За първи път България „помръдна” от средния успех в грижите за децата. Добър 3.59 е оценката към институциите в „Бележник 2024” на НМД.

Оценката беше оповестена пред политици и медии в сградата на Народното събрание под домакинството на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта и в присъствието на деца от Младежка мрежа “Мегафон”, които отправиха въпроси директно към политиците. На представянето на данните и препоръките в “Бележник 2024” присъстваха и членове на парламентарните комисии по здравеопазването, образованието, труда, социалните и демографските въпроси, както и на изпълнителната власт – МОН, МЗ, МТСП, МВР, МП,експерти от Столичната община, ДАЗД, АКСУ, АСП, НЗОК и др., които се включиха в обсъждането на държавните политиките за децата и семействата у нас през последната една година. 

Данни и основни изводи от доклада, както и оценките във всяка от деветте области на мониторинга бяха представени от Георги Еленков – директор “Политики за децата в НМД”, Антоанета Иванова – сдружение “Спина бифида и хидроцефалия” България, проф. Нели Петрова, председател на УС на Институт за социални дейности и практики, Калоян Дамянов – председател на Национална асоциация на ресурсните учители, а Илияна Картулева, Михаела Колева и Кристиян Мирчев от Младежка мрежа “Мегафон на НМД” поставиха директни въпроси на политиците в залата. Акценти пред Комисията бяха изнесени за три от общо деветте области на доклада: Образование (добър 3.78), Детско здраве (среден 3,49) и Правосъдие за деца (добър 3,77).

Експертното проучване отново се базира на данни от над 25 национални държавни и общински институции, анализа и оценките на 41 автори и 7 външни оценители, както и на мнението на над 3 200 деца, младежи и възрастни, участвали в анкетите за тазгодишното издание. Според НМД видими са качествените отлики между работата на служебни правителства и действието на редовен кабинет. Шестмесечното частично политическо затишие през втората половина на 2023 г. е доведло до ускореното приемане на редица закъснели реформи, в т.ч. в системата на социално подпомагане, социалните услуги, закрилата от домашно насилие, правосъдието за деца, осиновяването. Предприети са възлови реформи в образованието, ранното детско развитие, детското и майчиното здраве, устройството на ДАЗД. За поредна година обаче страната ни остава без приета Национална стратегия за детето (2024-2030 г.) – нужната основа за мултисекторна интегрирана подкрепа за децата и семействата. Особено важни са и политиките за преодоляване на регионалните различия в майчиното и детското здраве, ранната грижа, образованието, достъпа до услуги. Ключово е да бъде спрян регресът в системата на закрила.

Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност. Годишният доклад оценява напредъка на държавните институции в грижата за децата в 9 области – Благосъстояние, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие, Ранно детско развитие, Образование, Здравеопазване, Спорт, култура и свободно време и Детско участие. Ето и най-важното от всяка област.

Какво ни казват оценките в “Бележник 2024 – Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”

Благосъстояние на децата I среден 3,24

За десет години децата в България са намалели значително, а детската смъртност продължава да е една от най-високите в Европа. През 2013 г. живородените деца у нас са близо 66 600, а през 2022 г. са с 10 000 по-малко. Предварителните данни за 2023 г. са за под 50 000 раждания. Нивото на детска бедност в България е едно от най-високите в ЕС – 26.1%. Всяко четвърто дете в страната живее в лишения, а 43,5% от децата в риск от бедност изпитват материални лишения. Така 25% не могат да имат екипировка за игра навън, 16% не разполагат с подходящи книги за възрастта си, близо 15% не могат да имат поне едно хранене дневно с пиле, месо или риба, 19% нямат втори чифт обувки за сезона, а 27% не получават почивка извън дома поне за седмица. Уязвими са децата на трудовите мигранти – всяко четвърто дете у нас живее без единия или двамата си родители, тъй като те работят в чужбина. Близо 40 000 са отпаднали от образованието. Голяма част от тези деца, настанени за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства, остават невидими за държавата. Положителен напредък е осъществената реформа в системата на социалното подпомагане, благодарение на която размерът на социалните помощи вече се определя в зависимост от линията на бедност в страната с цел увеличаване на обема и обхвата на помощите. Проблем остава липсата на системни мерки за приобщаване на децата и намаляване на негативните влияния на социалната среда и географските различия върху условията им на живот. Още данни и инфографики са достъпни ТУК.

