Eurochild: България е на второ място в Европа по дял на децата в риск от бедност

На 20 ноември общоевропейската мрежа Eurochild публикува доклада
Правата на децата: политическа воля или не?
Доклад на Eurochild 2023 за децата в нужда в цяла Европа

Най-много деца в риск от бедност или социално изключване има в Румъния- 41,5%, България е на второ място с 33,9% 

Общоевропейската мрежа Eurochild представи годишния си доклад за детската бедност в страните от Европа. Анализът Правата на децата: политическа воля или не? се позовава на данни, предоставени от 38 членове на Eurochild в 26 държави и включва препоръки към всяка страна за справяне с детската бедност и социалното изключване, дискриминацията, грижата здравето, онлайн безопасността и услугите в ранна детска възраст.

Документът дава оценка на това дали националните планове за действие по Европейската детска гаранция са в съответствие с актуалното състояние и нуждите на страните от подобрения в детските политики и очертава бъдещите приоритети, към които вземащите решения в ЕС и националните правителства могат да се стремят, за да отговорят на нуждите на най-уязвимите деца.

За изготвянето на анализа и препоръките в доклада от българска страна съдействие към Eurochild e оказано от Надежда и домове за децата – клон България, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ и Национална мрежа за децата, в качеството й на член на общоевропейската мрежа и основен национален партньор за България в редица фокусни политики, сред които и ефективното прилагана на Европейската детска гаранция.

Какво показва докладът в частта за България

Ключови за страната ни теми са детските права в следните области: онлайн безопасност; децата, сазегнати от войната; участие на децата в решенията, които ги засягат и в обществения дебат по важните за тях теми. Според Eurochild у нас липсва разбиране за правата на децата, а позицията на дете, спрямо тази на възрастен, се омаловажава, което е основна пречка за по-широкото им гражданско участие.

В България ясно се наблюдават движения против правата на децата и човешките права като цяло. Факт, който е особено приложим за деца, които отстояват своите възгледи срещу така наречените „традиционни обществени норми“ и деца от малцинствени групи (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността). Тяхната уязвимост до голяма степен се дължи на широко разпространените дискриминационни нагласи, високото ниво на дезинформация, фалшиви новини и ежедневна реч на омразата.

Горещата линия на Центъра за безопасен интернет получава рекорден брой сигнали, 90% от които са за онлайн сексуална експлоатация, включително тормоз и сексуално изнудване. Качеството на Националната детска телефонна линия (вторият инструмент в България за подкрепа на деца, които са жертви на насилие заедно с Държавната агенция за закрила на детето – ДАЗД) е с влошено качество през последните години поради липсата на необходимата експертиза сред служителите, които го управляват, включително липса на квалификация за предоставяне на психологическа подкрепа за обаждащите се и търсещи помощ деца.

Системата за закрила на детето в България остава реактивна, като в нея влизат около 2000 деца годишно. Отделите за закрила на детето все още имат сериозен недостиг на персонал и голямо текучество. Съществуват и пропуски в действията за насърчаване на промяна на нагласите, които стигматизират бедността и маргинализацията. Правата на децата се подкопават и нарушават в жилищата от нов тип, които по идея трябва да предоставят нов тип грижа спряво институционализирания модел на отглеждане на деца. Липсват усилия за изграждане и укрепване на междусекторно сътрудничество и координация между всички публични институции, съставляващи всички елементи на системата за закрила на детето.

България е с най-голям дял на непридружени непълнолетни сред страните-членки на ЕС. От началото на войната в Украйна близо 150 000 украински бежанци са минали през България, около 40% от тях са деца. Под 10% от тях (около 2200 деца) са записани в българската образователна система. Eurochild подчертава, че достъпът на всички деца бежанци до образование и социални услуги трябва да е над политическите ангажименти на държавите. Семействата обаче остават изправени пред редица практически пречки в достъпа до образование, като езикови бариери и нисък административен и финансов капацитет на доставчиците на услуги за записване, посещаване на облазователна институция и подкрепа в училищна среда.

Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020–2030 г. предвижда засилване на фокуса върху децата и младежите. Заложените дейностии включват програми в подкрепа на деца с психични заболявания и техните семейства, борба с насилието над деца и обучение на здравни специалисти и общопрактикуващи лекари за интегриране на дейности и услуги за ранна диагностика на психични проблеми. В стратегията е заложено и разработването на публичен регистър на одобрените квалифицирани специалисти, оказващи психично-здравна помощ на деца и младежи. За да има реално положителен ефект от заложеното в тратегията е необходимо по-стабилно събиране на данни за психичното здраве на децата в България. Препоръката на Eurochild е да бъде направено картографиране на нуждите на децата и да се предостави подкрепа директно на място в училищата, за да се помогне на учениците да се справят с изискванията на образователната система.

В частта за България докладът на Еuropchild отбелязва някои ключови дейности за правата на децата от страна на партниращите в доклада организации. За Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ те са в посока овластяването на децата да станат правозащитници, за Надежда и домове за децата – клон България – окончателна деинституционализация и подкрепа за каузата всяко дете да расте в семейна среда, а за Национална мрежа за децата – застъпничество за реформи в българската съдебна система за деца и младежи.

