Национална идентичност – епизод 15 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)
06 юли 2024 г.
Какво ни прави българи? Езикът, културата, обичайте, историята ни? Достатъчни ли са тези неща, за да ни обединят в едно цяло и да ни отличат от всички останали?
В този епизод на „Канал 4“ Жоро (Георги Стайков) и Тина (Тина Тодорова) говорят за националната идентичност. Те засягат подтеми като важността на българския език и писменост и чуждите влияния, които навлизат в културата ни.
В епизода ще чуете и разговор с антрополога д-р Мина Христова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, автор на книгата „Българи сме, но не съвсем“.
„Колкото по-стар е митът за една нация, толкова по-силно право има тя да легитимира себе си на една територия в рамките на определени хора и това я прави по-непоклатима“ – споделя Мина.
Заради това, когато се създава една нация, едно от първите неща, които трябва да се направи, е да се открие мит или исторически разказ, който доказва, че тази нация не е нова, а е съществувала преди векове, но е била в чуждо владение или по друга причина не могат да се открият по-скорошни исторически доказателства за нейното съществуване.
Д-р Мина Христова подчертава, че има голяма разлика между историята и националистическите исторически наративи: „Не бива да забравяме, че историята е използвана за създаването на тези националистически наративи“.
Хората имат нужда да се чувстват като част от едно цяло. Да се чувстват полезни и необходими в рамките на нещо по-голямо от отделния индивид. Това е нещо напълно естествено. Проблемът идва, когато една нация се опита да наложи себе си над друга, да докаже своето превъзходство, било то чрез славната си история или богатството на фолклора и културата си. Любовта към родната държава не бива да води до омраза и пренебрежение към чуждите. Напротив, можем да обичаме родината си и в същото време да проявяваме засилен интерес към други култури.
От влизането на България в Европейския съюз насам много хора избират да напуснат България, за да учат или работят в други европейски държави. С тази масова емиграция у много се появява страхът, че българската нация ще изчезне. Може ли наистина българската нация да изчезне, е въпрос, на който само времето ще отговори. Но предпоставките това да се случи, които намираме в съвременното общество, не са достатъчно убедителни.
Да, немалко българи напускат България, но това не означава, че те изоставят българското в себе си. В Лондон например, един от най-големите мегаполиси в света, могат да се открият много български магазини, ресторанти и закусвални, които запознават чужденците с българската кухня. Това е само един малък пример за това как благодарение на глобализацията и членството ни в организации като Европейския съюз българската култура успява да напусне границите на страната ни, а това не свидетелства за нейното заличаване, а напротив, за нейното развитие и обогатяване.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
#праваиценности
Публикувано от:
42 тренингСходни публикации
31 октомври 2024 г.
Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)
Кристина Христова, директор направление „Проверка на фактите“, Factcheck.bg, към Асоциацията на европейските
30 октомври 2024 г.
Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС
Онлайн консултация за мнения и предложения за това как да направим по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС се
30 октомври 2024 г.
Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“
Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е