English   14440 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Какво предстои в училищното образование: послания на проф. Цоков и Кр. Вълчев на Националната среща на Професионалната директорска общност за интеркултурно образование

 
Какво предстои в училищното образование: послания на проф. Цоков и Кр. Вълчев на Националната среща на Професионалната директорс

Непосредствените и средносрочните стъпки за развитие на училищното образование обсъдиха министър Цоков, началникът на неговия кабинет – Наталия Михалевска и Красимир Вълчев (председател на Комисия по образование и науката в 49 НС) с над 150 директори на училища от мрежата на Център „Амалипе“. Сред дискутираните теми бяха учебните програми, изработването на Стандарт за качество на образованието, оценката и подкрепата/липсата на такава за училищата с ниски резултати на НВО и ДЗИ, директорските конкурси (отминали и предстоящи), образователните медиатори, финансирането на училищата, учителските заплати и др.


Между 24 и 26 юни 2024 г. в к.к. Слънчев бряг се проведе Националната среща на Професионалната директорска общност за интеркултурно образование, координирана от Център „Амалипе“. Участие в нея взеха над 150 директори на училища от цялата страна, голямата част от които – с концентрация на уязвими групи. За да се срещнат с тях дойдоха Министърът на образованието проф. Цоков, началникът на неговия кабинет – Наталия Михалевска, а онлайн се включи и Красимир Вълчев (председател на Комисия по образование и науката в 49 НС). Проведената дискусия очерта множество общи идеи във вижданията на законодателната и изпълнителната власт, които бяха обсъдени с директорската общност и Център „Амалипе“. Въпреки перманентната политическа нестабилност от последните години, те вероятно ще рамкират бъдещето на училищното образование през следващите години.






Работата на училищните мрежи е изключително важна и именно от тях следва да се изведат основните идеи за конкретни стъпки в образованието, подчертаха г-н Вълчев и проф. Цоков. Именно професионалните общности и училищните мрежи могат да окажат взаимна подкрепа, да стимулират/вдъхновят и да съдействат за обмяната на успешен опит. Мрежата на Център „Амалипе“ е много добър пример в тази насока.


Училищата с концентрация на уязвими групи сте най-важните институции в държавата, посочи Красимир Вълчев. Заедно с вас са и детските градини и неслучайно една от безспорните стъпки през последните години бе въвеждането на задължително предучилищно образование още от 4 г. възраст и безплатните детски градини. Учителите в тези училища и ДГ трябва да бъдат допълнително финансово стимулирани, защото те работят при по-тежки условия, със семейства с по-ниско образование.

Председателят на „Амалипе“ Деян Колев представи основните достижения и предизвикателства за училищата с концентрация на уязвими групи през предходната година. Сред постиженията той посочи финансирането за назначаване на образователни медиатори, започналите разговори за промени в ЗПУО, работните групи по езикова интеграция и качество на образованието. Като проблеми той открои закъснелия старт на част от дейностите по „Успех за теб“, ниската решимост за десегрегация на общинско и на национално ниво, засилените проверки и стигматизиране на училищата с по-ниски резултати на НВО и ДЗИ и др. Той препоръча продължаване на усилията за промени в ЗПУО, въвеждане на система за оценка на добавената стойност на училищата и ДГ като алтернатива на „хоризонталното сравняване на съвършено различни училища на базата на НВО и ДЗИ“, подкрепа (а не проверки) на институциите с по-ниски резултати, политическа решимост за десегрегация.


