Как приемането на закон за международно сътрудничество за развитие може да подпомогне работата на неправителствените организации?

Можете да видите декларацията на сайта на организацията.


Декларация за очакванията на НПО от приемането на Закон за международно сътрудничество за развитие

Ние, представителите на неправителствения сектор, бъдейки част от организациите на гражданското общество в България,

като вземаме предвид:

– Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и по-конкретно чл. 4. ал. 1 и 2 (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.)

– Постановление № 234 на Министерския съвет от 1 август 2011 г. за политиката на Република България на участие в международното сътрудничество за развитие;

– Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2020 г. – 2024 г., и по-конкретно цели: „Установяване на ефикасна правна база“ чрез индикатор за изпълнение: приемане на „Закон за международното сътрудничество за развитие и международната хуманитарна помощ“ от Народното събрание до 2021 г. и „Засилено участие на българския неправителствен и частен сектор в официалната помощ за развитие (ОПР)“, последвана от количествени индикатори за изпълнение;

– Програмата на ООН „Да преобразим нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030 г.“ и целите за устойчиво развитие (ЦУР);

– Членството на България в Европейския съюз и ангажимента на страната ни към ЕС до 2030 г. – 0.33% от Брутния национален доход (БНД) да бъде отпускан за помощ за развитие;

– Член 208, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), по-специално формулировката, че: „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

– Член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който гласи, че в отношенията си с останалата част от света Съюзът, наред с другото, „допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека“;

– Съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Европейската Комисия, относно новия Европейски консенсус за развитие – „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“;

– Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа;

– Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2023 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (2021/2164(INI));Решение от 25 януари 2022 г. на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за започване на разговори за присъединяване към Организацията с България и останалите страни кандидатки;

– Пътна карта на България от 10-ти юни 2022 г. за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, приета от Съвета на ОИСР;

– Системен анализ „Българското сътрудничество за развитие“, изготвен от Дирекция за сътрудничество за развитие към ОИСР за Министерство на външните работи,

като отбелязваме:

– липсата на специален закон като съществуващ дефицит в настоящата система в областта на българската политика за международното сътрудничеството за развитие;

– наличното отслабване в цялостната йерархия на нормативните актове и съгласуваност на правната рамка на сътрудничеството за развитие в България, тъй като целите на политиката за развитие в по-висшия законодателен документ – Постановление №234/2011, се актуализират в политически документ с по-нисък ранг, каквато е Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2020-2024 г.;

– липсата на отделна административна единица за сътрудничество за развитие, която да оптимизира, както междуинституционалното взаимодействие, така и координацията между структурните звена на Министерство на Външните работи (МВнР) и включването на организациите на гражданското общество (ОГО);

– съществуващата нормативна база, която възпрепятства български ОГО да участват в изпълнението на дейности по развитие, тъй като Постановление № 234/2011 урежда предоставянето на средства само на публични субекти в България, но не и на неправителствени субекти, тъй като те попадат в обхвата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който гласи, че за получаване на финансиране от държавния бюджет, условията и процедурата трябва да бъдат предвидени в специален закон и да отговарят на правилата за държавна помощ,

като подчертаваме:

– ключовата роля на Организациите на гражданското общество (ОГО) за провеждането на прозрачна и ефективна политика за сътрудничество за развитие,

– призива в Дневния ред на ООН до 2030 г. за включване на неправителствените организации в дейностите на сътрудничеството за развитие;

– препоръката на ОИСР за нуждата от преразглеждане на законодателната база в България и издигането й в законен нормативен акт, което да даде възможност за участие на български ОГО в изпълнението на дейности по сътрудничество за развитие;

– необходимата двойна демократична легитимация на политиката за международно сътрудничество за развитие, която е възможна само при наличие на активно участие на гражданското общество и националния парламент;

– резултата от анализ на държавите-членки в Европейския съюз, показващ, че в повече от 62% от държавите членки на ЕС съществува закон за сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ;

– необходимостта от модернизация на законодателството в областта на българската политика за международно сътрудничество за развитие, по начин, по който да бъде изградена на по-силна, ефективна и последователна система за сътрудничество за развитие;

– необходимостта от приемането в България на акт с по-висша юридическа сила спрямо постановление на Министерски Съвет, което би демонстрирало по-висока значимост на обществените отношения в областта на политиката за развитие;

– изготвянето и приемането на закон като предпоставка за по-трайна регулация и за създаване на рамка, която би могла да даде възможност за надграждане и развитие с допълнителни делегирани актове в сферата на международното сътрудничество за развитие;

призоваваме за:

– създаване на благоприятна среда за организациите на гражданското общество в България в областта на сътрудничеството за развитие;

– ангажиране с ОГО на стратегическо и оперативно ниво по въпросите на българската политика за международно сътрудничество за развитие;

– изготвяне и приемане на Закон за международното сътрудничество за развитие и хуманитарната помощ.

АДРА България

Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве

Български червен кръст

Дружество за ООН в България

Национална мрежа за децата

НКФ „Каритас-България

Сдружение Алианс за регионални и гражд. инициативи

Сдружение за споделено учене ЕЛА

Фондация „СЕГА“

Фондация Глобална инициатива в психиатрията

Фондация Глобални библиотеки – България

Фондация Джендър образование, изследвания и технологии

Фондация Институт за икономическа политик

Център за отворено образование

Център за развитие на устойчиви общности