Семейна среда и алтернативни грижи I добър 3,67

И през 2023 г. подкрепата към родителите и децата в семейна среда и тези в алтернативна грижа (резидентна или от семеен тип) остава неефективна.  В средата на миналата година влезе в сила Наредбата за качеството на социалните услуги, но практиката показа неразбиране и затруднено прилагане на изискванията за качество в нея. Бяха предприети конкретни действия за ускорено закриване на четирите оставащи домове от стар тип, но в крайна сметка нито един не беше закрит, а МЗ се отказа от изграждането с европейски средства на предвидената инфраструктура за постоянна медицинска грижа. 2023 г. беше последната година, в която, след повече от десетилетие финансиране с европроекти, държавата трябваше да промени модела на приемна грижа. Реформа обаче не беше осъществена, а заличаванията на приемни родители бяха повече от вписванията. Приемната грижа като цяло търпи застой и от 2015 г. насам делът на децата от 0 до 17 години, настанени в приемни семейства, се е увеличил само с 1.5%. Към днешна дата настанените деца в приемни семейства в страната са близо 1500. Общо 52 780 украински граждани са останали в България. През учебната 2023/2024 г. в детските градини има 882 украински деца, а в училищата – 2 886 ученици, за които се осигурява допълнително обучение по български език. През 2023 г. са регистрирани рекордни 3843 случая на непридружени деца. Остават изцяло нерешени проблемите на закрилата и интеграцията на децата бежанци. Като ключов напредък в област Семейна среда и алтернативни грижи трябва да бъде отбелязана реформата в системата на осиновяване. Още данни има в статията ТУК.

Закрила на детето от всички форми на насилие I добър 3,54 

Тази област получава по-висока оценка заради промените в Закона за защита от домашно насилие, целящи по-ефективно правоприлагане и създаването на гаранции за защита на интереса на молителите, в т.ч. на пострадалите деца. Липсва инвестиция в кадрите в социалната система и реакция срещу продължаващия регрес в системата на закрила. Случаите на насилие над деца показват недостатъчните капацитет и ресурси на професионалистите, работещи със и за деца – социални работници, правоохранителни органи и др., които трябва да идентифицират и подкрепят децата и са ангажирани с превенция, съобщаване и реакция по случаи на насилие. Не се подкрепят програми за активна психологическа работа в училище, насочена към превенция и интервенция на училищния тормоз. Не функционира Националната информационна система към ДАЗД за унифицирано регистриране на данни за насилие над деца. През учебната 2022/2023 от МОН са регистрирани 3 319 инцидента на физически тормоз и на вербална агресия. Цифрите са непълни, защото случаите често не се огласява, докато не се усложнят и не достигнат до медиите. Едно от всеки 7 деца в България съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване в социалните мрежи, но няма осигурена устойчива държавна подкрепа за работата на Националния център за безопасен интернет, към който през 2023 г. са постъпили рекордните 46 300 сигнала. Сигналите за насилие в семейството са 563 – ръст от 2% спрямо 2022 г. и с 5,55% спрямо 2021 г. Регистрирани са и 63 обаждания за риск за дете, въвлечено в родителски конфликт. За поредна година държавата не успява да приложи ефективни мерки за превенция и намаляване на инцидентите в пътното движение. Има завишен брой загинали и пострадали на пътя деца – изгубилите живота си са 30 деца, а ранените са 1136. Още данни са достъпни ТУК.

Правосъдие за деца I добър 3,77 

Областта получава най-високата спрямо предходните години оценка поради важните промени от 2023 г. в НПК, ЗПФКПП, ЗМВР и Инструкцията за реда за осъществяване на задържане, свързани с по-доброто гарантиране на правата на децата, пострадали от и/или свидетели на престъпления, и на децата, заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. През 2023 г. обаче не се случи реформа в системата на борба срещу противообществените прояви и за по-добра превенция на детската криминализация. У нас няма единен стандарт за работа с деца в съдебни и извънсъдебни производства, продължава и насрочването на разпити на деца жертви в съдебна зала, а не в изградените около 70 специализирани “сини стаи” в страната. В България все още действат 3 институции със строг ограничителен режим, в които се интернират деца на различна възраст и с разнородна тежест на деянията, което е предпоставка за следваща криминализация. Непълнолетните извършители на престъпления (14–17 г.) са 3343, като осъдените са 868. Броят на осъдените младежи от 18 до 24 години обаче рязко нараства до 5394. Тази статистика показва, че в много случаи криминализирането на децата до 18-годишна възраст не е регистрирано и спряно успешно, а едва след пълнолетието им държавата за първи път ги „вижда“, вече обаче третирайки ги като обект на наказателна репресия. С положителен знак е частичното въвеждане на задължителна съдебна семейна медиация, но държавата продължава да показва неспособност за превенция и ефективно адресиране на силно ескалиращи родителски конфликти. Още от областта има ТУК. 

