English   14440 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Институт за пазарна икономика дава началото на петата година от инициативата „265 истории за икономика“

 
Институт за пазарна икономика дава началото на петата година от инициативата „265 истории за икономика“
Индустриални общини за поредна година са лидери по заплати в страната
ИПИ дава началото на петата година от инициативата „265 истории за икономика“


Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg), навлиза в своята пета година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните интерактивни карти на „265 истории за икономика“ превърнаха инициативата в единствения редовен и актуален източник на данни, анализи и коментари за общинското развитие, базирано на данни от официални източници.

Къде са най-високите заплати в страната?

ИПИ открива петата година на инициативата с карта на заплащането по общини през 2022 г. Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение лица в частния и обществения сектор в 265-те общини в страната. Картата на заплатите дава различен поглед към икономиката на страната, като разкрива успешни примери за развитие както в големите икономически центрове, така и в по-малки индустриални общини. ИПИ отново публикува и по-дълъг ред данни (за периода 2018-2022 г.), което дава възможност за проследяване на динамиката през последните пет години.

Най-високата средна брутна месечна заплата на наетите лица в България[2] за 2022 г. е в община Челопеч (3 398 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 949 лв.), а на трето място е изненадата тази година – община Кнежа (2 813 лв.). Първите три места се заемат от общини, в които са позиционирани водещи компании от добивната индустрия, енергетиката, селското стопанство и преработката на маслодайни култури. На четвърта позиция е Столична община (2 475 лв.), следвана от общините Раднево (2 450 лв.), Пирдоп (2 440 лв.) и Гълъбово (2 260 лв.). Топ 10 се допълва от общините Девня (2 156 лв.), Панагюрище (2 050 лв.) и Божурище (1 925 лв.).



За поредна година прави впечатление, че най-високите средни заплати са в малки общини, на чиято територия оперират големи компании, които формират значителна част от трудовите доходи в района. В топ 10 преобладават общините от Средногорието, които имат силна добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и общините, които приютяват най-големите енергийни компании в страната. Интересен е пробивът в топ 10 на община Кнежа, където има силно развито зърнопроизводство, и в която е базиран най-големият производител на слънчогледово олио в страната – стопански дейности, които отчитат много силни финансови резултати през 2022 г.

Сред големите областни центрове най-високите средни възнаграждения са в Столична община – 2 475 лв. (4-то място в страната), община Варна – 1 642 лв. (17-то място в страната) и община Пловдив – 1 584 лв. (22-ро място в страната). Отново наблюдаваме силно представяне на индустриалните общини в периферията на трите водещи икономически центъра. В топ 25 по заплати в страната влизат 1) общините Божурище, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица и Куклен до Пловдив.




Положителните процеси от последните години водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2018-2022 г. (виж карта на динамиката). Средната заплата на наетите лица в 215 общини в страната бележи ръст между 40% и 70% за четири години. В големите общини (Столична, Пловдив и Варна) ръстът на възнагражденията е над 50% в периода 2018-2022 г. Най-висок ръст се наблюдава в общини, които не са били сред лидерите по възнаграждения, но през последните години са привлекли нова инвестиция или съществуващи компании са се разраснали и са подобрили значително своите резултати. Такива са примерите на общините Кнежа, Брезник и Куклен. В района на Крумовград също се наблюдава сериозен ръст на възнагражденията.

Какво предстои за „265 истории за икономика“?

През петата година на инициативата ИПИ ще продължи да публикува всяка седмица интересни данни в икономическата и социалната сфера на общинско ниво. Вече са налични данните от отчетите на нефинансовите предприятия през 2022 г. като от началото на годината публикувахме карти и материали за добавената стойност на предприятията и чуждестранните преки инвестиции. През следващите седмици ще продължим да публикуваме водещи индикатори за дейността на предприятията, като например приходите от продажби, произведената продукция и инвестиционната активност. Заедно с това през годината ИПИ ще продължи да обогатява всички рубрики с нови показатели и карти.

Всички карти могат да се разгледат на страницата на инициативата. Голяма част от данните се публикуват за пръв път за свободно ползване. ИПИ изказва благодарност към всички партньори, които подкрепиха инициативата.

Институт за пазарна икономика www.ime.bg / www.regionalprofiles.bg Инициатива на ИПИ „265 истории за икономика” www.265obshtini.bg

За контакти: 02/952 62 66, 952 35 03 Весела Добринова, vessela@ime.bg Адриан Николов, nikolov@ime.bg Петър Ганев, ganev@ime.bg
________________________________________

[1] Инициативата на ИПИ „265 истории за икономика” е възможна благодарение на изключителната подкрепа на водещи компании в страната. Екипът на ИПИ изказва признателност за подкрепата на Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Челопеч, Лидл България, Виваком България, Кока-Кола ХБК България и ОББ.
[2] НСИ предостави данни за броя на наетите лица и средната брутна заплата за 264 от 265-те общини в страната. Данните за наетите и средната заплата в община Мирково са конфиденциални спрямо правилата за статистическа тайна в Закона за статистиката. Наличието на голям работодател в добива и преработката на метали в община Мирково подсказва, че Мирково също е сред лидерите (топ 10) по заплащане в страната.



Сходни публикации

Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)

Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)

Кристина Христова, директор направление „Проверка на фактите“, Factcheck.bg, към Асоциацията на европейските

Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС

Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС

Онлайн консултация за мнения и предложения за това как да направим по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС се

Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и

Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“

Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е