Дарители – Будители: Да си спомним позабравената традиция за дарения в памет на починали близки

Историята на филантропията в България разкрива, че до неотдавна е бил много широко разпространен обичаят хората да даряват в памет на рано починали близки. Особено популярно е било, ако наследници, т.е. собствени деца напуснат този свят млади, средствата, отделени за тях и образованието им да бъдат дарявани в специално учредени фондове в тяхна памет, които да подкрепят образованието и развитието на младежи с техните интереси. Примерите са стотици и немалка част от тях можем да открием в тритомното издание на „Енциклопедия Дарителите“, създадена от авторски колектив от БАН и издадена от Български дарителски форум с финансовата подкрепа на „Американска фондация за България“. Енциклопедията е достъпна и онлайн на daritelite.bg

Един от многото такива примери е историята на Спас П. Софиялиев (1869 – 1937), роден в Пловдив, музикант, председател на Пловдивското певческо дружество и дългогодишен капелмайстор (диригент) на 9-и Пловдивски полк. Той и съпругата му губят дъщеря си Живка, когато тя е само на 16 години. Момичето е ученичка в Пловдивската девическа гимназия и имало изявени музикални способности. След кончината й, баща й иска да учреди фонд за стипендии на млади музиканти в нейна памет, но тъй като финансовите му възможности не са големи, той организира голям класически концерт в памет на дъщеря си и така събира 10 000 лв., които дарява на Министерството на просвещението за учредяване на дарителския фонд през 1924 г. Волята на дарителя е, когато капиталът нарасне достатъчно, от лихвите да се отпускат стипендии за получаване на висше музикално образование в България или в чужбина на ученички от Девическата гимназия, родени в Пловдив. В последствие Софиялиев организира и други концерти и допълва с набраните суми фонда в памет на дъщеря си.

Можете да чуете аудио запис с прочит на дарителския акт на Спас Софиялиев, оформен в писмо до Министерството на просвещението.

Пловдив е един от градовете с много богата дарителска история. Освен широко популярните филантропи като Димитър Кудоглу, който изгражда „Дом на благотворителността и народното здраве“ - болница, която предлага лечение и на бедни хора, в Енциклопедията са събрани и много други примери за обществено полезни дела - включително такива, инициирани и подпомогнати от много хора с не толкова големи възможности. Нещо като съвременния crowdfunding. 

Пример за това е изграждането на

Водено от стремеж към просветно и културно развитие на жената, на 1 септември 1881 г. правителството на Източна Румелия открива Областна девическа гимназия в Пловдив, която наследява създаденото през 1862 г. Епархийско девическо благовещенско училище. В гимназията се записват 116 ученички, разпределени в четири класа, които ежегодно се увеличават, докато курсът на обучение става седемгодишен. В училището постъпват не само момичета от Пловдив, но и от цяла Южна България, от Тракия и Македония. Приема се Публично-административен правилник, който определя най-значимите моменти от устройството на учебното заведение. А именно: държавата поема издръжката му; наред с общообразователните дисциплини в програмата са включени и предмети, необходими за една девойка – домакинство, ръкоделие и педагогика. Управлението на гимназията се поверява на директорка. За целта специално е поканена известната чешка педагожка Франциска Сенлер, завършила Висше педагогическо училище в Прага и Пражката консерватория. В Пловдив тя съвместява задълженията си на директор с тези на преподавател по аритметика, анатомия, химия и френски език и управлява създадения към училището пансион за девойки. Според правилника учителският екип трябва да бъде от жени, но поради липсата на подготвени учителки се назначават и мъже, командировани от Мъжката гимназия в града. Между преподавателите в Девическата гимназия се открояват имената на Екатерина Каравелова, княгиня Турин–Таксис, Лудвиг Лукаш, Иван Мърквичка, Димитър Т. Страшимиров, Христо Балтаджиев и др. За високото равнище на образованието важна роля изиграват преподавателите чехи, които по-късно оглавяват катедри във Висшето училище в София (в последствие Софийски университет).

Управлението на Източна Румелия високо оценява културната и национална придобивка и щедро се отзовава на нуждите на училището, като предоставя средства за обзавеждане на различни кабинети, за създаване на учителска и ученическа библиотека, набавя необходимите учебни пособия. Ежегодно Дирекцията на просвещението отпуска помощи на бедни ученички в размер между 200 и 1000 златни гроша.

