Да избереш или да не избереш? – епизод 14 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)
06 юли 2024 г.
Според статистиката, измерваща избирателната активност, повечето хора избират да не гласуват. По официални данни на последните избори за Европарламент избирателната активност в България е била 32,64% на фона на средно 50,66% за Европейския съюз.
В не един епизод през този сезон се е говорило за това, че демокрацията не бива да се приема за даденост. Причината това да е често повтарящ се предмет на дискусии, обединяващ много и различни теми, е, че колкото и да се повтаря, никога не е достатъчно. Често свикваме със свободите, които имаме. Трябва някой да ни ги отнеме, за да осъзнаем колко са ценни. Затова в този епизод Георги Стайков и Владимир Стайков още веднъж припомнят нуждата и важността на това да упражняваме правото си на глас.
Само преди 35 години обществото ни не е разполагало със свободите, на които се радваме днес. Забелязва се дори носталгия по времето преди 1989 г. Може би една от причините е, че е много по-лесно да живеем в свят, в който някой друг взима решенията вместо нас. Дори и тези решения невинаги да са добри за обществото.
България вече е демократична страна, но нивата на избирателната активност не показват, че разбираме какво значи това. Как можем да говорим за граждански права, когато голяма част отказват да ги упражняват?
Често чуваме изказвания от типа: „Какво значение има? Моят глас не е от значение! Вотът е купен! Нищо няма да се промени!“.
Най-големият проблем на демокрацията в България не е купеният вот, а апатията и безразличието на обикновения човек. Когато масово хората вярват, че нищо не зависи от тях и не си струва да гласуват, точно това е крайният резултат. При избирателна активност по-малко от половината от населението на странат ни процентите на купения вот изглеждат много по-високи.
Когато говорим за избори за Европейски парламент, настроенията в страната са различни от тези при парламентарни или местни избори. Причината за ниската избирателна активност на евроизборите по-скоро се дължи на непознаването на устройството на самия Европейски съюз. Когато избираме кмет, гласоподавател от по-малко населено място по-лесно може да вземе решение, защото вижда как действията на кмета пряко променят средата му. Но когато трябва да се избере представител за Европейския парламент, това сякаш изглежда маловажно. Брюксел е прекалено далеч, устройството на Европейския съюз – твърде сложно. Заради това навярно не осъзнаваме как решенията, които се вземат в Европейския парламент, ни засягат пряко.
В този сезон на „Канал 4“ могат да бъдат намерени епизоди, в които се обсъждат приносите от членството ни в Европейския съюз в различни сфери. Тези приноси са твърде много, за да бъдат обхванати в един епизод или един кратък текст, но ако искате да научите повече, можете да ни намерите в YouTube и Spotify.
Цялата информация за гласуването може да бъде открита на този уебсайт: https://elections.europa.eu/bg/how-to-vote/bg/.
#ИзползвайГласаСи
Допълнително:
- Заедно за ЕС: https://together.europarl.europa.eu/bg_BG/referral/HlX225767391;
- Избирателна активност по години: https://results.elections.europa.eu/bg/izborna-aktivnost/.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
#праваиценности
Публикувано от:
42 тренингСходни публикации
31 октомври 2024 г.
Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)
Кристина Христова, директор направление „Проверка на фактите“, Factcheck.bg, към Асоциацията на европейските
30 октомври 2024 г.
Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС
Онлайн консултация за мнения и предложения за това как да направим по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС се
30 октомври 2024 г.
Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“
Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е