В България има общо 1,18 милиона деца, 33,9 % от които живеят в риск от бедност и социално изключване към 2022 г. Това се равнява на приблизително 403 004 български деца в нужда. Процентът на децата, изложени на риск от бедност и социално изключване, се е увеличил от 2021 г. насам. Има сериозно несъответствие между общия процент на детска бедност и този на децата от различен етнически произход – нарастват съответно 37,5% деца от турски етнически произход и 69,4% от ромски произход в бедност. Близо 20% от децата в България живеят в домакинства с три и повече деца. Именно те са традиционно изложените на най-висок риск от бедност и социално изключване. Предимно деца от маргинализирани общности и деца с увреждания са настанени в места за извънсемейни грижи на държавен бюджет. Според Eurochild причината за това е последователното неприлагане на „принципа на необходимостта“ при разделянето на деца и семействата им.

Анализът отбелязва с положителен знак:

• Премахването на таксите за детски градини и ясли, като подход за справяне с детската бедност;
• Увеличено е майчинството за родителите, които отлеждат деца през втората им година, както и размерът на данъчните облекчения за работещи родите.

Въпреки това недостатъчно е предоставянето на интегрирана подкрепа за най-бедните и маргинализирани семейства с деца. Въвеждат се редица пилотни инициативи, насочени към различни аспекти на бедността, но те не са устойчиви във времето и извън пилотната си фаза не се превръщат в стабилна национална политика с ясни критерии за оценка и постоянство в постигането на ясно заложени резултати.

Прилагането на Европейската детска гаранция в България

България създава и публикува своя Национален план за действие по прилагането на Европейската детска гаранция през декември 2022 г. Планът идентифицира най-нуждаещите се групи деца в страната, а именно деца с увреждания, деца в миграция и бежанци, деца от малцинствен произход, деца в алтернативни грижи и тези, които напускат грижите, особено децата в домове и децата от домакинствата с повече от три деца,както и децата в семейства с един родител. Планът подчертава значението на регионалните различия по отношение на дела на децата в риск от бедност и социално изключване, като например деца, живеещи в изолирани и труднодостъпни региони, които са подложени на множество рискови фактори. Документът съдържа мерки срещу социалното изключване и борбата с детската бедност, но те не са конкретно обвързани с целевите групи деца в нужда. Планът не включва и стабилни индикатори и рамка за мониторинг на това как мерките ще бъдат приложени или координирани между отговорните държавни институции.

За да се гарантира ефективното прилагане на мерките в Националния план от Eurochild препоръчват разработването на инструмент за оценка на резултатите по общини, а не на национално ниво. Това би помогнало за адресиране на регионалните различия. Препоръчва се още търсене на обратна връзка от децата и техните семейства, за да се осигури цялостна картина за ефективността, както и работеща междусекторна координация между представители на всички институции, отговорни за грижата и закрилата на децата на общинско ниво за подкрепа на всяко дете в нужда. От общоевропейската мрежа очакват отговорно отношение на най-високо политическо ниво за мониторинга и оценката на резултатите от Европейската детска гаранция. Сред неправителствените организации обаче има опасения, че Гаранцията ще се прилага формално и като поредния проформа документ, чрез който институциите ще отчитат дейността си, вместо да изграждат реални политики за подобряване живота на децата в България, се казва в доклада Правата на децата: политическа воля или не?.

Детската бедност в Европа

Децата в бедност и социално изключване имат по-малък шанс за добри постижения в училище, за добро здраве и за реализиране на пълния им потенциал в живота им на възрастни. Според последните данни на Евростат за 2022 г. 24,7% от децата в ЕС са били в риск от бедност или социално изключване. В сравнение с 2021 г. детската бедност се е увеличила в 8 държави и е намаляла в 19 страни. Румъния има най-много деца в риск от бедност или социално изключване – 41,5%. България е на второ място с 33,9%, а на трето е Испания с 32,2%.

Най-голямо нарастване в детската бедност има в Словакия и Франция, като се регистрира увеличение съответно от 5,0% и 4,7%. Най-значителен спад се наблюдава в Люксембург (-5,4%), Унгария (-5,2%) и Гърция (-3,9%). Процентът на децата в риск от бедност или социално изключване в страните, които очакват присъединяване към ЕС, остава много по-висок спрямо страните от Съюза, като най-висок е в Турция – 45,2%. Изключение прави Сърбия с 27,5%. За Украйна няма данни от Евростат. За страните от Обединеното кралство данните са от Националната статистическа служба на Обединеното кралство. За 2022 г. Англия има 30,8% деца в риск от бедност или социално изключване – увеличение от 0,15% спрямо 2021 г.

Пълният доклад Правата на децата: политическа воля или не? е достъпен в сайта на Eurochild тук.

До дни се очаква публикуването на оценките по държави с превод на съответния език.

#ChildRights #ChildPoverty #ChildGuarantee #EuropeanSemester

Eurochild обединява над 200 организации в 37 държави в Европа и осъществява застъпничество за правата и благоденствието на децата в близко сътрудничество със структури на Европейския съюз. Национална мрежа на децата е член на Eurochild повече от 10 години и е основен национален партньор за България в редица фокусни политики, сред които и ефективното прилагана на Европейската гаранция за детето (ЕГД) – инициатива на ЕК за достъп до здравеопазване, образование, детски грижи, приемливо жилище и подходящ хранителен режим за застрашени от бедност и уязвими гупи деца в ЕС.