Проучване на НМД: Ученици и родители смятат, че не оценките определят качеството на образованието, а знанията и уменията за пълноценно участие в обществото и успешна реализация

Ученици и родители смятат, че качествено образование е най-вече такова, което води до усвояване на знания и умения, необходими за пълноценно участие на човек в обществото. Второ по важност за децата е разбираем начин на преподаване на материала от учителите, а за родителите – ангажираността на учениците с учебния процес. Заключенията са част от доклада на Национална мрежа за децата “Удовлетвореност на родители и ученици – проучване на разбирането за качеството на образованието“, изготвен за Националния инспекторат по образованието.

Резултати от изследването бяха представени по време на конференцията „Качеството на образованието в бързо променяща се среда – споделени решения“, организирана от Инвспектората в партньорство с катедра „Публична администрация“ при Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Национална мрежа за децата (НМД).

Проучването е непредставително, покрива 270 ученици от 4 до 12 клас и родители. Проведено е в три етапа: кабинетно проучване, групови дискусии във фокус групи и количествено проучване. Ето акценти от изнесените данни.

Според изводите 80% от децата и 89% от родителите смятат, че “качествено образование” в най-голяма степен означава усвояване на знания и умения, които да подготвят за пълноценно участие в обществото и успешна реализация. Второ по важност за децата е ясното поднасяне на материала, а за родителите – мотивирано участие в учебния процес. И за двете групи на трето място е критерият “развитие на умения за избор на професия, на реализация след училище”.

Освен на знания по-малките ученици очакват училището да ги учи и на взаимоотношения. Изводите от качественото поучване във фокус групите сочат, че най-съществена роля за високото качество на образованието според учениците имат знанията, които получават в училище. За родителите основен показател е как децата се чувстват в училище.

За учениците от 8 до 12 клас пък от особена важност е индивидуалния подход към всеки ученик и практическата приложимост на усвояваните знания. Гимназистите споделят нуждата от формати като клубове или дори класове по интереси, програма, в която можеш да избираш предметите, които представляват интерес за теб, учебни предмети или теми, които се преподават по желание на самите ученици според техния интерес и др.

За родителите, взели участие в качественото проучване, освен децата да се чувстват добре и мотивирани в училищната среда, важно е също образованието да подкрепя индивидуалния избор и самото умение децата да могат да правят мотивиран избор. За родителите именно учителят е този, които има ключова роля както от гледна точка на подкрепа на конкретни индивидуални компетентности у детето, така и от гледна точка на изграждането на добри взаимоотношения и доверие. За родителите е важна още активната обратната връзка от учителите и доверието между родители и учители.

Като ключови подходи за постигане на качество на образованието и учениците, и родителите виждат най-вече подкрепата на личностното развитие на учениците и насърчаването на индивидуалните им интереси. И за децата, и за родителите водещ сред подходите е и включването на децата във вземането на решения за училищния живот, както и практическите упражнения. И двете групи са единодушни, че оценките имат най-малко значение при определяне на качеството на образованието.

Според учениците сега съществуващите форми на участие във вземането на решения се свеждат до провеждане на анкети, за които обаче след това няма обратна връзка или информация не само дали споделеното в тях е взето предвид, но и дали въобще е било прочетено. Децата смятат ученическите съвети за добра форма на участие във вземането на решения, но само в случай, че те не функционират чисто формално.

Децата показват по-висока степен на удовлетворение от качеството на образованието спрямо родителите. Напълно или по-скоро удовлетворени са 55% сред децата. По-малко – 46% са родители, които смятат, че децата им са доволни от качеството на образованието. Разминаването може да се обясни с различните очаквания, които деца и родители имат към училище. Родителите имат и повече опит, както и по-голяма база за сравнение, която поставя допълнителни очаквания и изисквания от училището, докато децата се опират единствено на непосредствения си опит.

Разминаване в мненията има и по отношение на полезността на знанията. Според 47% от децата знанията и уменията, които се получават в училище, са много или по-скоро полезни, докато едва 27.4% от родителите ги оценяват като такива.

По отношение на разнообразието от знания и умения, придобивани в училище, за учениците най-слабо засегнати са социално-емоционалната интелигентност, професионалните умения и предприемачеството, докато родителите добавят към тях и здравната и сексуална образованост и критичното мислене.

Около 40% от децата дават средна оценка на начина, по който се чувстват като цяло в училище. Също толкова определят начина, по който се чувстват като добре или много добре. Едно на всеки седем деца казва, че се чувства зле или много зле в училище. От качественото изследване в тази група става ясно, че натовареността, стресът от тази натовареност, липсата на възможности за обсъждане на взаимотношенията и липсата на отношения на разбирателство с другите са факторите, които най-силно ги карат да се чувстват зле в училище.

Родителите имат сходно мнение, но са по-предпазливи в даването на крайни оценки. Над 50% дават по-скоро средни оценки за начина, по който според тях се чувства детето им.

Децата, взели участие в проучването, по-често от родителите смятат училището за безопасна среда. 54% от тях смятат училището за напълно или по-скоро безопасно, докато при родителите този процент е 31%. Причина за това разминаване е, че докато децата говорят от ежедневен, личен опит, за родителите роля играят както предаването на информация, която те получават от децата си, учители или други родители, така и от собствените им опасения и степен на непознаване или дори недоверие в училищната институция.

