Тревожно е състоянието на журналистиката в България

Проучването е проведено от края на 2021 г. до април 2022 г. от Алфа Рисърч по метода на стандартизирани онлайн, телефонни и пряки интервюта с 391 български журналисти. Приложена е международна методология, утвърдена и прилагана във всички 120 държави, участващи в глобалното проучване. В България проучването е финансирано от Фондация „Работилница за граждански инициативи“, чрез дарение от Парфюмсарай ЕООД.

Научни ръководители за България са д-р Вера Славчева-Петкова, преподавател по медии и журналистика в Ливърпулския университет във Великобритания и д-р Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч в САЩ.

Основните изводи от проучването отразяват негативна тенденция в журналистическите среди.

• Сериозен спад на броя журналистите в България, с голям брой работещи на свободна практика или съчетаващи други занятия.
• Журналистиката е рискова професия.
• Токсична работна среда и недоверие в способността на държавата да защити журналистите при нужда.
• Корупция, натиск и липса на прозрачност за собствеността на медиите.
• Застаряваща журналистическа общност със средна възраст почти 50 г.
• Занижени етични стандарти.

Рискова, застаряваща професия

Данните на НСИ показват сериозен спад на броя на журналистите в България – от 5800 през 2016 г до 3800 през 2020 г. Данните от проучаването показват ясно, че журналистиката през 2022 г. е по-рискова професия от журналистиката през 2016/2017 г. Наблюдава се двойно увеличение на броя журналисти, работещи на свободна практика – от 10.3%. до 20.7%. Само 61% от журналистите в България получават всичките си доходи от работата си като журналисти. Между две трети и една трета от останалите допълнително печелят от връзки с обществеността, корпоративни комуникации и/или реклама. Средната възраст на журналистите между 2016 г. и 2022 г. също нараства от 42 г. на почти 50 г.

Токсична и корупционна работна среда

Според 73.7% от журналистите в проучването в българските медии съществуват корупционни практики. Само 2.8% твърдят, че такива няма, а останалите нямат мнение. Почти същият брой журналисти (73.9%) са съгласни, че няма прозрачност в собствеността на медиите. Журналистите дават много конкретни примери за корупция, които могат да се групират в следните категории: 2 1. Такса „информационно обслужване“ - манипулации при разпределяне на публични фондове за информационни, рекламни и други кампании, включително и по европейски програми. 2. Поръчкови материали – черен или бял пиар. 3. Умишлено избягване на теми, които са в ущърб на рекламодатели, собственици или медийни „покровители“. 4. Подкупи, лични облаги и подаръци, включително и екскурзии в чужбина. 5. Натиск над журналистите под заплаха за уволнение или загуба на финансиране, включително чрез откровен рекет. 6. Медии, чиято единствена цел е да обслужват политически или корпоративни интереси.

Безнаказаност

Две трети са загрижени, че онези, които вредят на журналистите в България, остават безнаказани. Почти всеки втори се притеснява за емоционалното и психичното си здраве, а всеки трети за физическото си здраве. Над две трети казват, че през последните шест месеца са се чувствали стресирани заради работата си, като над половината от тях са се чувствали стресирани често или много често. Най-нисък е процентът на тези, които се тревожат, че ще изгубят работата си като журналисти през следващите 12 месеца – 16%.

Занижени етични стандарти

Тревожен е и спадът на онези, които смятат етичните стандарти за независими от ситуацията и личната преценка: от 97% през 2016 г. на 81% през 2022 г. За същия период броят на журналистите, които твърдят, че личната преценка е най-важна в етичните решения нараства осезаемо от една четвърт на една трета.