Както проф. Цоков, така и Красимир Вълчев бяха категорични, че са необходими промени в учебните програми, така че те да станат по-рамкови, да изискват по-малко академични знания и да формират повече практически умения. Една от сериозните грешки през последните години бе, че в учебните програми включихме повече теми и знания, посочи Вълчев. Смятахме, че щом учениците имат повече материал за изучаване, това ще ги направи по-знаещи. Така стана, че някои теми преминаха от университетското към училищното образование, от прогимназиалния към началния етап и т.н. В резултат, учениците нямат време да упражнят наученото, препускат по различни теми и не формират умения. Видя се, че това не работи. Друга грешка е, че от много години правим учебните програми спрямо нуждите на 10-20% от учениците с най-високи когнитивни способности. Необходими са програми, които трябва да бъдат насочени като скорост, като амбиция към децата със средни когнитивни способност, да позволяват възможност за адаптация, т.е. да бъдат по-гъвкави, по-рамкови. Накрая на съответния етап всички трябва да положат един и същ изпит. Най-важното за новите учебни програми, което трябва да се направи, е да се прекрати модела на възпроизвеждане на знания. За това са нужни 5-7 години.

Аналогични бяха и посланията на проф. Цоков относно учебните програми. Освен по-рамкови, той подчерта, че те трябва да бъдат ориентирани към компетентности. Вторият основен момент е свързан с интегралност на знанието. В почти всички съвременни образователни системи има такава част, която изисква определени глобални теми да се обсъждат в рамките на учебните часове и извънкласните дейности, за да се получи по – голяма интегралност на знанията. Освен това е важно да предоставят възможност те да се адаптират към конкретни училищни условия. Ако ние успеем да направим такава промяна и 25% от учебното съдържание да е съобразено със съответните местни общности, общински характеристики и политики, конкретните училища, то тогава те ще бъдат много по-добре адаптирани към възможностите на отделните ученици и на отделните образователни институции и ще доведе до по-висок успех в рамките на тези образователни институции. Това е сериозно предизвикателство, което стои пред цялата образователна система.

Коментирайки бележката на Деян Колев, че през последните месеци много училища с концентрация на уязвими групи са били незаслужено стигматизирани заради по-ниските резултати на НВО и ДЗИ, Красимир Вълчев подчерта, че „ние нямаме училища, които са с ниски и с високи резултати. Ние имаме училища, които полагат повече усилия и училища, които полагат по-малко усилия. Крайният резултат е свързан с това с колко ученици работиш, социалната, семейната среда и др., дали децата ходят на частни уроци и в училища със слаби резултати имате такива, които полагат много усилия, и такива, които полагат малко усилия. В училищата с високи резултати имаме такива, които полагат много усилия, и такива, които полагат малко усилия. Най-несправедливото е да кажем, че има училища с ниски резултати, защото едно време преди вторичната сегрегация пращахме едни ученици в елитни гимназии, а сега полагаме 10 пъти повече усилия, за да докараме до Среден 3.“

Абсолютно непрофесионално и демотивиращо е да сравняваш училища по крайните им резултати. Това, че е имало две образователни системи в България е абсолютно грешна теза. Трябва да казваме, че има училища, които полагат усилия и които не полагат усилия. Ако има повече мрежи и взаимопомощ ще има и взаимна мотивация и провокиране на мотивацията. Ще има подкрепени училища, подчерта Вълчев.

В аналогична посока бе и изказването на проф. Цоков. Той подчерта, че екипът му е започнал подготовката на Стандарт за качество на образованието. Той трябва да отчита не само академичните постижения, но и индивидуалния напредък на учениците, както и техните социални, емоционални и граждански умения.

Средства за качествено образование трябва да получават не най-успешните в академично отношение училища, а училищата, които имат най-голям дял в личностният и образователен принос в развитието на всеки ученик. Това е един от основните въпроси в нашата образователна система.

