Спомняте ли си за програма „Живо наследство“?

Сред одобрените проекти бяха тези, които целяха осезаема положителна промяна в социално-икономическо отношение в страната, отнасяха се до важни потребности на хората, насърчаваха диалога между различните групи в общността, развиваха капацитета на местните жители, въвличаха младите хора във всички етапи на инициативите по места.

Програмата бе в съответствие с ангажираността на ФРГИ да осигурява подкрепа за местно развитие в малки населени места чрез мобилизиране на наличните ресурси.

През годините сме Ви разказвали за много проекти превърнали се от просто идея - във факт. В контекста на предстоящото откриване на конкурса за финансиране на проекти в рамките на трансформираната инициатива „Ти и Lidl за нашето утре“, която Лидл България изпълнява в партньорство с ФРГИ, Български дарителски форум, а от тази година и с Асоциацията на европейските журналисти – България, решихме да ви припомни, за част от случилите се проекти. Надяваме се те да Ви вдъхновят за нови, свежи и креативни идеи, с които през есента да се включите в конкурса.

Повече информация за инициативата и самия конкурс ще откриете на следния линк.

По-долу споделяме концепциите на три от реализираните в рамките на програма "Живо наследство" проекти. За още вдъхновение, натиснете тук.

Проект „Ако броилката свърши при теб –ти си последен"

Знаете ли какво е броилка? А играта на ластик помните ли? Колко сте запознати с лазаруването – кога и от кого се изпълнява?

Именно на тези въпроси отговарят група ентусиасти в Добрич, решили да покажат на децата как са играли техните майки и баби, и как са посрещали пролетта предците им. Разиграването на игрите и включването им в ежедневието на децата играе важна роля при възстановяване и съхраняване на фолклорното нематериално наследство, специфично за добричкия регион. Чрез оживяването на позабравени броилки, малчуганите се доближават до корените си и пресъздават уникалността на добруджанския край.

В проекта на сдружение „Слънчице” се включват стотици деца от различни етноси.

Всички те разучват традиционни игри, броилки и обреди и се запознават с традициите на Добруджа. Помагат им родители, учители и самодейци. Хубавото е, че освен интересът на местните хора, е предизвикан и този на чужденците. 28 представители на 8 европейски държави присъстват на специално представление за игри и обичаи.

Всеки показва своята любима игра от детството, характерна за родината му. На представлението Добруджа показва уникалността си с български игри и броилки, и с изработването на кукли и пана от царевична шума и всякакви природни материали. Децата-участници украсяват и керамични съдове с декоративни елементи от естествени материали. Цялото събитие е пресъздадено в специално заснет филм. 12 игри, 12 броилки и три обреда оживяват чрез децата в Добрич, и стават достъпни и приложими в тяхното ежедневие. Обичаите, записани за поколенията са Коледуване, Лазаруванеи Кукери.

Коледуване е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Коледарите са в традиционно празнично облекло и с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“.

Обхождат домовете на групи, но първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Първата песен обикновено започва с думите:

„Стани нине, господине!

Тебе пеем, домакине!

Добри сме ти гости дошли,

добри гости, Коледари!”

Обичаят Лазаруване по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден. Основен обред на празника е лазаруването - обичай с любовно-женитбен характер. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие.

Кукерството по нашите земи води началото си от преди повече от 8000 години. С него се празнува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие. Кукерите се обличат със смесица от мъжки и женски дрехи и страшни маски, окачат по себе си звънци и хлопки, и носят мечове или тояги, за да прогонят безплодната зима, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата стопанска година.

А ако още не се сещате какво е броилка, ето ви един пример:

„Ала бала портокала. Кой изяде кашкавала? Аз не съм, ти не си, а магарето си ти.”

Броилката е детско стихче, което се използва най-често като жребий в детските игри в България или като средство за измерване на време или на такт.

Когато се използва като жребий хората, които ще участват в него се събират и един от тях започва да ги брои с броенката, като на всяка нейна сричка отговаря един човек. Човекът, с когото броенката свърши, не участва в по-нататъшното броене и изтеглил жребия е човекът, който остане последен. Когато се използва за измерване на време, броенката се произнася също бавно и на срички.

Чрез разучаването на игри, броилки и обреди, новото поколение деца се докосва до живота, който са водили техните предци, а и правят

Добруджа един още по-интересен и запомнящ се край за българи и чужденци.

Проект „Ягодови шевици и приказки"

Проектът е на Народно читалище Искра - 1897 - с. Ягодово с ръководител Гергана Гани чева. Целта е историята на селото и местното културно наследство да бъдат съхра нени и предадени на поколенията, както и да се възроди занаятчийството в Ягодово.

Родопското село Ягодово се намира в центъра на Тракийската низина, близо до Пловдив. По-голямата част от населението му са християни, които ежегодно, на 29 юни се включват във фестивала „На Петровден с хоро”. Тогава пред очите на млади и стари оживява магията на българския танцов фолклор.

Ако не се преоткрива и съхранява, историята се забравя. Затова жителите на Ягодово отварят бабините ракли и парче по парче, шевица по шевица, откриват символите, които предците им са вложили във всяка една дреха или предмет.

