Дарители – Будители: Как с масова обществена енергия възстановяват Народния театър след пожар

На 10 февруари 1923 г. при тържествата по случай 65-годишнината на първото българско представление и 15-годишнината от откриването на Народния театър избухва пожар, който унищожава сцената и нанася големи щети. Още на следващия ден Домът на изкуствата и печата в София излиза с инициатива за образуване на Общограждански комитет от упълномощени представители на всички културни, просветни и професионални сдружения и институти в столицата, който да събира дарения из цялата страна за възобновяването на Народния театър. Повече от 70 души от различни организации слагат началото на комитета. Избрано е изпълнително тяло с председател проф. Никола Милев и почетен председател - министърът на просветата. Изработен е устав, утвърден от Министерски съвет (МС) с постановление от 19 февруари 1923 г. Целта на комитета е да събере необходимата сума за пълното възстановяване и обзавеждане на опожарения Народен театър в един фонд – “Български народен театър”. Съгласно устава средствата се набират от дарения в пари и в натура, приходи от завещания, подписки, представления, такси, лотарии и др., организирани в полза на фонда.

Централният общограждански комитет се заема да изгради свои структури в страната – местни комитети, които да набират пожертвувания. С окръжно № 1 “до всички граждани, чиновници и служащи, институти, корпорации, дружества и съюзи в Царството” се дават упътвания за тяхното създаване и дейност. Към 28 март са образувани 50 местни комитета и броят им продължава да расте. Откликват банкери, индустриалци, учени, журналисти, граждани. Много общини и други институции предвиждат в бюджетите си специални параграфи. Позив за подкрепа е разпратен и в чужбина, като български легации и консулства са упълномощени да събират даренията.

 Особено резултатна е работата на комитета през първите две години от съществуването му. Към 31 декември 1923 г. във фонда постъпват 5 027 801 лв. Сумарно до края на 1927 г. изпълнителното тяло успява да събере чрез купони, дарения, забави и пр. в София и в страната общо 11 290 644 лв., от които 3 743 427 лв. са от застраховките на театъра. Тези средства служат изцяло за подпомагане работата на назначената от МС Строителна комисия.

От фонда се изплащат хонорарите и разноските по командироването на дрезденския архитект проф. Мартин Дюлфер, на когото са възложени възстановителните работи, както и заплатите на чиновническия персонал на комисията, нейните канцеларски и домакински разходи, както и тези по електрическата енергия и т.н. Когато държавата не разполага с достатъчно средства или поради бюрократични формалности бави изплащането им, фондът отпуска заеми на Строителната комисия, за да се издължава своевременно пред чуждестранни и местни предприемачи и да не се спъва строителството. През 1927 г. МС взема решение театърът да бъде открит за празненствата по случай 1000-годишнината от царуването на Симеон I и финансово осигурява довършването на строежа. Тъй като в бюджета не се предвиждат средства за обзавеждане, комитетът се съгласява да отпусне за целта 3 млн. лв. Равносметката на фонда към края на 1927 г. е: изразходвани общо 6 252 309 лв., от които 5 908 108 лв. са предоставени на Строителната комисия.

При очертаващото се приключване на възстановителните работи и поради възникнали разногласия вътре в изпълнителното тяло на Централния общограждански комитет, от една страна, и между него и Министерство на народното просвещение (МНП), от друга, на 5 декември 1927 г. МС взема решение за прехвърлянето на фонда към Министерството и ликвидация на комитета. Огорчен от тази намеса на изпълнителната власт, комитетът отнася въпроса до Върховния административен съд, който обаче на 30 юни 1928 г. отхвърля молбата му като неоснователна. При това положение комитетът е принуден постепенно да пристъпи към своето и на местните си структури разпускане. Със заповед на МНП от 11 декември 1931 г. е назначена комисия, която да прегледа сметките на фонда и да предаде всички книжа. В изпълнение на предписание на МНП от 25 август 1932 г., Централният общограждански комитет предава цялата си документация на касиера на Операта и от 7 септември 1932 г. престава да съществува.

Към тази дата от фонда остават неизползвани 196 964 лв. по сметка в Съюза на популярните банки и 38 800 лв. в облигации, съхранявани в БНБ. В ролята на управляващо фонда на 25 август 1937 г. МНП издава заповед, с която неизразходваната сума (заедно с лихвите) от 263 750 лв. е предадена на дирекцията на Народния театър за обзавеждане.

Перипетиите на Народния театър обаче не спират до тук. Бомбардировките над столицата в началото на 1944 г. нанасят значителни поражения на южното крило на сградата. “Гледайки всеки ден тъжната картина, която представлява сградата на този наш художествен, просветен и национален институт”, войници от Ротата за централите в София събират помежду си общо 1500 лв. Идеята им е те да се използват като основа за създаване на фонд “Народен театър” при МНП, средствата на който да послужат за възстановяване сградата на театъра или за построяване на нова.

“Ще бъдем щастливи – пишат те на 15 май 1944 г. до министъра на просвещението, – ако намерим последователи, така че ние, българите, сами, по възможност без помощта на държавата, да построим нов дом на нашите артисти, дом, който ще бъде украса на столицата и истински център на театралното изкуство в България”.

По същото време и независимо от тях, средношколците от средищното обединено училище в гара Белово на 14 май под ръководството на известната артистка Олга Кирчева изнасят при голям успех комедията “Големанов” от Ст. Л. Костов. Прихода от 15 093 лв. от това представление те предоставят за създаване на фонд с аналогична цел.

Фондът е образуван със заповед на МНП от 15 юни 1944 г., и то поема управлението му. Към 1 януари 1948 г. набраните в него средства възлизат на 18 000 лв. През същата година обаче фондът е ликвидиран с указ на Общественото подпомагане към Българската комунистическа партия, заедно с останалите фондове при МНП, които се вливат в държавния бюджет.

След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Но за съжаление обществената енергия е заприщена, а набраните средства – одържавени сред 1948 г., с което се слага спирачка на дарителските инициативи и участието на хиляди големи филантропи и по-малки дарители в развитието на обществения живот.

Въпреки всички тези перипетии и до днес Народният театър е голяма гордост за всеки един българин и продължава да бъде храм на културата и изкуството.