Годишната директорска среща на Професионалната общност за интеркултурно образование: какво се случи?

Над 150 директори от цялата страна участваха в годишната директорска среща на Професионалната общност за интеркултурно образование. За да разговарят с тях дойдоха министърът на образованието проф. Цоков, началникът на неговия кабинет Наталия Михалевска, а онлайн се включиха председателят на парламентарната Комисия за образованието и науката в 49 НС Красимир Вълчев, екипът на проект Успех за теб, експерти от дирекция Финанси на МОН, представители на Изпълнителна агенция „Програми за образование“, директорът на ЦОИДУЕМ д-р Лало Каменов и др. Годишната среща се проведе от 24 до 26 юни 2024 година в к.к. Слънчев бряг.

Разнообразна програма, която съчетаваше споделяне на практически опит, разговори с професионалисти по най-наболелите теми за училищата и педагозите, получаване на информация за непосредствено предстоящото в сферата на образованието и застъпничество предостави възможност на директорите да участват във формулирането на национални образователни политики, които отчитат потребностите на училищата с концентрация на уязвими групи, селските райони и други. В същото време директорите имаха възможност да разговарят със свои колеги от цялата страна, да се забавляват, да се почувстват като част от голямата общност на Център „Амалипе“ и на мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“.

Годишната директорска среща показа за пореден път, че Професионалната общност за интеркултурно образование, координирана от Център „Амалипе“, е един от ключовите фактори в развитието на българското образование, който отстоява важни принципи като:

• Училищата с ромски ученици, с концентрация на уязвими групи, както и училищата в селските райони осъществяват качествен учебен процес и тяхното мнение винаги следва да се има в предвид, когато се формулират политиките за развитие на българското образование;

• При оценката на работата на образователните институции и в частност на педагозите, не бива да се прави „хоризонтално“ сравнение между всички училища в съответната община, област и на национално ниво – непрофесионално е да се сравняват образователните институции със съвършено различна семейна среда (образование на родителите, социално – икономически статус, и т.н.). По – правилният подход е да се търси „добавената стойност“, т.е. по какъв начин съответното училище/ДГ развива капацитета на обучаващите се в него, доколко ги прави по – знаещи, мотивирани и търсещи развитие;

• Оценките на НВО и ДЗИ са важни индикатори за работата на педагозите, но не бива да са единствените. Развитието на социалните и емоционалните компетенции на учениците, тяхната гражданска активност и нагласите им за участие в живота на съответната местна общност и на обществото като цяло са важни показатели, които трябва да бъдат отчитани в същата степен;

• Въпреки че отпадането от училище намалява в абсолютни цифри, все още остава проблем с посещаемостта и особено с отпадането след 10 клас;

• Приобщаващото образование не бива да се свежда до работата с деца със СОП или деца с обучителни затруднения. То следва също така да отчита напредъка по теми като десегрегацията, обучението в етнически смесена среда, развитието на толерантност и многообразие;

• Интеркултурното образование е надеждна основа за пълния обхват в училище, за развитието на социални и емоционални компетенции, както и за повишаването на академичните постижения. Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ е пример в тази насока: отпадането на ученици в нея устойчиво е под 1% годишно, като в 60% от училищата няма нито един отпаднал ученик. Над 97% от завършващите основно образование в училища от мрежата продължават в средна степен и т.н.;

• Работата в мрежа, подкрепата от училища със сходен профил и сходни проблеми, както и подкрепата от Център „Амалипе“ е синергия, която води до постигането на устойчиви положителни резултати и развитие на образователните институции. По време на годишната среща бе представено проучване на Боян Захариев и Илко Йорданов, което анализира мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ и я сравнява с други образователни мрежи в световен мащаб. Проучването набляга на факта, че училищни мрежи се появяват през последните три десетилетия в целия свят като резултат от спонтанните усилия на образователните институции да потърсят подкрепа от колеги. Те са изключително ползотворни и евристични. Този тип мрежи рядко имат дълъг живот и обикновено се разпадат след няколкогодишен период, а в това отношение мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ е уникална и продължава дейността си над 20 години, трансформирайки се и засягайки нови проблеми и подходи.

