Рекорден брой деца и възрастни оцениха политиките на държавата за „Бележник 2024”

Над 3 200 възрастни и деца и младежи до 18 г. се включиха в анкетите на Национална мрежа за децата (НМД) с мнение за свършеното от държавата през последната година в политиките за семействата и децата у нас. Оценките им в общо 9 области ще залегнат в мониторинговия доклад „Бележник 2024 – Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”, който НМД ще представи в края на месец април.

Броят младежи, родители и професионалисти, попълнили въпросниците, е рекорден в сравнение с предходни години. За новия “Бележник 2024” мнението си са дали 1 474 деца и 1 765 възрастни от цялата страна. Заради засиления интерес НМД остави анкетите отворени две седмици по-дълго спрямо първоначално определения срок. Въпросниците бяха разпространени от десетки медии, както и през контактната мрежа на Младежка мрежа “Мегафон” с училища и младежи в страната. От НМД са признателни за съдействието и от страна на Министерството на образованието и науката, което изпрати анкетите към училища и директори с покана да дадат гласност на проучването сред родителите и учениците.

Оценките в „Бележник 2024” няма да бъдат обявявани до официалното представяне на доклада през април, но от НМД разкриват сферите, които включилите се са определили като най-важни за тях. Активността на респондентите в отделните теми показва, че за възрастните най-важната тема е образованието, а за децата – спортът и свободното време. Като втора най-важна тема двете области обръщат местата си – спорт и свободно време при родителите и образование – за децата. На трето място по важност и двете групи поставят закрилата от всички форми на насилие. От отговорите става ясно и че има слабо познаване на правата на децата жертви или извършители на престъпления.

Над 70% от включилите се възрастни са на възраст между 30 и 50 г. Над половината (55%) са от голямо населено място, 35% от малко селище, а 10% са от София. Сред децата и младежите 80% са между 14 и 17 години, по 10% са тези под 14 г. и току що навършилите пълнолетие. Над половината са от големи градове, 43% са от малки населени места, а 5% са от София. 

Близо 61% от възрастните смятат, че детската бедност се увеличава. 52% считат, че децата в бедност имат ограничени или никакъв достъп до спортни занимания, култура или пълноценно свободно време. На същото мнение са и 47% от младежите. Над една трета от децата – 37% споделят, че през последната една година са имали много малък или никакъв достъп до дейности, свързани с култура – театър, кино, концерти. 

56% от възрастните заявяват, че малко хора знаят как и към кого да подадат сигнал, ако правата на децата се нарушават от някоя институция. При младежите 38% заявяват, че са малко децата, които знаят какво да направят, а 12% заявяват, че изобщо не знаят към кого могат да подадат сигнал.

33% от възрастните смятат, че децата в детските градини много често или често стават обект на насилие. По отношение на училищната среда процентът скача двойно – 66%. При младежите процентът също е висок – 57% смятат, че в училище има насилие – според 36% – често, според 21% – много често.

Сред възрастните 44% смятат, че децата много често или често търпят насилие вкъщи. Само 0.2% смятат, че никога не се случва насилие над деца в домашна среда, като близо 45% смятат, че малко деца имат възможност (или тя е ограничена) да споделят за упражненото над тях насилие, за да бъде прекратено то, а 51% са на мнение, че няма никаква или много малка екипна работа между отговорните хора и институции, така че насилието да бъде прекратено, а детето да получи необходимата помощ и подкрепа. По мнението на децата и младите хора – малко деца имат възможност да споделят с възрастен за упражнено над тях насилие – 30%, а 48% смятат, че държавата успява в твърде малко случаи или изобщо не успява да помогне на те. Сред възрастните 61% са на мнение, че се прави твърде малко за превенцията срещу насилието или действията са неадекватни. 55% смятат, че децата често са жертви на дискриминация и език на омразата, 83% смятат, че децата изобщо или много слабо са предпазени от злоупотреба в интернет.