Проф. Цоков подчерта, че „с нашия екип попаднахме в ситуация, при която с 3 години бе отложено разработване на нормативният документ за добавената стойност и измерване на качественото образование. Евентуално ще се отложи с година-две, за да може да се въведе този стандарт за качеството и измеритела на качественото образование като отделни индикатори в рамките на образователните институции.“

Едно от новите неща, които министърът сподели пред директорите, бе за изработени различни инструменти за установяване на качеството в образователните институции, които сега в началото на следващата учебна година ще бъдат изпробвани в 40 образователни институции – как действат, как работят, доколко образователните институции могат да съберат информация за това какви са успехите и какво е личностното развитие на децата и учениците в тяхната образователна общност, за да може след това да се види кои са най-ефективните инструменти, да се доработи рамката за качество и да се приеме един работещ стандарт за качеството в образованието.

Директорите коментираха проведените директорски конкурси и това, че при някои от тях е бил допуснат „субективен“ елемент от страна на общините, които са се преборили за назначаване на „политически удобен“ директор. Като сериозна слабост те посочиха липсата на възможност за обжалване и за преглед на записите от втория етап на конкурсите. В отговор, министър Цоков подчерта, че записите се пазят и, че отхвърлените кандидати имат правото да внесат възражения. МОН целенасочено е избегнало да контролира процеса, предоставяйки правомощия на РУО и на съответните общини. През март са били одобрени над 200 директори, а към този момент над 500 – 550 други училища имат временно изпълняващи директори. Предстои в много скоро време да бъдат проведени новите конкурси, така че и в тези образователни институции да започнат работа нови директори.

Както министър Цоков, така и г-н Вълчев подчертаха изключителната важност на образователните медиатори. Те потвърдиха ангажимента за тяхното по-нататъшно финансиране от държавния бюджет. Чрез направената промяна в Наредбата за финансирането (ПМС 98/07.07.2023 г.) всички училища и ДГ с концентрация на уязвими групи са получили специално финансиране за назначаване на образователни медиатори, с което средствата за работа с уязвими групи през 2024 г. са достигнали 53 млн. лв. Те ще продължат да бъдат предоставяни, но на тези образователни институции, които реално ги използват и в частност – назначават образователни медиатори. Ще бъдат търсени начини за по-нататъшното институционализиране на тази позиция/професия.

Всички участници се обединиха относно важността на механизма за пълен обхват. „Всички институции в държавата с всички инструменти на политиката трябва да продължим действията по обхващане и включване на всяко едно дете. Механизмът работи, когато има ангажираност и на най-високо институционално ниво и на останалите институции бъде ясно казано, че те трябва да работят и трябва да помагат на образователната система.“, подчерта Красимир Вълчев.

Министър Цоков посочи, че през изминалата година над 13 хил. ученици са върнати в класните стаи благодарение на Механизма. Той също пое ангажимент за продължаване на неговата (на Механизма) дейност.

Дискусиите и разговорите относно предстоящото в училищното образование продължиха и през следващите дни с директорът на ЦОИДУЕМ д-р Лало Каменов, екипът на Проект „Успех за теб“, Дирекция „Финанси“ на МОН и др. представители на министерството. Информация очаквайте на нашия сайт.

Презентацията на Теодора Крумова и Деян Колев можете да изтеглите от ТУК



Сходни публикации

Първите AI лаборатории в българските училища ще бъдат представени на Националната конференция „Умения за иновации в

Първите AI лаборатории в българските училища ще бъдат представени на Националната конференция „Умения за иновации в образованието“

Център за творческо обучение, заедно с Община Бургас ще представи първите по рода си AI лаборатории за българските училища в

Фондация „Карол Знание“ приема кандидатури за годишната докторантска стипендия

Фондация „Карол Знание“ приема кандидатури за годишната докторантска стипендия

Процедурата за кандидатстването за конкурса на фондация „Карол Знание“ за годишна докторантска стипендия в размер на 10 000 лв.

Проект R.E.A.L. променя бъдещето на медийната грамотност сред младите хора в Европа

Проект R.E.A.L. променя бъдещето на медийната грамотност сред младите хора в Европа

Проектът R.E.A.L. (Research, Evaluate, Analyze, Learn) е иновативна инициатива, финансирана по програма Еразъм+, която има за