Ранно детско развитие I среден 3,44 

Макар през 2023 г. майчиното и детското здравеопазване да бяха посочени като приоритет в редица стратегически документи за развитие на здравната система, отчетените данни не показват значимо подобрение в практиките и здравните резултати. Устойчива е тенденцията дейностите по програми за проследяване на рискова бременност и за биохимичен скрининг да се изпълняват на не повече от 50% от заложеното. Не беше осъществен реален напредък по редица ключови направления на ранното детско развитие (РДР) – от въвеждането на Национална рамка за качество в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) до обединяването на управлението на детските ясли и детските градини. Положително развитие е конституирането на работна група за дейности, свързани с изработването на стратегически документ за РДР с хоризонт до 2030 г. У нас 19 907 деца под 16 г. са със степен на увреждане над 50%. Не се знае обаче колко реално са децата с увреждания или трудности в развитието, които не са регистрирани официално (с ТЕЛК решение). За броя на децата с увреждания и затруднения в развитието в ранна възраст изцяло липсват систематични данни. Поради нормативни пропуски има липса на достатъчно на брой и достатъчно качествени и разнообразни услуги за ранно обучение и грижа, както и на единни стандарти за услугите по РДР, които да обезпечават проследяване на резултати и качество. В много случаи услугите не успяват да обхванат най-критичната възраст за ранна интервенция, а именно от 0 до 3 години. Още данни и заключения са достъпни ТУК.

Детско здраве I среден 3,49 

След най-ниската за десет години назад оценка за миналата година 2,98, тази година областта е оценена с по-високата среден 3,49, поради приетите от НЗОК два допълнителни кода, чрез които от 2024 г. над 550 български деца и възрастни ще могат да кандидатстват за реимбурсация на медицински храни за домашно ползване. Беше постигнат и напредък в дейността на здравните медиатори. Друго основание за по-високата оценка е известният напредък в изграждането на Националната многопрофилна педиатрична болница без повече отлагане. В здравната система има силен недостиг на здравни кадри, проблем е ниското качество и обхват на акушерската грижа, липсват мерки за преодоляване на регионалните различия в майчиното и детското здраве. За 30 години броят на медицинските сестри е намалял двойно – от 53 810 през 1990 г. на 28 827 през 2022 г. Двойно по-малко са и акушерките в страната – от 53 810 днес те са 28 827. Драматично не достигат кадри и в други специалности. Педиатрите в България са само 1626 при над 1 милион деца, неонатолозите – само 141, детските кардиолози – 53, детски клинични хематолози и онколози – 23, детски хирурзи – 62, детски психиатри – 22. Детската смърност у нас е 4.8%, което остава над средните 3.2% за ЕС. Тенденцията детската смъртност да е значително по-висок в селата, отколкото в градовете (7.4% спрямо 4%), е трайна. Затова и сред препоръките в “Бележник 2024” са спешни мерки за решаването на кадровата криза в здравеопазването и за преодоляване на регионалните различия. Остава нерешен и проблемът с липсата на комбинирани здравно-социални услуги за деца с различни зависимости и психични страдания. Най-ниска възраст на лице, попаднало в болнична помощ във връзка с интоксикация е 8 години, а над 14% от учениците посочват, че са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество. Най-голям дял от тях са употребявали марихуана (11,9%), амфетамини (5,5%), кокаин (4,9%), хашиш (4,8%). Първата употреба на стимуланти започва средно на 16 г. Само в два града има програми за психо-социална рехабилитация на лица под 18 г., които са били зависими или са злоупотребявали с наркотични вещества, но и двете не се финансират от държавния бюджет и ползващите ги трябва да заплащат месечна такса. Държавата отказва да вземе мерки за ограничаване рекламата на хазартни игри, а психо-социалните вреди са сравними с тези от тежко депресивно разстройство и злоупотреба с алкохол. МЗ не събира данни за психичните заболявания и тяхното лечение при децата и юношите. На територията на страната са създадени едва две детски психиатрии – във Варна и София, а профилирани услуги в областта на детската и юношеската психиатрия са налични само в 3 града в страната. За 2023 г. са извършени 185 опита за самоубиства от деца, 8 са завършили с летален изход. Още за грижада за детското здраве четете ТУК. 