През 1889 г. се открива нов, с по-голям капацитет пансион, в който се приемат не само стипендианти, но и деца на „собствена издръжка“. Осигуряват се стипендии и помощи за бедни ученички. Например през април 1923 г., по повод Великденските празници, учителският съвет отпуска по 200 лв. на 45 ученички. Всяко лято се изразходват около 30 хил. лв. за „изпращане на слаботелесните деца на летни колонии“ (лагери). Затова през 1940 г. училищното настоятелство започва строеж на собствена почивна станция в местността Колониите край Панагюрище. За целта от БНБ е отпуснат заем от 208 хил. лв.

Педагогическият екип възпитава своите питомци в духа на съпричастност и отговорност, а те от своя страна по различен начин защитават престижа на училището. Организират благотворителни концерти, представления и изложби, а с приходите увеличават средствата на фонда за подпомагане на бедните ученички. По време на Първата световна война ученичките изпращат колети за фронта, събират средства и подпомагат бедни съученички и ранени войници, настанени в болниците.

Още през 1879 г. Панарет, митрополит Пловдивски, дава идеята за построяване на Девическа гимназия, като се отказва от натрупаните от вули (разрешителни за венчаване) средства за богословско училище. За целта се създава комитет, който събира средства чрез волни дарения, помощи от църквата, от общинското и централно управление и от руските “окупационни” власти. Например Пловдивският генерал-губернатор Александър (Аркадий) Димитриевич Столипин подарява 9952 лв., а княз Богориди – 50 лири.

С изработването на проект за сграда и ръководството на строежа е натоварен окръжният инженер, архитект Йосиф Вацслав Шнитер – чех, завършил Виенската политехника. Събраните до този момент средства за завършване на училището и обзавеждането му се оказват недостатъчни и отново комитетът търси щедростта на пловдивчани. Списъкът на спомоществователите е голям, но могат да се споменат имената на най-изявените: митрополит Панарет, Йоаким Груев, Тодор Кесяков, Христо Г. Данов, Констаки Пеев и други. В зависимост от възможностите си много граждани предоставят различни по размер помощи. За построяването на сградата са похарчени 113 375 лв., като общинската власт подпомага с 12 889 лв., а Румелийското правителство отпуска двугодишен заем от 3800 лири.

В края на 1881 г. е завършена триетажна солидна и красива сграда, изградена в духа на архитектурния класицизъм. Тя предизвиква гордостта на пловдивчани и възхищението на чужденците. Според професора от Сорбоната Луи Леже издигнатият от пловдивчани“ дворец на просветата“ многократно превъзхожда резиденцията на генерал-губернатора на Източна Румелия.

 Проектирано за 400–450 ученички, през 90-те години на 19-и век, заради увеличаването на броя на ученичките, зданието става тясно и въпросът за разширяване или за построяване на ново става належащ. От 116 възпитанички при откриването на учебното заведение, през учебната 1908/1909 г. те нарастват на 901. След натиск от страна на родителския комитет Пловдивската община отделя от бюджета си 100 хил. лв. и ги внася в Земеделска банка под името “Фонд за постройка на Девическа гимназия”. С тези средства трябва да се изплатят отчуждените дворни места. На практика заделеният фонд е нищожен и не покрива отчуждителните процедури.

Създадена е специална комисия, която избира терен на Таксим тепе като най-подходящ за място. Кварталът е застроен със стари паянтови къщи, някои от които са необитавани, други подлежат на срутване или са общински и отчуждаването им е по-лесно и по-евтино. С указ от 6 август 1929 г. се отчуждават 27 дворни места на Таксим тепе и се назначава оценителна комисия. Възлага се на известната софийска архитектка Виктория Ангелова-Винарова да проектира сградата на новата гимназия. Вероятно местни конфликти, нарушени лични и финансови интереси спират този проект, защото кореспонденцията между ръководството на училището, общината, Министерството на народното просвещение (МНП) и МС продължава дълго. Едва през 1941 г., в присъствието на представител на МНП и официални лица, се полага основният камък на новата сграда. Със съдействието на министър-председателя проф. Богдан Филов са осигурени и средства за строеж, но настъпилите динамични събития остават проектите на втори план. Заради войната, в периода 1943–1944 г. учебните занятия често прекъсват, а през апр. 1944 г. ученичките и персоналът на училището са евакуирани.

В началото на 1960-те гимназията се слива с Първа мъжка гимназия.

В наши дни в сградата на Първа девическа гимназия в Пловдив се помещава Градската художествена галерия и зданието е обявено за паметник културата.