Нов анализ на Правната програма на ИПИ: Между фактите и решенията – регионален поглед към командироването на съдии

17 юни 2024 г.

Между фактите и решенията – регионален поглед към командироването на съдии

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“

Дефицитите на българското правосъдие се превърнаха в неизменна част от политическото говорене. Това често пъти води до множество нормативни промени и по-рядко до качествена промяна на средата. Един от въпросите, които ще трябва да бъдат разрешени, независимо от това какво политическо мнозинство доминира 50-ото и следващите народни събрания, е приемането на редица изменения или направо на нов закон за съдебната власт. А за това дали тези изменения са по същество в посока на разрешаването на трайните дефицити на съдебната власт можем да направим разграничение и по това как и дали ще бъдат преуредени заобиколните пътища за кариерно торпилиране по високите етажи в съда и прокуратурата, нормативно завоалирано като командироване на съдии, прокурори и следователи.

Институтът на командироването, сам по себе си, от инструмент за временно преодоляване на кадровия недостиг в съда и в прокуратурата, се превърна в средство за формиране на зависимости и послушание при разглеждането на делата и преписките. Постига се по опростена формула – командированият получава временно възможността да заема позиция в по-висока инстанция и на по по-висока заплата.

Командироване на съдии в и от окръжните съдилища

Официалните данни, на които стъпва анализът ни са за периода януари 2016 г. – декември 2023 г. Данните, предоставени от Висшия съдебен съвет, очаквано разкриват, че основната динамика по отношение на командироването на съдии се наблюдава в София, Пловдив, Варна и Бургас, като особено открояващ се е Софийският градски съд (СГС). Презумпцията е, че СГС, а и Софийският окръжен съд (СОС), са притегателни центрове за съдии от по-долни инстанции и/или от други райони на страната. СГС наистина е съдът, в който се командироват най-много съдии, а и този, от който се командироват най-много. Първото се дължи на това, че става дума за географска (столица) и за статусна (видове дела) привлекателност, а и защото се гледат дела с обществена и икономическа значимост. Притегателната сила на СОС е по-малка не само от тази на СГС, но и от Окръжен съд-Бургас и Окръжен съд-Пловдив, що се отнася до последните четири години. Подобна миграция е обяснима с това, че става дума за големи областни градове, отличаващи се с по-динамичен икономически и социален живот, който предполага по-голяма натовареност на съдилищата. Така по-слабо развити от социална и икономическа гледна точка градове изглежда са с кадрово по-добре обезпечени окръжни съдилища, които могат да се справят със съответната натовареност.

Справка във всички регистри на командировани съдии показва, че командироването се извършва без мотиви. Вместо реални мотиви присъстват коментари като „до завръщане на титуляр“, „на незаета щатна длъжност“, „служебна необходимост“, „висока натовареност“. Това обаче представлява единствено констатация на фактическо положение. Отникъде не може да се намери информация защо един съдия или съд е предпочетен пред друг, което само засилва впечатленията за субективност и фаворизиране на определени лица.

Период на командироване

Данните на окръжно ниво показват тенденцията нивата на командированите над 12 месеца съдии от окръжните съдилища постепенно да се увеличава от 2017 г. насам. По-осезаемо е нарастването на броя им през и след 2019 г. Това се дължи основно на законодателните промени през 2017 г. и 2018 г., които отварят вратата към злоупотреба с института на командироването в дългосрочен план, т.е. натрупване на все повече месеци в командировка.

Съотношението между командированите под и над 12 месеца през последните години е в полза на дългосрочното такова като към декември 2023 г. разликата е почти 2.5 пъти. Има командировани съдии от окръжните съдилища за 51, 58, 59, 66, 70, 73, 94, 98, 134 месеца и т.н. Съдиите са командировани предимно към по-висока инстанция. Това, съчетано с продължителния период от време на командироването, на практика е равнозначно на повишаване в длъжност, т.е. игнориране на принципите за кариерен растеж, основан на качествата.

Препоръки

Представяме някои възможности за подобряване на режима на командироване и преодоляване на злоупотребите с него:

Обвързване на командироването със строги критерии от системата за натовареността СИНС. В това число в няколко направления – по какви критерии може да се командирова – обективност, която не позволява произволен избор на това от кой съд може да се командирова съдия и от това в кой съд може да се командирова
Произтичащо задължение след публикуване на периодичните данни за натовареността на съдилищата/прокуратурата, съответният съвет да преразгледа списъка на командированите и да се произнесе за отпаднала необходимост от командироване.
Система на случайния избор за командироване по подобие на системата на разпределение на делата – всички съдии с необходимия опит и ранг биват включени в листи по материя след като са изразили предварително съгласие.
Алтернативно, освен чрез провеждането на регулярни конкурси от ВСС, може да се въведе обвързващо председателя колективно вземане на становище за командироване и разкомандироване на съдии от страна на общото събрание на съответния съд.
Отмяна на промените, гласувани в края на 2023 г. в Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на командированите магистрати.
Премахване на възможността председателят на ВАС да командирова съдии от общите (РС и ОС) съдилища към административните съдилища

***

Правото не може да бъде разделено от икономиката. Връзката между работеща съдебна система и икономически растеж е пряка. Ето защо през 2015 г. ИПИ започна развитието на своята Правна програма. През 2023 г. бе публикувано „Съдебната власт в числа“ – първото и единствено по рода си табло, което представя работата на съдебната власт по ясен и разбираем начин.

Публикувано от:

Институт за пазарна икономика