Ромските жени и икономическото неравенство

Какво  казват гласовете на ромските жени? Потвърждават ли те установените нагласи или  дават повод за размисъл? Какво стои зад бедността, отпадането от училище и порочния кръг на гетото? Наистина ли ромските жени не искат да учат и не искат да работят или просто обществото предпочита да скрива реалните системни проблеми зад тези стереотипи? Има ли начин да се въздейства и какво би било устойчиво, за да се даде шанс за развитие на ромските жени?

С аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“ екипът на Фондация „Екатерина Каравелова“ даде глас на 42 жени от цяла България да споделят своите истории – всяка със своите нюанси, преживявания и повтарящи се проблеми. Четири от интервютата бяха проведени с жени от ромски произход и макар този брой да не е голям, биографичният материал дава плътност на информацията относно проблемите, с които се сблъскват.

В анализа „Ромските жени и икономическото неравенство“ Фондация „Екатерина Каравелова“ съвместно с авторката Светла Енчева поглежда в дълбочина темата за ромските жени и защо икономическото неравенство е устойчива тема в техните житейски истории. Текстът отделя по-голямо внимание на факторите, които предпоставят по-уязвимото положение на ромските жени и как сегрегацията, трудностите с достъпа до образование, насложилите се стереотипи в обществото и някои традиционалистки нагласи сред представители на ромската общност предопределят по-висока бедност, по-ниска степен на образование и по-трудна професионална реализация на ромските жени.

Доклад: Ромските жени и икономическите неравенства

Публикацията разглежда как сегрегацията в самата ромска общност предопределя капсуловането на жените и поставянето им в още по-непривелигерована позиция. Участничките в проучването споделят своите желания техните дъщери и внучки да имат възможност „да излязат от гетото“, за да имат по-добри възможности за развитие и споделят както негативното отношение от мнозинството, така и утвърдените традиционалистки нагласи към жените.

Текстът поставя и въпроса дали наистина ромските жени не искат да се образоват и дава контекст, който показва, че момичетата прекъсват образованието си по-рано от момчетата и в по-голяма степен, не по собствено желание, а защото това се очаква от тях в средата, в която израстват. Ранните бракове и натиска от общността да се омъжат за първия мъж, с когото имат връзка и след това да гледат деца, от една страна, както и дискриминационните практики в образователната система, от друга, ограничават възможностите им за избор.

Анализът и данните на НСИ показват недвусмислено, че ромите в България са единствената група, при която делът на хората, които живеят в бедност, надвишава този на останалите. 81,6% от хората от ромски произход са в риск от бедност, спрямо 32,2% средно за страната. А бедността засяга по-сериозно жените (34,8% срещу съответно 29,4% за мъжете).

Докладът „Ромските жени и икономическото неравенство“  демонстрира как тези фактори се обуславят взаимно и предпоставят икономическата уязвимост на ромските жени в страната. Комплексността на очертаните проблеми изисква и комбинация от подходи, които да адресират първопричините и предпоставките за икономическото неравенство на ромските жени и да дадат възможност за тяхното развитие. Изведени са конкретни препоръки, които могат да послужат на вземащите решения и пряко ангажираните с въпросите за равенството, приобщаването и участието на ромите,  отчитайки не само предизвикателствата пред  общността като цяло, а и вземайки предвид специфичните проблеми пред ромските жени.

Темата за икономическите неравенства и по-големият риск от бедност, на който са изложени жените и особено ромските жени, е особено важна и в контекста на проблема с насилието, основано на пола, защото често пъти жените не могат да напуснат насилниците именно поради икономическата си зависимост.

Може да прочетете доклада на интернет страницата на Фондация „Екатерина Каравелова“

Публикацията е резултат от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП (https://www.activecitizensfund.bg/) и подкрепена със съфинансиране от Български фонд за жените.

Цялата отговорност за съдържанието на доклада се носи от Фондация „Екатерина Каравелова“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че докладът отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България или Български фонд за жените.