Никога не е твърде рано и никога не е твърде късно да се намали рискът от деменция. До 55 милиона от прогнозираните до 2050 г. случаи на деменция могат да бъдат забавени или избегнати

Въпреки напредъка в разработването на лекарства, Фондация „Състрадание Алцхаймер България“ и Международната Алцхаймер организация предупреждават, че намаляването на риска остава единственият доказан инструмент за превенция.

• Фондация „Състрадание Алцхаймер България“ се присъединява към призива на  Международната Алцхаймер организация към правителствата за спешно инвестиране в повече изследвания за намаляване на риска, за въвеждане на стратегии, образование и услуги за подкрепа, с цел забавяне или предотвратяване на до 55 милиона от прогнозираните в световен мащаб 139 милиона случая на деменция до 2050 г. В България, според последното епидемиологично проучване, лицата с деменция са около 100 000.  
• Повечето правителства вече са се съгласили да дадат приоритет на намаляването на риска от деменция съвместно със Световната здравна организация, но доказателствата сочат, че повечето от тях са забравили или пренебрегнали този ангажимент досега. 

Експертите от Международната Алцхаймер организация напомнят, че до 55 милионаил и 40 % от прогнозните случаи на деменция могат да бъдат забавени или дори избегнати, като се обърне внимание само на 12 рискови фактора[1]. Фондация „Състрадание Алцхаймер България“ се присъединява към призива на  Международната Алцхаймер организация към правителствата по целия свят спешно да финансират изследвания, образование и подкрепа за намаляване на риска от деменция, а намаляването на риска от деменция да се превърне в основен елемент от националните планове за деменция.

Справянето с рисковите фактори за деменция за хората, както преди, така и след диагностицирането, може да намали или забави очкаваните 139 милиона случая на деменция по света до 2050 г. по начин, който е достъпен и достъпен за хората по целия свят.

Има много доказани рискови фактори за деменция, върху много от които хората имат известна степен на личен контрол. Те включват тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, липса на физическа неактивност, липса на социални контакти, травми на главата и състояния, включително диабет, загуба на слуха, депресия, затлъстяване и хипертония.

Останалите рискови фактори включват замърсяването на въздуха и ограничения достъп до ранно образование, като правителствата са отговорни за справянето с тях.

Освен това правителствата са отговорни за предоставянето на други услуги, които могат да помогнат за подобряване на живота на хората, живеещи с деменция, като например достъп до здравеопазване и дългосрочни грижи, както и услуги за психично здраве.

Освен това много правителства вече се съгласиха да дадат приоритет на намаляването на риска от деменция и подкрепата за тези, които живеят с деменция и полагащите грижи за тях, чрез ангажимента си към Глобалния план за действие за реакцията на общественото здраве срещу деменцията 2017-2025. Въпреки това, доказателствата сочат, че мнозина са забравили или пренебрегнали този ангажимент.

„Призоваваме правителствата по света да инвестират както в научни изследвания, така и в услуги за подкрепа, да намалят риска от деменция и да инвестират в кампании за повишаване на осведомеността за намаляване на риска; ясни, убедителни кампании“, казва Паола Барбарино, главен изпълнителен директор на Международната Алцхаймер организация.

„Това е критична стъпка, при липса на лечение или за предотвратяване на възможно най-много случаи. Трябва да гарантираме, че населението е запознато със стратегиите за намаляване на риска от деменция на всички възрасти и има достъп до необходимата информация, съвети и услуги за подкрепа.“

Напредък в развитието на лекарства за деменция — защо не можем да чакаме.

Тази година имаше извстен напредък в потенциалните лекарства за деменция, които донесоха надежда за много хора, живеещи с деменция и за полагащите грижи. Въпреки това, тези лечения може да не са подходящи или достъпни за всеки човек, живеещ с деменция.

Само 40 държави по света са разработили национални планове за деменция, като още по-малко от тях включват стратегии за намаляване на риска. В резултат на това правителствата пропускат жизненоважен инструмент за забавяне или предотвратяване на бъдещи случаи.

Въпреки че хората могат да прилагат промени в начина на живот, за да намалят риска от развитие на деменция или да забавят прогреса на деменцията, правителствата имат ясна роля за намаляване на обществения риск. Има необходимост от въвеждане на стабилни стратегии за намаляване на риска като част от съществуващите по света национални планове за деменция, а също да бъдат интегрирани в други текущи стратегии като такива за борба  с тютюнопушенето, достъп до чист въздух, образование и т.н. Финансирането на такива инициативи може да върви успоредно с други правителствени приоритети като намаляване на тютюнопушенето и затлъстяването, справяне с проблеми с психичното здраве като депресия или подобряване на достъпа до слухови апарати, използването на които е доказано, че забавя когнитивния спад при хората, страдащи от загуба на слуха.

„Толкова често тези, които са били диагностицирани с деменция, ни казват, че не са знаели, че има променящи се рискови фактори за деменция и искат да знаят как да намалят риска на много по-ранен етап от живота. Често, едва след поставяне на диагнозата, те осъзнават как практическата превенция на деменцията може да бъде от полза както за предотвратяване, така и за забавяне на началото, но също така и потенциално да забави прогресията на състоянието“, казва Паола Барбарино.

Никога не е твърде рано и никога не е твърде късно да се намали рискът от деменция.


Кампанията на Международната Алцхаймер организация за световния месец, посветен на борбата с болестта за 2023 г. е озаглавена „Никога не е твърде рано, никога не е твърде късно“. Тя има за цел да подчертае основната роля на идентифицирането на рисковите фактори и приемането на проактивни мерки за намаляване на риска за забавяне и потенциално дори предотвратяване на появата на деменция. Това включва текущи стратегии за намаляване на риска за лица, които вече са получили диагноза.

Нараства осъзнаването, че болестта на Алцхаймер и други форми на деменция могат да започнат много години преди симптомите, както и осъзнаването на ползите на интервенциите за здравето на мозъка през целия живот и изборите, които могат да бъдат направени. Тъй като се очаква глобалният брой на хората, живеещи с деменция, да се утрои до 2050 г., никога не е имало по-спешна необходимост от разбиране и реагиране на рисковите фактори, свързани с това състояние.

Описание на Световния месец, посветен на борбата с болестта  на Алцхаймер – месец септември:

Септември е Световният месец, посветен на борбата с болестта  на Алцхаймер, една международна кампания за повишаване на осведомеността за деменцията и предизвикателствата около стигмата. Всяка година асоциациите, работещи по проблема по целия свят, заедно с всички, които участват в лечението, грижите и подкрепата на хора с деменция, се обединяват, за да организират събития за застъпничество и предоставяне на информация, както и колективни маршове и дни за набиране на средства. 21 септември е Световният ден, посветен на борбата с болестта на Алцхаймер.

[1] 1.  Livingston G, Huntley J, Sommerlad A, Ames D, Ballard C, Banerjee S, Brayne C, Burns A, Cohen-Mansfield J, Cooper C, Costafreda SG, Dias A, Fox N, Gitlin LN, Howard R, Kales HC, Kivimäki M, Larson EB, Ogunniyi A, Orgeta V, Ritchie K, Rockwood K, Sampson EL, Samus Q, Schneider LS, Selbæk G, Teri L, Mukadam N. Dementia prevention, intervention, and care: 2020 report of the Lancet Commission. Lancet. 2020 Aug 8;396(10248):413-446. doi: 10.1016/S0140-6736(20)30367-6. Epub 2020 Jul 30. PMID: 32738937; PMCID: PMC7392084.