Демирева от Съвета на жените в бизнеса в България на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) постави акцент върху нуждата от повече инициативи за равно заплащане на мъжете и жените в България. Само 16% е участието на жените в бордовете и управлението на дружествата. Оказва се, че въпреки напредъка, отбелязан в някои от сферите, представянето на България по основните показатели остава под средното за ЕС ниво. Като най-ефективен начин за преодоляване на неравенствата беше посочено образованието и прилагането на различни видове стимули - законодателни промени, които да насърчават тази политика.

По темата за намаляване на неравенствата, която е цел 10 на ООН за устойчиво развитие, г-жа Деница Голева от дирекция „Стратегическо планиране“ на АМС акцентира на резултати, идентифицирани предизвикателства и възможни решения. Специално внимание обърна на два от показателите за напредъка - дела на населението в риск от бедност и социално изключване в големите градове, малките градове и предградия и селата, където се наблюдава намаление и в трите категории спрямо 2015 г. От началото на изпълнението на ЦУР (2015 г.) близо 32 % е намалял делът на населението в риск от бедност, съответно в големите градове и селата. По отношение на малките градове и предградията след 2019 г. се наблюдава ръст на населението в риск от бедност, въпреки това се регистрира намаление с близо 24% за целия период.

Участниците обърнаха внимание и на други фактори, които влияят на коефициента на бедността в малките населени места, а именно ниското качество на средното образование и здравеопазването.

В презентацията по напредъка на България в изпълнението на Цел 1 „Изкореняване на бедността“ от МТСП акцентираха върху приложения в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 интегриран подход и комплексни мерки за адресиране на предизвикателствата чрез държавната политика. Изтъкнати бяха и предприетите от тяхна страна действия за изравняване на националната линия на бедност и линията на бедност, използвана от Европейската комисия. Като постижение посочиха и реформата, свързана с минималния доход, като е обвързано подпомагането с линията на бедност по Евростат за съответната година, предприета е регулярна актуализация на размера на помощите и е разширен обхвата на подпомаганите. Повишена е и ефективността на социалните помощи като подкрепяща мярка за противодействие на бедността.

Според г-жа Соня Демирева пътят за намаляване на бедността е чрез професионално образование за родителите, което да ги интегрира лесно на пазара на труда, тъй като най-бедни са децата на ниско образованите родители. Също така тя посочи, че здравното образование в България е на много ниско ниво, което се отразява на здравеопазването и бедността. Г-жа Тодоровска от БЧК отчете, че в България 46-48 % от хората си доплащат официално за здравеопазване и тук говорим вече за здраво неравенство на тази основа, неравен достъп до здравни услуги. Тя посочи, че организацията, заедно с АСП изпълняват програма за хранителна и материална подкрепа, като е осигурен и достъп до здравна грижа за бедното население.

В края на заседанието, представителите на МОН представиха постигнатия от министерството напредък по цел 4 за „Качествено образование“, който се изразява в мерки за ранно детско развитие, професионално образование и обучение и приобщаващо образование. Сред техните приоритети са: преодоляване на неравенствата чрез осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование; увеличаване до 2030 г. на броя на младежите и възрастните, които имат подходящи умения и премахване до края на периода на неравенството между половете в образованието и осигуряване на равен достъп до всички етапи на образование и професионално обучение. България отбелязва частичен напредък по отношение на тази цел, като положителен аспект се отбелязва намаляването на рано напусналите образование и нарастването на населението с висше образование.

За финал участниците в кръглата маса изразиха мнението, че дискусиите по нейните теми са били смислени и че има нужда и полза от подобни обсъждани и съвместна работа между различните заинтересовани страни по ангажиментите и напредъка на България в изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие.