Забавени плащания и бюрокрация отказват лекарите да работят по Наредба 26, която гарантира медицинска грижа на неосигурените бременни

Разширените медицински пакети за неосигурените бременни са положителна стъпка, но са необходими и комплексни социални мерки, смятат лекарите  

Анализ на нагласите на специалисти по акушерство и гинекология към промените в Наредба 26 на МЗ за здравно неосигурените бременни жени (доклад по проект “Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“)

От 1 януари 2023 г. влезе в сила променената Наредба 26 на Министерството на здравеопазването за здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни. Промените включват оказване на болнична медицинска помощ, увеличаване на броя на профилактичните прегледи за проследяване на бременността на четири и предоставяне на пакет от медико-диагностични изследвания.

През периода юни-август 2023 г. екипът на проект “Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“, проведе кратка анкета със специалисти по акушерство и гинекология, за да провери какви са нагласите към промените в Наредба 26. Отзоваха се 22 лекари от различни населени места в страната, включително Търговище, Сливен, Кюстендил, Пазарджик, Велинград, Септември, Ракитово, Ботевград, Добрич, Твърдица и др.

Добрата новина от проучването е, че едва двама души не знаят за промените в наредбата за здравнонеосигурените бременни жени, всички останали твърдят, че я познават  в детайли:

Голямото мнозинство от участниците (17 души) са убедени, че промените ще доведат до положителни ефекти.  Само един лекар споделя мнението, че направените промени биха могли да имат и отрицателен ефект, защото не насърчават адресатите на наредбата да заплащат редовно здравните си осигуровки. Трима души смятат, че промените няма да се отразят на ситуацията в страната, защото според тях проблемите не са в обхвата на наредбата, а в „несериозното отношение на ромите към тяхното здраве”, „отношението на държавата към лекарите”, „липсата на здравно образование в училище”.

Резултатите от анкетата показват, че лекарите, които упражняват практиката си само в държавни/общински здравни заведения, са по-песимистично настроени от останалите. Най-оптимистични са лекарите, които работят и по проекти, освен в частна и държавна практика.

Половината от включилите се в проучването АГ специалисти имат актуален опит с прилагането на Наредба 26 за прегледи, изследвания и раждания. Пет души от анкетираните никога не са работили по Наредба 26, а трима са работили преди, но са се отказали, заради „забавяне на плащанията от касата”, „проблеми със софтуера, който не позволява да се отчитат дейности по наредбата”, „голямата бюрокрация” и др. причини.

Ето част от обясненията на лекари, които (вече) не работят по Наредба 26: „Не съм работил, защото процедурата по изплащане на средствата от здравната каса е тромава.”. Друг лекар се оплаква, че „лабораториите не желаят да извършват изследвания по наредбата.” Трети споделя, че причината е в „недостатъчност от само един преглед, няма смисъл. Невъзможност за изследване и не на последно място - трудното възстановяване  на средствата от касата.”

АГ специалист от сравнително голям град споделя за „административни пречки. Проблеми със софтуера, който не приема направления за неосигурените бременни жени. Проблем с лабораториите, които да се съгласят да работят по наредбата и да проведат назначените изследвания за кръв, урина и микробиология на вагинален секрет.  Мога да добавя и липсата на колеги, които да работят по тази наредба. Ще споделя лична история - от здравната каса ми казаха, че аз съм единственият работещ по тази наредба. Надявам се за 3 години да не съм единствен все още.”

Една трета от хората, които имат опит с прилагането на Наредба 26, са започнали да я ползват още от приемането ѝ през 2007 г., защото „тя е част от националното законодателство” и „няма друга алтернатива за здравно неосигурените жени”. Останалите са започнали прилагането на наредбата през последните 5-6 години, когато се увеличи и активността на НПО, които промотират наредбата и насърчават АГ специалистите и представителите на целевите групи да я използват пълноценно.

По-малко от една четвърт от включилите се в анкетата АГ специалисти продължават да работят по Наредба 26 и след промените, влезли в сила от началото на 2023 г.

16 от анкетираните смятат, че на този етап промените са напълно достатъчни. 5 души твърдят, че промените са недостатъчни и смятат, че в дългосрочен план подобна наредба следва да отпадне и всички да бъдат здравно осигурени, за да се възползват от пълния потенциал на здравните услуги за проследяване на бременността и раждането.

