На форум за жените в политиката зам.-председателят на Народното събрание Росица Кирова обяви, че ще стартира надпартийна общност за жените в парламента, Надежда Йорданова призова всички да се включват в политиката и да не се отказват
30 ноември 2023 г.
Зам-председателят на Народното събрание Росица Кирова обяви, че ще организира надпартийна общност за жените в парламента по време на събитието “Жените в политиката - на местно, национално и европейско ниво”, което се проведе на 28 ноември, организирано от Българска платформа към Европейско женско лоби в София. Според нея политическите различия не бива да спират сдружаването между жените народни представители и съвместната им работа за общи цели като демократичност, справедливост и по-малко корупция. Освен това тя заяви и своето намерение да започне дискусия с колегите си от Народното събрание за законодателна инициатива, стимулираща квотите в партиите, тема, която предизвика бурна дискусия на форума.
От своя страна, Надежда Йорданова призова всички да се включат в политиката и да не се отказват, защото си заслужава, въпреки денонощната работа и въпреки че това ги превръща в обект на атаки от различни страни. Самата тя сподели, че по време на активната ѝ законодателна дейност относно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие е била многократно предупреждавана, че ще плати политическа цена и по-добре да не се захваща. Жертвите на насилие, които са били част от новините по това време обаче - 3 жени в рамките на само 10 дни - са я убедили, че “всяка политическа цена си заслужава”.
В първия панел на събитието - “Жени и избори – предизвикателствата пред жените в политиката. Джендър мейнстрийминг в политиките на Република България” - дискусията бе между зам-председателя на 49-то НС Росица Кирова, народните представители д-р Александър Симидчиев и Илина Мутафчиева, общинския съветник от Пловдив д-р Веселка Христамян и кандидата за кмет на Казанлък Яница Станчева. Всички те се обединиха зад мнението, че е необходимо целеносочено образование за равнопоставеността между половете, за да може в България стереотипите за женските и мъжки роли да бъдат преодолени. Именно негативните нагласи към участието на жените в политиката са една от основните пречки, с които всички участнички в панела са се сблъсквали в кариерата си. “Не е демокрация, ако 52% от населението няма възможност за равно участие”, цитира д-р Христамян, която посочи и необходимостта от интегриран подход за справяне със стереотипното мислене.
Вторият панел бе с международно участие – Мери Колинс, главен секретар на Европейско женско лоби и Шерил Томас, директор на американската организацията Global Rights for Women - и бе посветен на политиките и законите за домашното насилие и насилието над жени в България, ЕС и САЩ. За настоящите проблеми в България взеха думата Дияна Видева, основател на Асоциация “Деметра”, и Теодора Крумова, основател на Център за междуетнически диалог “Амалипе”.
Мери Колинс обясни какво означава да има Директива на ЕС за борба с домашното насилие и насилието над жени – директивата гарантира минимален стандарт на защита на жените, под който никоя държава не трябва да пада и който ще важи еднакво за всички жени в Европейския съюз. Директивата е много важна в този момент и все още предстои да бъде гласувана, като спорна тема за държавите-членки е тази за изнасилването, която повечето страни - включително България - предпочитат да третират самостоятелно като криминален проблем, подход, който обаче досега не дава добри резултати и е в ущърб на правата на жените. Според данни на GREVIO – органът от експерти, който следи за имплементирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие - именно изнасилването е най-рядко докладваното в полицията престъпление. Огромен проблем е факта, че за да бъде доказано изнасилване в България и много други държави, се изисква да се докаже съпротива от страна на жертвата, която съпротива обаче не задължително е част от естествената психологическа реакция на жертвите в този момент и това поставя под въпрос справедливия процес в съда, ако изобщо изнасилването стигне до етапа на съд.
„Ако държавата не осигурява пари за подслони, горещи линии, правна помощ и всички останали специализирани услуги, законът реално не функционира“, (сподели Шерил Томас от организацията Global Rights for Women, която от 1993 година работи за постигане на ефективна системна и правна реформа за прекратяване на насилието над жени и момичета. В Минесота през 1972 г. е открит първият в САЩ подслон за жени, преживели насилие, а щатът има свой Закон за защита от домашно насилие от 1977 г. 30 години опит са демонстрирали, че ако липсва финансиране от страна на държавата обаче, каквито и мерки да са разписани законодателно, тяхното изпълнение е невъзможно и обезсмисля законите. Дияна Видева, основател на Асоциация “Деметра”, която има центрове за услуги за жертви в градовете София, Пловдив и Бургас, потвърди думите ѝ. Липсата на финансиране и устойчивост е сред водещите проблеми за организациите, които работят за жертвите на насилие, като е необходимо финансиране за специлиазирани услуги - така, както са разписани в Закона за защита от домашното насилие – вместо те да се финансират по Закона за социалните услуги, което към момента е крайно недостатъчно и неадекватно, поради спецификата на случаите на насилие над жени и домашно насилие.
Проблемите на ромска общност бяха споделени от Теодора Крумова от Център за междуетнически диалог “Амалипе”. Тя подчерта, че домашното насилие не е въпрос на традиции, а на нагласи, чиято промяна отнема време. По отношение на ромските жени обаче негативните стереотипи не принадлежат само на обществото, а и на институциите, което допълнително утежнява проблемите, с които ромите се сблъскват. “Когато стигнем до институциите, често нещата се връщат наобратно”, каза тя, като уточни, че не винаги е така, за щастие, защото именно случаите, в които е имало адекватни реакция от страна на институциите, са довели до промяна в поведението и нагласите на общността. “Много е важно да се работи с мъжете, важно е да се работи и с жените”, обобщи тя, посочвайки, че често проблемите в мисленето са споделени и от двата пола и усилията трябва да са фокусирани и в двете посоки, за да има устойчив напредък.
“Ако нямаше жени в политиката, проблемът за домашното насилие щеше да остане като дискусия само между неправителствените организации”, каза Илиана Балабанова, президент на Европейско женско лоби и Българска платформа - Европейско женско лоби, организатор на събитието, което бе посетено от повече от 50 души политици, дипломати и представители на гражданското общество. И напомни: “Когато говорим за жените в политиката, говорим за демокрация”.
Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на European Women’s Lobby и Български фонд за жените.
Публикувано от:
Българска платформа към Европейско женско лобиСходни публикации
20 ноември 2024 г.
Self care club за родители с Фондация Мама има работа
Заповядайте на първото арттерапевчитно ателие за родители Self Care Club, което фондация Мама има работа има удоволствието да
20 ноември 2024 г.
Протестно шествие „Нито една повече!" в Пловдив
На 25 ноември, Международния ден за елиминиране на насилието над жени, в гр. Пловдив ще се проведе протестното шествие „Нито
18 ноември 2024 г.
Няма друго бъдеще освен феминистко: 20 години подкрепа за правата на жените в България, 20 години БФЖ
„Няма друго бъдеще освен феминистко!“. Това сподели една от участничките по време на международната конференция „Феминизмът е