Образование I добър 3,78 

Децата у нас се учат в 1942 общообразователни училища. В момента в тях са записани 549 926 ученици от 1 до 12 клас. Техни преподаватели са 55 500 учители, 30% от тях са на възраст над 55 години. Данните от PISA илюстрират спешната нужда от реформи в качеството и равния достъп до образование у нас. България остава сред държавите с най-високи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им; от мястото, където децата живеят; от вида училище, което посещават.  И през 2023 г. у нас не е осъществен ефективен мониторинг на изпълнението на образователни политики, програми и проекти; липсва реално приобщаване на всички деца според специфичните им потребности; не се прилага цялостна политика за деца със СОП, фокусирана върху профилираното и професионално обучение и включването им в пазара на труда. Не беше въведен и компетентностен модел на подбор, обучение и атестация на директори и учители. Следва да бъде отчетено, че оценката в област „Образование“ в „Бележник 2024“ тази година е повишена заради инициираните от редовното правителство процеси за изготвяне на стандарт за качество на образованието, реформа в квалификацията и атестирането на педагогическите специалисти и промени в Наредбата за приобщаващо образование. Още за образованието у нас има ТУК.

Спорт, култура и свободно време I добър 3,82 

През 2023 г. продължиха проблемите на достъпа на децата до масов спорт и физическа активност. На много места спортните съоръжения в детски градини и училища са недостатъчни, в лошо състояние или липсващи. Масовият спорт за деца продължава да е хронично недофинансиран и оставен преимуществено на възможностите на семейството. От 2591 училища у нас едва 697 разполагат с физкултурен салон, чийто размери отговарят на законовите изисквания. 478 училища нямат никакъв салон или пригодено помещение. Състоянието на детските градини е дори по-притеснително – от общо 2551 детски градини със салон по стандарт разполагат едва 537, а 1259 изобщо нямат такова помещение. Една от причините за липсата на спортна инфраструктура за масов спорт е злоупотребата с публични средства. Отпуснатите през 2020 г. около 26 млн. лв. за изграждането на 24 училищни физкултурни салона в страната са платени, но поради нарушения в процеса на възлагане на обществени поръчки и липса на контрол, само два от салоните са реално построени. През 2023 г. са предоставени 405 стипендии на ученици от училищата по изкуства и култура, както и на ученици от общински училища, класирани на челни места на национални и международни конкурси. През 2023 г. за първи път бяха предвидени 2 млн. лв. за подкрепа на талантливи деца, след като сумата не беше променяна от 2014 г. Липсва достъп до качествено и разнообразно телевизионно съдържание за деца в ефира на обществената БНТ. Над 80% от децата до 18 години у нас имат достъп до таблет, компютър или телефон. Средната възраст, на която придобиват собствено устройство е 8 години. Наред с най-посещаваните платформи, децата използват и платформи като Tinder, OnlyFans и BeReal – мрежи, в които могат да бъдат свидетели на вредно съдържание. С възрастовите групи процентът на използващи тези платформи нараства, а потребители на платформите има дори в групата от 3 до 5 години. Настоящата тематична област все пак получава малко по-висока оценка в „Бележник 2024“ заради редица положителни инициативи, сред които осъществяваната за втора поредна учебна година НП „Заедно в изкуствата и в спорта“. Нужно е обаче реализирането, при сътрудничество между МОН и ММС, респ. МОН и МК, на програми с далеч по-широк национален обхват, фокусирани върху осигуряването на достъп и стимулирането на интереса на всички деца към занимания със спорт, култура и изкуство във и извън образователния процес. Още данни по темата има ТУК. 

Участие на децата I добър 3,57

През 2023 г. гарантирането на автентично и съдържателно участие на всички деца остава предизвикателство. Обществото, институциите и професионалистите, работещи с деца, не разпознават устойчиво нуждата децата да изразяват мнения и граждански позиции по засягащи ги теми и да бъдат последователно и подходящо информирани за правата си. Не се осигурява достъп до разбираема за децата обществена информация за закони и политики, свързани с тях. Държавата и общините не използват дигитални инструменти за допитване до децата. По мнение на децата, властта не се интересува достатъчно от тяхната гражданска оценка, понеже децата не са гласоподаватели, като нерядко самите политици се държат „детински“, неглижират и омаловажават детския глас и показват неразбиране на правото на децата на автентично гражданско участие. Пилотните инициативи за обучение на деца по права на човека и граждански активизъм са с ограничен обхват, ресурс и ползи. Остава необходимостта от приемането на Национална визия за детско участие, която да гарантира безопасно, приобщаващо, овластяващо и устойчиво детско участие и въздействие във всички относими сектори и обществени отношения.

Тази година „Бележник” на НМД е публикуван в две версии – кратка и пълна версия на доклада.

Съкратената версия на „Бележник 2024” е достъпна тук.

Пълният доклад в 136 страници данни, инфографики и анализ на български език е достъпен тук.

Част от кампанията по представяне на „Бележник 2024” е и видео с държавници от законодателната и изпълнителната власт, които през годините са използвали в ежедневната си работа доклада, уповавайки се на експертните данни, текстовете, препоръките и оценките, поместени в ежегодния мониторинг на НМД.