Близо 54% от възрастните потвърждават, че има увеличение на броя на децата, които често употребяват психоактивни вещества (алкохол, цигари, наркотици), при това голямо. Същото се потвърждава и от мнението на децата – над 36% заявяват, че броят им се увеличава много, а 52% от младежите потвърждават, че законовото ограничение да не се продават алкохол и цигари в магазините се спазва рядко или изобщо не се спазва.

Сред възрастните 60% са на мнение, че няма никаква подкрепа за децата, употребяващи психоактивни вещества, или че възможностите са малко и малко деца имат достъп до тях. 58% смятат и че децата не получават психична подкрепа или тя е трудно достъпна и за малко от децата. Същото заявяват и близо една трета от младежите – 28% не се чувстват подкрепени от професионалисти (психолози, педагогически съветници, лекари), когато имат проблем (стресирани са, депресирани, тъжни, уплашени). 

В раздел Образование възрастните дават по-скоро позитивна оценка по отношение на усилията да няма отпадащи от системата деца, а отпадналите – да бъдат върнати в училище. 43% обаче смятат, че не са достатъчно училищата, които успяват да накарат всяко дете да се чувства пълноценно и да се развива, независимо дали се различава с нещо от другите. Същото потвърждават и 36% от младежите.

Сред възрастните 46% смятат, че училището изобщо или в много малка степен успява да подкрепи личностното развитие на децата, а 51% смятат, че е ниска подкрепата и в областта на дигитално-медийната грамотност.

Не такова обаче е мнението на децата и младежите. Според анкетите 59% сред тях смятат, че личностното развитие се подкрепя винаги или почти винаги, а 51% заявяват, че дигитално-медийната грамотност се подкрепя в голяма или много голяма степен в училището, в което учат.

На въпроса “Родителите получават ли достатъчно подкрепа от държавата, за да са пълноценни семействата и да са щастливи децата?” 20% от възрастните смятат, че семействата изобщо не получават подкрепа, а 53% че тя е изключително недостатъчна и за много малко хора. Същото смятат и децата – близо 14% отговарят, че такава подкрепа изобщо липсва, а 46% – че такава получават твърде малко родители. 

Прави впечатление големият дял хора, които заявяват, че не са запознати с проблемите в област “Детско правосъдие”. Така например 30% не са запознати с нуждата от гарантиране на децата, които са жертви или свидетели на престъпление, на изслушване, което е съобразено с възрастта им и с това, че са преживели насилие. 37% не са запознати и дали съдът осигурява качествена защита (адвокат) за децата жертви на престъпление/децата в конфликт със закона, а 30% не знаят дали когато децата имат проблем със закона, отношението към тях е съобразено с това, че са деца, а не възрастни.

Близо 55% от младежите заявяват, че през последната година в голяма или много голяма степен са имали достъп до свои любими спортни дейности. Всяко пето дете, обаче, споделя, че в много малка степен или изобщо не е имало възможност да се занимава с предпочитан спорт, а 38% не са имали достъп до театър, кино, концерти и други културни дейности. Че децата имат ограничен достъп до културни дейности смятат и 40% от възрастните, а почти толкова (38%) посочват, че няма достъп и до спортни дейности. В голяма част от препоръките в отворените въпроси възрастните споделят мнението, че за децата не са достъпни безплатни възможности за спортни занимания – към спортни клубове или в рамките на самите училища, като така възможността едно дете да спортува е оставена изцяло на финансовите възможности на родителите. 

Още данни от останалите области в „Бележник“, както и най-честите препоръки, дадени във въпросите с отворен отговор, са достъпни в сайта на НМД тук.

Както всяка година, за “Бележник 2024” НМД отново ще се позове на множество данни, събрани от отговорните министерства, на мнението на експертите в отделните области на доклада, както и на независимата оценка на външните оценители. Осреднените оценки от 2 до 6 от анкетите ще бъдат добавени към финалната оценка, като по този начин ще се отрази и мнението на широката общественост.