Що се отнася до различните фактори за опасност в училище, и за децата, и за родителите водеща е агресията между самите деца – 73.6% от децата, взели участие в проучването и цели 84.6% посочват този фактор като водещ. На второ място отново единодушно и учениците, и родителите посочват разпространението и употребата на наркотици, цигари и алкохол. На трето място, с почти еднакъв дял за деца и родители остава лошата приятелска среда. Такова опасение имат 50% и от двете групи участници – или всяко второ дете и всеки втори родител.

И децата, и родителите са единодушни по отношение на степента на натовареност в училище. За 59.8% от децата и за цели 70.4% от родителите тя е оценена като висока или много висока. При нивата на стрес картината е подобна – близо 54% от децата и 59% от родителите определят нивата на стрес за учениците в училище като високи или много високи, а 30% от децата посочват най-високата възможна степен. Една от основните разлики между идеалното и реалното училище, която описват децата особено от групата от 4 до 7 клас, е свързана с натовареността, която идва от неразбирането и липсата на координация между самите учители.

Сред основните причини за стрес и според дете групи водещо място има и натоварената учебна програма – над 2/3 от учениците и родителите я посочват сред водещите причини за тревожност.

Според родителите съществен източник на стрес са също и насилието в училище и отношенията между учители и ученици като цяло. Децата показват по-ниска чувствителност към агресията като проблем, защото приемат проявите като нормална част от средата и училищното ежедневие.

Водеща причина за нежелано поведение в училище за родителите са неудовлетворените потребности на децата. Едва след това родителите посочват причини като влияние от връстници (40.6%) и нарочно намерение за избягване на задълженията – 37.7%.

При децата обаче водещи причини са именно нежеланието да се изпълняват задълженията – 60%, а 44% посочват лошото влияние на връстници.

Що се отнася до последствията при нежелано поведение децата споделят като най-честа реакция към тях викове и крещене, последвана от спиране на общуването/ игнориране и наричане с неприятни думи. Според всяко четвърто дете виковете и крещенето са практика, която се прилага всеки ден или през ден; 18.7% посочват игнориране всеки ден или през ден. Всяко шесто дете разпознава наричането с неприятни думи от страна на учители или други възрастни като ежедневие в училище.

Притеснителен е фактът, че за почти всяко пето дете част от училищния живот е наказание, което включва заставяне на ученика да стои в неудобна поза, а за всяко шесто дете – плясване, шамар или дърпане на ухо. Други наказания, които децата изброяват са забрана за излизане до тоалетната (особено за момичетата), замеряне с гъби, маркери или учебници и гонене от час.

За децата са важни разбирането, грижата, приемането и напътствията от учител. За родителите е важно учителят да е спокоен, но изискващ.

За децата е най-важно да бъдат изслушвани – почти 50%, а за 25% – да им бъдат обяснявани грешките. За всяко десето дете най-важно е учениците да бъдат хвалени. Най-малко деца посочват наказанието като работещ подход.

За децата водещи са роли, свързани с разбиране, грижа, приемане и напътствия, а не толкова с налагане или спазване на правила, работа по график или дори предаване на знания в класическия смисъл. За тях учителят, който допринася за качествено образование, е преди всичко спокоен, амбициозен и умерено либерален. Балансира добре между строгост и толерантност, но макар да изисква от учениците си, все пак е по-скоро разбиращ спрямо поведението им. Умее да се владее добре, но това не означава, че не показва емоции, а че по-скоро ги управлява добре.

За родителите също от изключителна важност е учителят да бъде спокоен и умерено либерален. В по-голяма степен, отколкото за децата обаче за родителите е важно учителят да бъде изискващ и строг.

Само 50% от децата и също толкова сред родители заявяват, че учителите, които познават, имат описаните качества само донякъде. Според всяко шесто дете качествата на неговите учители въобще не се доближават до описаните от него.

Много висок процент от децата и родителите споделят, че им се е случвало да търсят информация, съвет или помощ по въпроси, свързани с училището или с качеството на образованието – 84.6% от децата и 82.8% от родителите.

Най-често и двете страни са търсили информация или съвет за недостатъчен или недобре преподаден материал – 42.9% от децата и 45.1% от родителите. На втро място родителите и децата търсят информация за проблеми между ученици – 29.7% от децата и 37% от родителите. Третата най-често срещана проблемна ситуация и за двете страни са проблеми с учителите – всяко пето дете и всеки трети родител някога са търсили съвет или помощ във връзка с подобна ситуация.

Качеството на образованието за децата и за родителите е свързано с успеха на училището и учителите да дадат актуални, практически приложими и добре структурирани знания и умения, които да имат ясна връзка с целта, с която са преподавани. Важни са спокойната, доверена и сигурна среда.

Децата показват по-висока степен на удовлетворение от качеството на образованието от родителите. В същото време, налице е разминаване между това очакване и актуалната ситуация – и децата, и родителите, взели участие в проучването смятат, че е необходима промяна, ориентирана най-вече към осигуряване на индивидуален подход, подкрепа, добри взаимоотношения и усвояване на практически приложими знания и умения.