В събирането на автентични облекла, битови предмети, инструменти на труда и стари снимки се включват и млади и възрастни. Всеки отваря запрашените от вре мето ракли на майки и баби и събира завещаното от тях богатство. А то е толкова шарено и атрактивно, че решават да го покажат на специална изложба. В събитие то се включват и самодейци от местното читалище.

Обаянието на пожълтелите фотографии и символиката, вложена във всяко едно пано или килим вдъхновяват не само старите хора в Ягодово, но и младите. Те за почват да разучават историята на селото – как са живели техните предци, с какви инструменти са отглеждали посевите си, върху какви везма са стъпвали вкъщи. „Богатството на културното ни наследство е толкова голямо, че в етнографски музей ще съхраним спомените за поколенията”, казва ръководителката на проекта Гергана Ганичева. Въпреки, че някои местни трудно се съгласяват да се разделят с наследеното от бабините ракли, те все пак са предоставени на музея, за да могат да ги видят всички желаещи. Събраните до момента съкровища продължават да се увеличават с всеки изминал ден.

За да се поддържа интересът на младите към традициите и бита на предците им, в селото се създава школа по декоративно изкуство. Амбицията е да се даде начален тласък на възраждането на занаятчийството в района. Деца, младежит и възрастни заедно разучават различни техники за рисуване върху керамика, декупаж и изработка на шаблони.

На Коледен базар изработените от децата сувенири и предмети са разпродадени, а набраните средства дават възможност на школата по декоративно изкуство да продължи да съществува. Младите с интерес хващат четките и рисуват върху гли нени съдове, пресъздавайки по този начин един позабравен за местните занаят.

Проект „Кукерски маски и пеещи станове в Ивайловград"

Проектът е на Народно читалище „Пробуда 1914” в Ивайловград с ръководител Златка Шереметова. Има за цел да преоткрие и развие художествените занаяти, местното нематериално наследство, да популяризира родния край с неговите характерни бит и култура.

Вдъхновени от идеята да съхранят традициите и да ги доближат максимално до днешния начина на живот, местните хора — мюсюлмани и християни, обединяват силите си, за да превърнат няколко помещения в рабо тилници по приложен дизайн. Едни боядисват стени, други даряват пердета, трети поставят балатум на пода, създавайки приятно и уютно място за работа.

Деца и младежи от три квартала в Ивайловград — Свирачи, Славеево и Лъжа изработват красиви предмети, из ползвайки за модели старинни образци. Със старинни и подобрени техники те създават сувенири от естествени суровини и материали.

Препитанието на голяма част на хората от Ивайловград е свързано със земеделие, лозарство и тютюнопроиз водство. Усвоявайки занаятчийски техники за изработка на сувенири, младите хора ще могат да развият при добитите знания и да превърнат заниманието си в професия. В работилниците връзката между поколенията се затвърждава като необходимо условие за продължаване и запазване на традиционния за града бит и култура.

Демонстрационните работилници са достъпни не само за местната общност, но и за гости и туристи на района. Всеки може да се включи в работния процес и да придаде на преживяването си една силна емоция от досега с традициите. В тях майстори-приложници и местни хора с умения в домашното тъкачество, изработка на традиционни накити и кукерски маски предават опита си на младите. Работата с естествени материали – прежда, вълна, кожа, глина, мозайка пресъздава творческата мисъл и майсторство на българката, предавани от поколение на поколение, както уникални мозаечни пана от единствената на Балкански полуостров антична вила „Армира” и рисунки от характерни археологически места и църкви.

За да популяризират родния си край сред туристите, ивайловградчани се заемат с изработката на картички и магнити, които всеки посетил града им ще може да си занесе вкъщи. Местната култура, бит и фолклор оживя ват на едно фотографско пътешествие, отпечатано върху картички и магнити. Ивайловград преди и сега – на снимки от всякакви периоди на града могат да се радват туристите и гостите на града. Към всеки сувенир, работещите по проекта добавят и късметче, натоварено с допълнителна емоция за онзи, който си купи от тех ните произведения.

Работата на младежите от демонстрационните работилници популяризира местната култура и представя целия колорит на бита в Ивайловградския край. Заедно с тъкането, плетенето и рисуването, се създават нови приятелства и незаменим диалог между различните поколения участници в проекта.

В изработените експонати могат да се видят характерните за населеното място бит и нрави. По-възрастните жени от кв. Свирачи предават на младите своя опит в домашното тъкачество, в изработването на кукли от царевична шума, сватбени китки от дрян, плетене пана от житни класове, мартеници.

От кв. Славеево пък изработват накити, характерни за родопската носия, плетат шарени чорапи от вълнена прежда, терлици, а на малки станчета изработват пана и мартеници.

Участниците от Лъджа създават кукерски маски, кукли, мозаечни платна с фризове от антична вила „Армира”, мартеници и вълнени пана. Върху керамични съдове и чанове рисуват мотиви от бита на местните, където през годините се е запазил жив обичая „Кукеровден” - пренесен от техните предци от Мала Азия. До днес хората от Лъджа пресъздават автентично с персонажи, маски и обредно облекло традиционния празник.

Местните хора се надяват, че становете в ателиетата няма да замрат след края на проекта, нито пък боички те ще спрат да оживяват върху керамични съдове и кукерски маски.