България и ромите: Макар и бавни, промените са възможни
16 април 2024 г.
„Вие, българите, сте богати, имате мивки с течаща вода“, казали ромските жени пред медиатори - доверените лица на хората от махалите, които обясняват, съветват, успокояват. Те са мост и преводач през различни култури.
Пред кабинета на д-р Попов, акушер-гинеколог в АГ- отделение и редови ординатор, който работи с ромските жени от близо 40 години, в общинската болница „Св. Иван Рилски“ в Дупница, чакат две жени и едно дете. Детето е на 14 и това е втората негова бременност. Как се е стигнало дотук не се обсъжда в момента. Майката и бабата, която едва ли е на повече от 40, чакат докторът да каже има ли опасност от тежки усложнения по време на бременността или не. „Детето трябва да бъде прегледано, а по закон аз не мога да преглеждам момиче на такава възраст, освен в присъствие на майката”, обяснява лекарят.
Мост и филтър между различни традиции
Помагат му Надка Методиева и Даниела Благоева - две жени от ромските махали на Дупница, които работят като здравни медиатори от 2007 година, а от една година работят като такива и в болницата. Те са доверените лица на жените от ромската махала. Те са тези, които познават историите им, бита им, празниците им. Те превеждат, обясняват, съпровождат, съветват, успокояват … Те знаят точните думи, които трябва да чуе пациентката, която за първи път постъпва тук. Те са тези, които ще кажат на таткото, свекървата, зълвата, петте ѝ деца и всички останали от голямата фамилия, че когато дойде моментът, тяхното място не е пред залата за раждане, че трябва да почакат отвън, че болницата има свои правила, различни от правилата в махалата. Те са и мост, и филтър между различни култури и различни традиции.
Заедно с двете здравни медиаторки и с Цвета Петкова - член на управителния съвет и експерт на Национална мрежа на здравните медиатори, напускаме болницата и тръгваме към Гиздова махала. Близо четвърт век Цвета Петкова работи за развитието и социалното включване на ромските общности. Познават я. Слушат я. Уважават я. Била е няколко години координатор в ромска общност в Северен Рейн-Вестфалия и се опитва да пренесе добрата част от германския опит и тук.
Тръгваме из квартала. Боклуци, кучета, порутени огради. Жените са се събрали на обичайните места, предупредени са, че идваме. Там ще се запознаем с още три здравни медиаторки - Албена Димитрова, Ани Стоянова и Сашка Христова, които чакат Цвета. И ще започнат да си говорят с нея - разговор, който сякаш е прекъснат преди глътка кафе.
Помощ за здравна превенция
„Ние - неправителствените организации, отиваме там, където държавата няма финанси или експертиза и там, където частният бизнес няма интерес“ - казва д-р Радосвета Стаменкова - изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП). Това е водеща неправителствена организация в страната и региона с над 30-годишен опит в областта на здравната превенция и информация, репродуктивното здраве и застъпничеството за каузите на уязвими групи.
През 2015 проф. Търнев и екипа му от Фондация здравни проблеми на малцинствата за първи път пилотират модела за работа на здравни медиатори в лечебни заведения в 3 общини. През 2023-2024 отново по пилотен проект 21 здравни медиатори работиха в 8 болници в 7 общини. По този модел вече са обучени и сертифицирани над 60 души за работа в лечебни заведения.
Какво вършат здравните медиатори
„Здравните медиатори трябва да са хора от уязвимата група, в която работят, да говорят езика ѝ, да са комуникативни и да имат минимум средно образовани“, казва д-р Стаменкова. Основните отделения, в които работят, са АГ и педиатрия – тоест там, където идват майките с децата. Майките не знаят как да се държат в болница: не знаят, че не може да си оставиш детето и бързичко да изтичаш до махалата - не за друго, а защото няма кой да се погрижи за другите ти деца… Или че не може с чехлите, с които си навън, да си вътре.
Медиаторът обикновено е на пряко подчинение на старшата сестра в болницата. Негова е деликатната задача да обясни на медицинския персонал, че ромите не са втора или трета ръка хора и не е добре да бъдат държани в отделни стаи, където няма хладилници за децата… Медиаторът работи с пациентките, помага при постъпването им в болницата.
В малките населени места, където има възрастни хора, медиаторите помагат и на тях. Няма значение дали са българи или роми. Той теренът те учи. И ти инстинктивно разбираш, че си там, за да помогнеш на нуждаещи се…
Автор: Еми Барух
Източник: DW България
Сходни публикации
15 август 2024 г.
Конкурс за отпускане на стипендии на ромски жени и момичета, изучаващи специалностите Акушерка или Медицинска сестра, които са студенти във втори, трети или четвърти курс през академичната 2024-2025 година
Фондация „Тръст за социална алтернатива" обявява начало на конкурс за отпускане на стипендии за академичната 2024/2025 г. на
27 май 2024 г.
Празникът на етносите и толерантността – 19-и Детски ромски фестивал „Отворено сърце” ще се проведе на 31 май -1 юни. Какво да очаквате?
Детски ромски фестивал „Отворено сърце“ се провежда ежегодно от 2003 г. насам със съдействието на Община Велико Търново.
25 април 2024 г.
Национални лагери за ромски младежи между 16 и 21 години „Заедно напред"
От днес започва кампанията за набиране на кандидати за националните лагери „Заедно напред”. В следващите дни до 02.07.2024г. ще