Запознайте се с Илиана Балабанова, новия президент на Европейско женско лоби!

Как станах застъпник за правата на жените?

Родена съм и съм отраснала в социализма в малък град в Югозападна България, близо до границата с Гърция и Северна Македония. Именно затова съм много добре запозната с емоциите и (националистическите) чувства, които владеят Югоизточна Европа и Балканите. Преживяла съм прехода към демокрацията и познавам проблемите, които дойдоха с този процес и които продължават години по-късно: корупция, религиозни доктрини, патриархат, популизъм, сексизъм и много други. Много държави в този регион все още не са подписали или ратифицирали Истанбулската конвенция, а някои отхвърлят и предложената от Европейския съюз Директива за борба с насилието над жени и домашното насилие, която би довела до ефективно национално законодателство срещу насилието над жени и момичета.

Докато растях във времето на социалистическия режим, бях заобиколена от обещания за радикална еманципация на жените. Това беше централен стълб на социалистическата идеология, но имаше огромна разлика между приказките за равенство и реалния живот на жените в социалистическите режими, политическите партии или социалните движения. Определяйки жените предимно като работнички, социалистическите държави стигматизираха репродуктивния труд и домакинската работа и създаваха четворна тежест: жените трябваше да бъдат работнички, майки, съпруги и публично ангажирани в политически дейности. В онази епоха на „женския въпрос“ се гледаше като на изолиран феномен, а не като част от цялостната структура на обществото, която се нуждаеше от промяна.

През 90-те години започнах работа в първата правозащитна организация в България, което ми позволи да завърша кратка специализация по правата на човека в Университета в Утрехт. Навлизайки в областта на човешките права, бях много заинтригувана от една конкретна тема - женските човешки права. Скоро след това започнах като координатор на проекти, специалист по комуникации и фондонабиране в една от първите НПО за правата на жените в България. Това беше времето, когато се откриваха първите консултативни центрове за жертви на домашно насилие и започнахме застъпническа кампания за приемане на законодателство за защита и превенция на домашното насилие.

Никога няма да забравя това време на упорита работа, динамични политически и икономически промени, създаването на активно женско движение в България и най-вече ентусиазма и отдадеността на всички жени от различни поколения и различни професии, които отделиха времето си, за да кажат „Домашното насилие не е личен проблем, то е публичен позор.”

През 2003 г. създадохме неформална коалиция от женски организации, фокусирани върху лобирането и изготвянето на законодателство за превенция и защита от домашно насилие. И благодарение на работата на всички тези жени, на 16 март 2005 г. българският парламент прие Закон за защита от домашното насилие.

За феминизма

“Винаги съм била феминистка! Никога не съм си задавала въпроса дали да бъда или да не феминистка.”

В книгата си „Аз съм феминистка“ Моник Полак разказва истории за смели личности, които са променили живота на жените и момичетата по света, от суфражистките до движението #MeToo. За мен феминизмът означава смелост да промениш света и да го направиш по-добро място за всички.

"Феминизмът означава истинско равенство между жените и мъжете; означава свят без насилие над жените.”

Традиционно жените заемат подчинена роля спрямо мъжете, както в обществения, така и в личния живот. Международните институции сочат, че всяка трета жена в света е жертва на насилие, а по данни на ООН към септември 2022 г. жените съставляват едва 26% от представителите в националните парламенти в света. Няма нито една страна в света или в Европа, където жените и момичетата да са свободни от насилие. Една трета от жените в Европа са били жертви на физическо или сексуално насилие след навършване на 18 години; една от 20 жени е била изнасилена. Това е социално зло!

Феминизмът се бори да изкорени дискриминацията и неравенството между мъжете и жените и да сложи край на насилието, което е обусловено от това неравенство. Феминизмът също означава мир, а истинската сигурност и мир не могат да бъдат постигнати без справедливост по отношение на пола и овластяване на жените.

За състоянието на правата на жените в България

Нека започна с няколко исторически факти за моята страна. Първото женско дружество в България е създадено през 1857 г. с цел да просвети жените. В края на 90-те години на XIX век жените в България получават право да учат в университети, след като се създава активно движение, което се бори за това право. По това време Софийският университет не приема жени и само благодарение на това женско движение се обръща внимание на тази голяма несправедливост. Въпреки това, едва през 1945 г. адвокатките и лекарките започват да упражняват професията си, просто защото тези професии не са се възприемали като женски от българското общество.

