English   14440 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Национална идентичност – епизод 15 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)

 
Национална идентичност – епизод 15 на рубриката „Що е то?” на подкаста „Канал 4” (видео)

Какво ни прави българи? Езикът, културата, обичайте, историята ни? Достатъчни ли са тези неща, за да ни обединят в едно цяло и да ни отличат от всички останали?

В този епизод на „Канал 4“ Жоро (Георги Стайков) и Тина (Тина Тодорова) говорят за националната идентичност. Те засягат подтеми като важността на българския език и писменост и чуждите влияния, които навлизат в културата ни.

В епизода ще чуете и разговор с антрополога д-р Мина Христова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, автор на книгата „Българи сме, но не съвсем“.

„Колкото по-стар е митът за една нация, толкова по-силно право има тя да легитимира себе си на една територия в рамките на определени хора и това я прави по-непоклатима“ – споделя Мина.

Заради това, когато се създава една нация, едно от първите неща, които трябва да се направи, е да се открие мит или исторически разказ, който доказва, че тази нация не е нова, а е съществувала преди векове, но е била в чуждо владение или по друга причина не могат да се открият по-скорошни исторически доказателства за нейното съществуване.

Д-р Мина Христова подчертава, че има голяма разлика между историята и националистическите исторически наративи: „Не бива да забравяме, че историята е използвана за създаването на тези националистически наративи“.

Хората имат нужда да се чувстват като част от едно цяло. Да се чувстват полезни и необходими в рамките на нещо по-голямо от отделния индивид. Това е нещо напълно естествено. Проблемът идва, когато една нация се опита да наложи себе си над друга, да докаже своето превъзходство, било то чрез славната си история или богатството на фолклора и културата си. Любовта към родната държава не бива да води до омраза и пренебрежение към чуждите. Напротив, можем да обичаме родината си и в същото време да проявяваме засилен интерес към други култури.

От влизането на България в Европейския съюз насам много хора избират да напуснат България, за да учат или работят в други европейски държави. С тази масова емиграция у много се появява страхът, че българската нация ще изчезне. Може ли наистина българската нация да изчезне, е въпрос, на който само времето ще отговори. Но предпоставките това да се случи, които намираме в съвременното общество, не са достатъчно убедителни.

Да, немалко българи напускат България, но това не означава, че те изоставят българското в себе си. В Лондон например, един от най-големите мегаполиси в света, могат да се открият много български магазини, ресторанти и закусвални, които запознават чужденците с българската кухня. Това е само един малък пример за това как благодарение на глобализацията и членството ни в организации като Европейския съюз българската култура успява да напусне границите на страната ни, а това не свидетелства за нейното заличаване, а напротив, за нейното развитие и обогатяване.




Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.

#праваиценности

Публикувано от:

42 тренинг

Сходни публикации

Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)

Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)

Кристина Христова, директор направление „Проверка на фактите“, Factcheck.bg, към Асоциацията на европейските

Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС

Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС

Онлайн консултация за мнения и предложения за това как да направим по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС се

Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и

Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“

Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е