По време на годишната среща директорите обсъждаха два типа предизвикателства. От една страна, те обстойно споделяха проблеми, с които се сблъскват преди всичко училищата с концентрация на уязвими групи и училищата в селските райони. Така например, мнозина споделяха за засилени проверки от страна на РУО и за усещане за стрес и стигматизиране на базата на по-ниските резултати на НВО и ДЗИ. По този начин е бил „прочетен“ призивът на МОН за допълнителна подкрепа на тези училища от страна на някои (не всички) Регионални управления на образованието. Тази информация от терена вероятно ще бъде отчетена от МОН. Остава сериозен и проблемът с финансирането на училищата с относително малък брой ученици в селските райони. Въпреки единните разходни стандарти за паралелка и за институция, голямата част от бюджетите на училищата в селата се използват единствено за заплати на педагогическия и непедагогическия персонал. Паралелките там в повечето случаи са маломерни, общините ги гласуват, но не ги дофинансират и оставят това на „плещите“ на делегирания училищен бюджет и на средствата по чл. 52а. Остават и някои нормативни проблеми като изискването маломерна паралелка в начален етап да бъде от 16 ученици, а в прогимназиален – от 18 ученици, въпреки че в малките населени места е малко вероятно между 4 и 5 клас да се появят нови ученици….

Директорите обсъждаха и теми, които касаят всички училища – професионалното прегаряне на учителите, как да го преодолеем, изграждане на положителен имидж на образователните институции (вкл. чрез социалните медии), как да се справят с фалшивите новини сред учениците, сред родителите и сред местната общественост и др. Разделени в малки групи, те дискутираха практически съвети в тези области с други директори и с утвърдени на национално ниво професионалисти.

Важна част от събитието бе дискусията за предстоящото в образованието с министъра проф. Цоков, началника на неговия кабинет Наталия Михалевска и с Красимир Вълчев, председател на Комисията по образование и науката в 49 НС. Учебните програми, изработването на Стандарт за качество на образованието, оценката и подкрепата/липсата на такава за училищата с ниски резултати на НВО и ДЗИ, директорските конкурси (отминали и предстоящи), образователните медиатори, финансирането на училищата, учителските заплати и др. бяха част от дискутираните теми. Подробна информация вижте ТУК

Какво предстои през следващите месеци по проект „Успех за теб“, новостите във финансирането за работа с уязвими групи и какво е важно да знаят директорите на училища и ДГ, за да не загубят средства в края на 2024, както и ред други въпроси обсъдиха ръководителите на образователни институции и представители на МОН. Подробна информация вижте ТУК

Участниците в срещата получиха подаръци – образователни книги от Издателство „Просвета“, което се превърна в един от корпоративните партньори на Център „Амалипе“. Издателството оповести, че ще подкрепи обучението на 5 младежи от Фонд „Искам да уча“ в педагогически специалности, като подкрепата за тях ще продължи 5 години. Повече информация за Фонд „Искам да уча“ и как можете да го подкрепите вижте ТУК

На фона на красивото ни крайбрежие се случи среща, която в рамките на три дни създаде поле на идеи и вдъхновение. Над 150 директори от всички краища на България, заедно с висши образователни и правителствени представители, обединиха сили и размисли, за да обсъдят бъдещето на образованието в нашата страна. Те не просто размениха идеи; те създадоха връзки, които ще поддържат пламъка на иновациите и взаимната подкрепа жив в училищата и общностите, от които са част.

От разговорите с министъра на образованието до споделянето на успешни практики от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник”, всеки момент беше поглед напред към образователна система, която отразява и уважава различията и нуждите на всеки ученик. В тази общност, вдъхновяващото участие на всеки един от нас – директори, учители, идеалисти – доказва, че всяко усилие, насочено към подобрение на образованието, е стъпка напред към по-добро бъдеще за всички деца в България.

Годишната среща на Център “Амалипе” ни напомни за пореден път, че образованието е ключът към развитие и възможност за всеки един от нас. Тя беше не просто форум за обмяна на идеи, а събитие на едно голямо семейство, в което висшите ценности са знанието и толерантността. С усмивка и благодарност, ние продължаваме напред, осъзнавайки, че всяка инициатива, всяка реформа и всяко усилие в образованието днес са инвестиции в утрешния ден на нашите ученици.