През 1937 г. жените в България получават право да гласуват, но само ако са омъжени майки и само за местните избори. През 1938 г. жените над 21 години, които са „женени, разведени или овдовели“ получават право да гласуват и за парламентарни избори. Това все още не важи за неомъжените жени. Жените в България получават равни избирателни права през 1944 г. Със смяната на политическия режим през 1944 г. настъпва бърз исторически обрат. По време на социализма (1944-1989 г.) женското движение е централизирано в звено към Женския отдел на БКП. „Другарските съдилища“ получават задачата да се намесват в семейни проблеми и да решават как да се процедира в случаи на алкохолизъм, домашно насилие и изневяра. В рамките на партийния апарат женският въпрос първоначално е бил заглушен: дори жените от по-старото поколение на партията са считали, че с идването на комунизма всички проблеми с неравенството между половете са разрешени.

Бях двадесетгодишна, когато започна преходът към демокрация. Падането на социализма през 1989 г. дойде като изненадваща и внезапна повратна точка. Последвалата икономическа трансформация засегна както гражданите, така и институциите и доведе до пълното разпускане на бившите женски организации. Изследвания, направени в Източна Европа и България, конкретно, показват, че преходът към либерална демокрация и пазарен капитализъм след 1989 г. е имал двусмислени ефекти върху жените в бившия социалистически свят.

След колапса на старата система се наложиха много нови „десни“ тенденции. Консервативните тенденции имаха негативен ефект върху репродуктивните права на жените и поставиха под въпрос легитимността на работата им извън дома. Икономическата криза, реорганизацията на предишната социална политика, минималната държавна намеса и намаляването на универсалните и социалноосигурителните обезщетения доведоха до увеличаване на бедността сред децата и жените, влошавайки положението на жените на пазара на труда. Гражданските и политически права обаче бяха укрепени. Тази печалба за гражданското общество като цяло позволи отстояването на групови интереси, което в крайна сметка бе в интерес на жените.

В днешно време ситуацията е различна. Днес България е част от ЕС и НАТО. Въпреки това България отказва да ратифицира Истанбулската конвенция, а българският Конституционен съд я обяви за противоконституционна. Истанбулската конвенция все още е обект на дебат от епични размери, който разделя българското гражданско общество. Десните организации и политически формации, както и по-консервативните членове на обществото разпространяват погрешни схващания, заблуди и лъжи около Конвенцията, говорейки за включването на понятието „трети пол“ – хора, които не се идентифицират като мъже или жени, легализирането на еднополовите бракове, и т.н. Отказът на България да ратифицира Истанбулската конвенция е националното проявление на циркулиращото глобално антиженско движение. Такива груби погрешни твърдения не само демонизират организациите, които работят за предотвратяване и оказване на помощ в случаи на домашно насилие или друга форма на насилие над жени, но демонизират е всяка жертва на насилие, която търси тяхната помощ. Те заглушават дискусията за този вид насилие и, в по-широк план, дискусията за дискриминацията срещу жените.

Така се създава вярването, че семейното насилие е личен въпрос и е приемливо, дори. Решението на Конституционния съд срещу Истанбулската конвенция доведе до допълнителни ефекти – бяха прекратени проекти, насочени към подкрепа на учителите за справяне с неравенството между половете; неправителствените организации, които работят за равенство между половете и срещу насилието над жени и момичета, бяха признати за врагове на българското общество, а властите на национално и местно ниво прекратиха своите партньорства с тези организации; омразата и мизогинистичните изказвания срещу жените активистки и защитниците на правата на човека станаха част от нашето ежедневие, а бруталният сексизъм се разпространява от най-високата политическа трибуна и се превръща в норма. Терминът „джендър“ (социалният пол или социалната конструкция на пола) се превърна в клевета дори в парламента, като членовете на парламента се обиждаха като казваха „Бъди мъж, не бъди джендър“.

„Българските жени плащат цената на подобни заблуди за правата на жените.”

По данни на МВР жертвите на домашно насилие за 2021 г. са 2816 жени и 935 деца. Това означава, че всеки ден 7 жени и 3 деца биват бити, изнасилвани и обиждани от техните съпрузи, бащи, интимни партньори или други роднини. Според проучването от 2022 г. всяка 3-та млада българка на възраст 18-29 години е била малтретирана от бивш или настоящ партньор. Има само 13 приюта за жени, жертви на насилие, което е далеч от стандарта на Съвета на Европа, според който трябва да има 1 приют на 10 000 жители.

България няма квоти за жени и мъже или други утвърдителни мерки, които да се прилагат към избирателната система. В момента имаме само 56 жени от общо 240 народни представители.

Данните за средните заплати за декември 2022 г. показват, че разликата в заплащането на мъжете и жените е 15,5%. 51% от жените пенсионери са изложени на риск от бедност и социално изключване, в сравнение с 37% от мъжете.

