На стъпка сме от законодателно уреждане на европейски презгранични сдружения

Основна цел на Европейския съюз е създаване на общ пазар и премахване на пречките пред гражданите на Съюза да извършват презгранични дейности в неговите рамки. И докато по отношение на търговските отношения Съюзът води последователна и постоянна законодателна политика за постигане на тази цел, то неправителственият сектор е пренебрегван от години.

Към момента гражданските организации се изправят пред редица юридически, финансови и административни пречки да извършват дейности в държава членка различна от тази, в която са регистрирани.  По данни от 2023 г. под 10 % процента от сдруженията в ЕС са представени в повече от една държава членка.[1]  

Тази тенденция не само е пречка за създаване на паневропейско гражданско общество, но възпрепятства развитието и разпространението на добри практики в сферите на обществено полезните дейности извършвани от гражданските организации свързани със социални услуги, спорт, култура и  др. Също така ограничава правото на свободно движение на гражданите в европейски съюз, тъй като възпрепятства еднаквото упражняване на правото на сдружаване във всяка една страна- членка.

Поради това още през 1987 в Европейския парламент се дискутира за първи път идеята за създаване на правна рамка на европейско презгранично сдружение.[2] Сериозни стъпки за реализиране на тази идея обаче започват чак през 2023 г., когато Европейската комисия представи проект на Директива относно европейските презгранични сдружения. На 13 март 2024 г. Европейският парламент прие на първо четене проекта на Директивата и така вече сме на крачка от осъществяване на тази дългогодишна кауза.

С проект на Директива относно европейските презгранични сдружения се предлага създаване на специална правна форма за сдружения, които си поставят за цел да извършват дейността си в повече от една държави членки. Това означава, че дейността на вече съществуващите сдружения няма да бъде засегната, а при желание те ще могат да се преобразуват в европейско презгранично сдружение (ЕПГС).

Предвижда се държавите членки да създадат нарочен регистър за ЕПГС, а след регистрация в една държава членка съответният компетентен орган да уведомява служебно органите на другите държави членки. Така без допълнителна регистрация или откриване на клон всяко ЕПГС ще има правото да сключва договори и извършва правни действия, да бъде страна по съдебни производства, да притежава движима и недвижима собственост, да извършва стопански дейности, да наема на работа персонал, да получава, да набира и да се разпорежда с дарения и други средства от всякакъв вид, произхождащи от всеки законен източник, да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки и да кандидатства за публично финансиране във всяка държава в ЕС.[3]

Учредители на ЕГПС задължително ще трябва да са физически лица граждани на ЕС или трайно установено в държава членка на ЕС или юридически лица с нестопанска цел юридически лица с нестопанска цел, законно установени в Съюза, с изключение на:

Обръщаме внимание, че подобни ограничения не съществуват за сдруженията учредявани по българското законодателство, но и няма да е задължително да бъдат налагани след приемане на Директивата. Някои други изисквания на Директивата обаче биха допринесли значително за подобряване на уредбата на националните сдружения, ако се реши да се въвед и спрямо тях.

В проекта на Директивата е предвидена изрична забрана за „изискване за физическото присъствие на членовете на ЕПГС, на неговия изпълнителен орган или на неговия орган за вземане на решения по време на провеждане на заседанията, за да бъдат те законни.“ Това означава, че ще се наложи и изрично уреждане на провеждане онлайн заседания на органите на сдружения – все още нерешен проблем за българските сдружения.

Внимание заслужава и предложената от Европейския парламент [4] допълнителна забрана (допълнение в чл. 15 на Директивата [5] за ограничения или допълнителни изисквания относно участието на ЕПГС в дейности засягащи въпроси от обществен интерес, която ако при транспониране се реши да се приложи и по отношение на националните сдружения ще се яви допълнителни гаранция срещу въвеждане на репресивни законодателни мерки тип „Закон за регистрация на чуждестранни агенти“ [6] 

По предложение на Парламента също така се предвижда въвеждане на възможност за ликвидиране или ограничаване на достъпа до финансиране на ЕПГС, ако те нарушават „ценностите на ЕС“ с дейността си. Доколкото ценностите на ЕС е широко понятие, което търпи тълкуване, такава възможност може да се използва за недобросъвестно въвеждане на правила, които да доведат до нарушение на правото на сдружаване, при транспониране на Директивата.

Въпреки това общата оценка за проекта на Директива е добра и вече е подкрепена от редица граждански организации в Европа. С приемане на Директивата не само ще се създадат възможности за разширяване дейностите на сдруженията в ЕС, но и ще се отвори пътят към следващи инициативи за сближаване на европейското гражданско общество като приемане на регулация за европейска фондация.[7]

[1] https://single-market-economy.ec.europa.eu/document/download/d0befcdb-6d31-497e-ab70-655c89b80532_en?filename=SM 30_factsheet_cross-border 29.8.pdf

[2] https://eu.boell.org/en/2022/10/31/study-perseverance-timeline-initiatives-towards-european-statute-associations

[3] Виж чл. 5 проект на Директива относно европейските презгранични сдружения

[4] https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2024-0147_EN.html

[5] Държавите членки гарантират, че по отношение на ЕПГС не се налага нито едно от следните изисквания:

[6] Изменение 84: ограничения или допълнителни изисквания по отношение на участието в публични дебати, независимо дали то се извършва редовно или епизодично. (неофициален превод, [6] https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2024-0147_EN.html)

[7] Идеята за уреждане на европейска фондация, не е нова. За анализ на нуждата от такава регулация виж: https://www.icnl.org/resources/research/ijnl/why-is-the-european-foundation-statute-needed