Няколко души са скептични по принцип за приложението на Наредба 26, защото смятат, че „ромите са си такива и не могат да се променят”. Характерно е, че АГ специалистите, които са настроени песимистично към ефектите от промените в Наредба 26, споделят силно критични нагласи към здравната система у нас като цяло, без това по някакъв начин да е обвързано с въпроса за здравето на бебетата, майките и децата: „Каквато и да е промяната (в наредбата), тя няма да промени ситуацията (в страната).“

Все пак сред анкетираните лекари категорично преобладава мнението, че „промените са положителни, защото неосигурените бременни жени ще имат достъп до здравна грижа с по-голям диапазон на прегледи и изследвания, което ще намали риска от увреждания и/или спонтанни аборти”.

Но какво още трябва да се направи в бъдеще според лекарите, които смятат, че въведеното разширяване на обхвата на наредбата не е достатъчно? Типичният отговор е, че „всички бременни жени трябва да бъдат осигурени. Не може някой да си плаща здравните вноски и да получава дадена услуга, а друг да не плаща и да получава същата услуга”. Затова тези лекари настояват „ромите да си проследяват бременността редовно както всички”, да има „промяна на манталитета на ромите”, ромите „да се образоват”, „усилията трябва да се насочат към намаляване на ранната бременност и раждания от малолетни лица”. Както и при предишните отворени въпроси, така и тук вменяването на вина на ромите като цяло и техния манталитет корелира с негативното отношение към държавните политики: „(Трябва да се промени) отношението на държавата към лекарите и акушерките. Нито един политик не се замисля за голямата ножица в доходите в здравеопазването. Всичко е безнадеждно.”

АГ специалистите дават и конструктивни препоръки, които включват:

Когато говорим за информационна кампания, трябва да отбележим, че едва трима от участниците в анкетата са научили за промените по официалните канали на МЗ/НЗОК/РЗОК. 8 души отговарят, че са разбрали за промените в Наредба 26 през фейсбук, туитър и др. канали на интернет. 9 души са били информирани за промените в наредбата от здравните медиатори или гражданските организации, с които си сътрудничат.

Преобладаващата част от анкетираните лекари смятат, че тъкмо здравните медиатори следва да се ангажират с информационната кампания за наредбата, защото „те най-добре познават хората от ромските общности”, „те всекидневно общуват с целевите групи”, „имат изградена доверителна връзка”, „спечелили са си подкрепата и на двете страни”.

Типичният отговор гласи, че „според мен НПО в региона могат да поемат тази дейност. Здравните медиатори също биха помогнали чрез директните им контакти с целевата група. Местната власт също може да бъде полезна, но най-работещо, според мен, ще бъде чрез неправителствените организации”. Няколко души вербализират резервите на АГ специалистите да се включат в подобни информационни кампании.

Преобладава мнението, че Наредба 26 е палиативна мярка, която няма как да компенсира основните дефицити, свързани с ранните бракове и раждания, ниския образователен и социален статус, недостатъчното здравно образование в училище, здравната култура сред уязвимите групи у нас като цяло.

Оптимистично е, че не всички анкетирани специалисти вменяват вина на ромската култура „безотговорното отношение към собственото здраве”, а имат сетива за социалните и политическите условия, които благоприятстват или възпрепятстват поемането на отговорност, включително и за личното здраве и благосъстоянието на децата: „ромите, които са работили на Запад и се връщат в България са съвсем различни – те уважават труда на медицинските специалисти, информират се, интересуват се. Имат друг поглед върху живота си. Политиците нека си отговорят защо е тази разлика”

Това проучване е проведено на антуражен принцип, не е представително за акушер-гинеколозите в страната и има за цел само да повиши чувствителността на обществото ни към въпроса за майчиното и детско здраве.

Проучването е част от проект “Застъпничество за децата от 0 до 3 години, живеещи в бедност“ и е част от проект за подобряване на майчиното и детско  здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“, който се изпълнява с финансовата  подкрепа на фондации „Тръст за социална алтернатива“, "Отворено общество" и  "Портикус".

Снимка: pixabay.com