Няма Министерство на равенството между половете и липсва интегриране на принципа на равенство между половете в Националния план за възстановяване и устойчивост, въпреки факта, че пандемията от COVID-19 засегна сериозно ситуацията на пазара на труда както за жените, така и за мъжете, но допълнително влоши вече съществуващите неблагоприятни условия за жените.

Очевидно при липсата на политики за постигане на равенство между половете женското движение в България е изправено пред сериозни предизвикателства. Изправени сме пред патриархален модел, който се възражда благодарение на крайнодясното движение, което преформулира значението на думата „феминизъм“. За съжаление, тази тенденция не е уникална за България и е нещо, срещу което феминистките активистки трябва да се борят в световен мащаб.

За постиженията до момента

Гордея се с много постигнати цели, както в личен, така и в професионален план. Гордея се, че бях сред първите жени в България, които работиха срещу домашното насилие, като координирах един от първите консултативни центрове за жени, жертви на домашно насилие в България и лобирах заедно с много други жени за ново законодателство в областта на женските права. Участвала съм в различни кампании, проекти, изследвания и анализи и мисля, че всички те са помогнали да се премахне поне една тухла от стената на патриархалната система. Тези инициативи никога не са били лесни и винаги сме срещали съпротива от определени институции или политици, отстояващи съществуващите от векове патриархални модели, въпреки променящите се обществено-икономически отношения.

„Гордея се, че никога не съм спирала да вярвам, че един друг свят, в който жените са свободни да правят своя избор, е възможен!“

Гордея се, че въпреки всички предизвикателства, Българската платформа на Европейското женско лоби става все по-голяма и по-силна, а към нас се присъединяват все повече млади жени и момичета! Много се гордея, че сме членове на най-голямата европейска мрежа, която обединява над 2000 женски организации – Европейското женско лоби.

И, разбира се, като майка на син и дъщери близначки, съм изключително горда, че всички те вярват в равенството на жените и мъжете и че съм възпитала феминисти!

За визията за бъдещето на Европейското женско лоби

Да бъдеш президент на най-голямата женска коалиция в Европа е огромна отговорност. Ще посветя своята сила, знания и умения, за да постигнем нашата визия за феминистка Европа, в която всички жени и момичета се ползват с равни права и участие във властта и структурите за вземане на решения на всички нива на обществото. За Европа, свободна от всички форми на потисничество и експлоатация, Европа, в която жените и момичетата имат истинска свобода на избор и живеят без сексизъм и без каквито и да е форми на насилие. Европа, в която приносът на жените във всички аспекти на социалния, политическия и културния живот се признава, възнаграждава и празнува.

Ще постигнем това заедно с всички наши членове.

Бих искала да подчертая един важен фактор: нашата организация, която толкова много обичаме, се нарича Европейско женско лоби. Това включва всички жени в Европа, независимо от тяхната раса, наследство, сексуална ориентация, положение и всичко останало. По време на моя мандат ще се боря да гарантирам, че нито една жена не е изключена от нашата работа и дискусии. Ние вече приехме за член на ЕЖЛ Молдовската национална платформа и сме в процес на финализиране на процедурата по кандидатстване на Украинската платформа. Така нашиет глас ще бъде още по-силен и по-обединен.

Сами можем да направим толкова малко, но заедно можем толкова много! Заедно можем да направим нашата Европа феминистка Европа!

За предстоящите приоритети на ЕЖЛ

    Организациите за правата на жените винаги трябва да се борят на много фронтове, за да гарантират напредък във всички сфери и това е единственият начин да постигнем напредък. Все пак виждам някои конкретни приоритети и точки на внимание за предстоящия период, а именно:
    Осигуряване на колективно феминистко лидерство;
    Повишаване на видимостта на ЕЖЛ на национално ниво чрез общи дейности, сътрудничество между организациите-членки;
    Повишаване на видимостта на ЕЖЛ на международно ниво чрез популяризиране на ЕЖЛ като стратегически партньор за сътрудничество с други организации, преследващи подобни цели;
    Разширяване на членството на ЕЖЛ.


Някои от тези приоритети и дейности са продължение на вече започнати инициативи и аз благодаря на бившия Президент и на Изпълнителния комитет на ЕЖЛ за това. Други от посочените приоритети се нуждаят от нова инициатива и импулс и се надявам, че мога да разчитам на всички членове на ЕЖЛ, на Изпълнителния комитет, на Борда и на Секретариата да ги припознаят и да работим заедно за тяхното постигане. Така ще укрепим ЕЖЛ и неговата позиция като най-голямата обединяваща организация в областта на женските човешки права и равенството между половете в Европа.